Ескизи
Живота-живян.
Живяното-дали е живот?
Пито-платено,
Платеното-недопито.
Думите-изречени.
Изреченото-дали е чуто?
Тайните-неизречени.
Неизреченото-дали е тайна?
Миналото-минало.
Дали е минало...
© Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜☼
събота, 16 април 2016 г.
Траките и техния Бог Арес
Траките и техния Бог Арес
Траките били легендарно свирепи войни още от времето на Троянската война и били викани за наемници в гръцките армии. Те били и най-страшните гладиатори, като емблематично за това е името на Спартак. Според едно тълкуване в йонийски и по-късно в атически език, произходът на наименованието „траки” има смисъл на „смел”, „храбър”, което по-късно преминава в противоположно значение – „остър”, „див”, „груб” /лат. Thraci/, означава „диви”, „сурови” хора.
Неслучайно гърците наричат богът на войната Арес - нашественикът от север
- Преддинастичният период в древен Египет e по времето на IV хилядолетие преди Христа.
- Шумерите се появяват в Двуречието около 3300-3200 години преди Христа.
- Финикийците се заселват в тяхната Финикия (по родови предания идват откъм Черно море) в ІІІ хилядолетие преди Христа.
- Израилтяните превземат Палестина през ХІІІ-ХІ век преди Христа.
- Върху територията на Езерния град при Дуранкулашкото езеро съществува без прекъсване древно селище в течение на около шест хиляди години (от 5400 година преди Христа докъм 1100 година след Христа, когато Първото българско царство е завладяно от Византия). Възрастта на храма на Кибела открит на острова е повече от две хиляди и петстотин години.
Всъщност, известният старогръцки и римски пантеон заимства една трета от своите богове от тракийските си съседи – Дионис , Арес (Марс), Загрей става Зевс (Юпитер), Бендида става Хера (Юнона) и пр.
За гърците в древността, Тракия се е смятала за свято място, страна на светлината и истинската родина на музите, защото тукашните високи планини криели най-старите светилища на Кронос, Сабазий, Бендида-Кибела, Арес (Херос), Дионис. Според древните автори в Родопите е имало четири големи светилища: на Кронос, на Юпитер, на Уранос и на Дионис. Няма сведения дали са били свързани или са били на едно място.
Тракийското име на Арес е Плейстор – подземно божество на войната, на необузданата войнственост, на кървавите сражения, което изисквало да му се поднасят и човешки жертви. В Елада, Арес бил почитан предимно от спартанците. Нашите предци траките са били легендарно свирепи войни, не случайно гърците наричат богът на войната Арес - нашественик от север.
Арес е може би най-почитания тракийски бог. Култът му се разпространява в Гърция и Рим, а хиляда години преди това е почитан и на остров Крит под името Арей. Тракийския бог на войната е присъствал ( под името Яриш) дори в пантеона на хетите, които са приемали всички божества на васалните народи. В хетската империя са влизали мизи и дардани поне от XV- ти век преди Христа.
За Арес може да се каже, че е най-дълго почитания бог в историята на човечеството. За първи път името му е документирано на златния пръстен от Мавро Спелио (2), Крит - XVIII- ти век преди Христа. За последно Арес е споменат като славянския бог на войната Яровит през IX-ти- XI- ти век, т.е. налице е традиция продължаваща около 2800 години...Името на Арес е свързано с нашата дума ярост, яркост. Арес означава яростния, воюващия, този с яркото ( кървавото) лице.
© Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜☼
Траките били легендарно свирепи войни още от времето на Троянската война и били викани за наемници в гръцките армии. Те били и най-страшните гладиатори, като емблематично за това е името на Спартак. Според едно тълкуване в йонийски и по-късно в атически език, произходът на наименованието „траки” има смисъл на „смел”, „храбър”, което по-късно преминава в противоположно значение – „остър”, „див”, „груб” /лат. Thraci/, означава „диви”, „сурови” хора.
Неслучайно гърците наричат богът на войната Арес - нашественикът от север
- Преддинастичният период в древен Египет e по времето на IV хилядолетие преди Христа.
- Шумерите се появяват в Двуречието около 3300-3200 години преди Христа.
- Финикийците се заселват в тяхната Финикия (по родови предания идват откъм Черно море) в ІІІ хилядолетие преди Христа.
- Израилтяните превземат Палестина през ХІІІ-ХІ век преди Христа.
- Върху територията на Езерния град при Дуранкулашкото езеро съществува без прекъсване древно селище в течение на около шест хиляди години (от 5400 година преди Христа докъм 1100 година след Христа, когато Първото българско царство е завладяно от Византия). Възрастта на храма на Кибела открит на острова е повече от две хиляди и петстотин години.
Всъщност, известният старогръцки и римски пантеон заимства една трета от своите богове от тракийските си съседи – Дионис , Арес (Марс), Загрей става Зевс (Юпитер), Бендида става Хера (Юнона) и пр.
За гърците в древността, Тракия се е смятала за свято място, страна на светлината и истинската родина на музите, защото тукашните високи планини криели най-старите светилища на Кронос, Сабазий, Бендида-Кибела, Арес (Херос), Дионис. Според древните автори в Родопите е имало четири големи светилища: на Кронос, на Юпитер, на Уранос и на Дионис. Няма сведения дали са били свързани или са били на едно място.
Тракийското име на Арес е Плейстор – подземно божество на войната, на необузданата войнственост, на кървавите сражения, което изисквало да му се поднасят и човешки жертви. В Елада, Арес бил почитан предимно от спартанците. Нашите предци траките са били легендарно свирепи войни, не случайно гърците наричат богът на войната Арес - нашественик от север.
Арес е може би най-почитания тракийски бог. Култът му се разпространява в Гърция и Рим, а хиляда години преди това е почитан и на остров Крит под името Арей. Тракийския бог на войната е присъствал ( под името Яриш) дори в пантеона на хетите, които са приемали всички божества на васалните народи. В хетската империя са влизали мизи и дардани поне от XV- ти век преди Христа.
За Арес може да се каже, че е най-дълго почитания бог в историята на човечеството. За първи път името му е документирано на златния пръстен от Мавро Спелио (2), Крит - XVIII- ти век преди Христа. За последно Арес е споменат като славянския бог на войната Яровит през IX-ти- XI- ти век, т.е. налице е традиция продължаваща около 2800 години...Името на Арес е свързано с нашата дума ярост, яркост. Арес означава яростния, воюващия, този с яркото ( кървавото) лице.
© Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜☼
петък, 15 април 2016 г.
Тракийско-българска писменост
Тракийско-българската писменост
Символите са били създавани чрез число, черта и багра. Число, размер и хармония. Числото и чертата се сливат, за да дадат орнамент. Орнаментът е образцов символ. Най-опростеният орнамент е буквата.
Писмените знаци са инструмент за съобщаване на знания. Когато достъпът до знанията е минавал през посвещаване в съответните мистерии, писмеността е била също с достъп. Няма защо да се чудим, защо гърците не са имали достъп до тракийската писменост. Вероятно са получили достъп само до простанародното писмо, което ние сега знаем като "гръцка азбука". И после се оказало, че траките са пишели с "гръцки букви". Нищо чудно да се окаже, че траките са имали няколко системи за писане. За това няма смисъл да търсим една писменост.
„Преди известно време, в интервю за Български Дипломатически Преглед директорът на института по Тракология проф.Кирил Йорданов изказа мнение, че траките са били безписмени.” - пише Тодор Христов във статията си „Траките и тяхната писменост”.
Символите са били създавани чрез число, черта и багра. Число, размер и хармония. Числото и чертата се сливат, за да дадат орнамент. Орнаментът е образцов символ. Най-опростеният орнамент е буквата.
Писмените знаци са инструмент за съобщаване на знания. Когато достъпът до знанията е минавал през посвещаване в съответните мистерии, писмеността е била също с достъп. Няма защо да се чудим, защо гърците не са имали достъп до тракийската писменост. Вероятно са получили достъп само до простанародното писмо, което ние сега знаем като "гръцка азбука". И после се оказало, че траките са пишели с "гръцки букви". Нищо чудно да се окаже, че траките са имали няколко системи за писане. За това няма смисъл да търсим една писменост.
„Преди известно време, в интервю за Български Дипломатически Преглед директорът на института по Тракология проф.Кирил Йорданов изказа мнение, че траките са били безписмени.” - пише Тодор Христов във статията си „Траките и тяхната писменост”.
Обаче
всъщност, надписа от тракийското скално светилище Белинташ, открит за първи път
от туристи от Бургас през лятото на 2006г., потвърждава тезата, че нашите
предци от Родопите са имали писменост по-ранна от гръцката!
Надписът е намерен в Белинташ, светилището на бесите, посветено на бог Сабазий в Родопите. В края на 2008 е заснет, измерен и документиран. Дълъг е 70 см, височината на знаците е 20 см и съдържа поредица от 14 или 15 знака, издълбани в хоризонтална скала при древното скално светилище Белинташ - на възраст около IV-V хил. пр.Хр.
Надписът е поредното доказателство, че траките не са били безписмен народ и в отделни случаи са записвали послания върху скалата (А, дали само там:), използвайки фонетична или пиктографска писменост. Сензационното в случая е не фактът, че при Белинташ се открива надпис, а наличието на знакa IYI и то в самото му начало. Този знак, свързван изключително с прабългарите, е намиран и в други тракийски светилища (напр. Щуд край Ситово). Традиционната българска историография, обаче, твърди, че преди 681г. българи в Родопите не е имало.
Възниква резонният въпрос: как тогава най-значимият и характерен техен знак- този на върховния им бог- се появява много преди Христа, изсечен на едно тракийско светилище?
Отговор на този въпрос дава автохонната теория за произхода на българския народ, която все по-убедително доказва тезата, че българите са коренното и най-старо население на Балканския полуостров.
Наскоро на територията на България бяха открити още находки с линеарно писмо тип А и Б (предгръцка и пред финикийска писменост, която е открита и на остров Крит!), които се съхраняват в Националния исторически музей в София. Тези факти, както и откритите в България (Караново, Градешница, Варненско и Пловдивско) и Румъния (Тартария) най-древни писмени знаци в света (глинени печати пинтадери), на възраст над 6000 години показват, че в България е имало древна предпотопна култура предхождаща с поне 2000 години културите на Египет, Месопотамия и Китай!
За съжаление, преди да бъдат направени тези последни археологически открития, мнението, че траките са безписмени е било мнение и на други корифеи на официалната историческа наука от 70-те години, както и известни наши археолози като, покойния д-р Китов. Хипотезата на проф. Александър Фол, обаче е била, че траките са имали писменост, използвана от жреческото съсловие.
Дали има фактическо основание за такова становище?
Да, има и това са ЗЛАТНИТЕ ОРФИЧЕСКИ ТАБЛИЧКИ, открити в цяла Южна Европа - от Южна Италия до Крит.
Златната орфеева книга, един от най-тайнствените експонати в музейната ни археологическа сбирка, понастоящем на съхранение в МАЗЕТО на НИМ, поради големия интерес и многото въпроси задавани по нея !?!, състояща се от 6 страници, изработени от 23,82-каратово злато, с размери 5 см на 4,5 см, свързани със златни пръстени. Била е намерена преди около 60 години от войник, работил при прокопаването на канал около р. Струма.
Досега са открити около 30 отделни страници от етруски "орфееви" книги, но само в България е открита цяла книга, чиито страници са съединени със златни пръстени.
Античните автори пишат, че в светилищата на Дионис бесите също са използвали таблички с надписи. Знаем и че орфическото учение е първото, което се разпространява с книги. Самите гърци вярват, че буквите са им занесени от Орфей и други полумитични, но все свързани с Тракия герои. Т.е. представата за връзката на траките с писмеността идва от древността.
С безразличие ли да четем сведенията на Еврипид: “На тракийски таблички е записано Орфеевото слово“. За подобни таблички пишат и Платон, и Питагор, и Хераклид.” С орфически символи са изписани и Орфическите златни таблички, открити от Южна Италия до Крит.
Странното обаче е, че никой от класическите автори не нарича древните обитатели на нашите земи неуки. Херодот, Тукидит, Страбон, Ксенофон, Плиний и др. свидетелстват за богатството, културата и духовната извисеност на траките и техните роднини пеласгите.
В свой труд за старите цивилизации В. Дюруй посочва, че в античността траки, пеласги и илири са били считани за три клона на една и съща общност . Това се потвърждава от В.Георгиев (цитиран от Порожанов) който изказва тезата си, че трако-пеласгийския език е говорен в Юго-Източна Европа още от Неолита . Представителите на трако-пеласгийската общност са и първите европейци имащи писменост.
В Тракия са открити доста надписи от предримската епоха, както и графити, които показват, че и на официално ниво, и в култовите практики, а и в ежедневието писмеността е част от културата на траките. Знаците са върху каменни стели, съдове от тракийските ритуални сервизи, върху лични предмети.
Едно от най-ярките свидетелства за културата на траките е надписа от Ситово. Той е открит от местни хора, катопо-късно уникалния тракийски паметник, бива проучен от редица изследователи. Някои определят буквите като фригийски, а относно възрастта му все още няма консенсус. Едни смятат, че древните букви са изсечени преди 6500 години. Други обаче са на мнение, че паметника е от преди 3200 години.
Дори да приемем, че надписа от Ситово е създаден по-късно, някъде през IX-ти -VIII-ми век пр. Христа, това го прави най-стария надпис на европейски народ! Много преди гърци, латини, келти и германи да се научат да пишат, траките са правили монументални надписи (буквите са с височина около 40 см)....Поради възрастта, а и ерозията знаците не са много ясни, има и лигатура на три букви Е, Б, У, но въпреки това думите могат да се прочетат.
В ЗИМЛЕ виждаме една тракийска диалектна особеност, а именно това, че гласни без ударение често се редуцират : Διντιπορις –Δεντουπορις (В. Георгиев ). Същата тази особеност е характерна за източнобългарските диалекти: зилен –зелен, зимя – земя. Това разбира се не е случайно, за пореден път става ясно, че нашия език е само развита форма на тракийския, говорен от Орфей, Ситалк и Залмоксис...И какъв ли всъщност може да е ситовския надпис, ако в него се наблюдават български диалектни особености?
В този аспект има една уникална книга, която си заслужава да се прочете. Българската писменост – известна и непозната” – е заглавието на книгата на д-р Светлозар Попов. В многобройните си книги той търси истината за пътя и историята на българския род, като привлича огромен доказателствен материал от различни области като история, религия, митология литературни източници, лингвистика, топонимия, генетика и фолклористика.
Като привежда впечатляващо голям и интересен доказателствен материал, включително и наскоро откритите в разрушен манастир край провадийското село Равна над 300 каменни надписа и 3200 рисунки, написани на гръцки, латински, старобългарски и руническо и смесено писмо – КИРИЛИЦА и РУНИ, в книгата си авторът прави следния извод: „българската Кирилица представлява усъвършенствано и подобрено развитие на българската руническа писменост. Тя не възниква от нищото, а е стъпила на здравите, многовековни основи на нещо реално съществуващо и оказало се достатъчно жизнено, за да устои на превратностите на времето. Тя го е развила и пригодила към съвременните условия, смъквайки свещените знаци на знанието от камъка върху страниците на книгите.”
Най-чудното е, че ние отричаме собствената си писменост, а гърците я признават. Платон пише: “Жреците разполагат с купища книги за Орфей”.
Имаме и мнението на един от най-уважаваните учени на нашето време сър К. Ренфрю, според когото езикът на траките е сроден с този говорен днес в България . Историята на българската писменост е неразделно свързана с хилядолетната българска история.
Първият цивилизован народ на Европа са трако-пеласгите, те са дали писменост, култура и религия на гърците и са наричани богоравни в Илиада. Това е наследство, на което множество народи могат да завиждат.
Използвана литература:
Надписът е намерен в Белинташ, светилището на бесите, посветено на бог Сабазий в Родопите. В края на 2008 е заснет, измерен и документиран. Дълъг е 70 см, височината на знаците е 20 см и съдържа поредица от 14 или 15 знака, издълбани в хоризонтална скала при древното скално светилище Белинташ - на възраст около IV-V хил. пр.Хр.
Надписът е поредното доказателство, че траките не са били безписмен народ и в отделни случаи са записвали послания върху скалата (А, дали само там:), използвайки фонетична или пиктографска писменост. Сензационното в случая е не фактът, че при Белинташ се открива надпис, а наличието на знакa IYI и то в самото му начало. Този знак, свързван изключително с прабългарите, е намиран и в други тракийски светилища (напр. Щуд край Ситово). Традиционната българска историография, обаче, твърди, че преди 681г. българи в Родопите не е имало.
Възниква резонният въпрос: как тогава най-значимият и характерен техен знак- този на върховния им бог- се появява много преди Христа, изсечен на едно тракийско светилище?
Отговор на този въпрос дава автохонната теория за произхода на българския народ, която все по-убедително доказва тезата, че българите са коренното и най-старо население на Балканския полуостров.
Наскоро на територията на България бяха открити още находки с линеарно писмо тип А и Б (предгръцка и пред финикийска писменост, която е открита и на остров Крит!), които се съхраняват в Националния исторически музей в София. Тези факти, както и откритите в България (Караново, Градешница, Варненско и Пловдивско) и Румъния (Тартария) най-древни писмени знаци в света (глинени печати пинтадери), на възраст над 6000 години показват, че в България е имало древна предпотопна култура предхождаща с поне 2000 години културите на Египет, Месопотамия и Китай!
За съжаление, преди да бъдат направени тези последни археологически открития, мнението, че траките са безписмени е било мнение и на други корифеи на официалната историческа наука от 70-те години, както и известни наши археолози като, покойния д-р Китов. Хипотезата на проф. Александър Фол, обаче е била, че траките са имали писменост, използвана от жреческото съсловие.
Дали има фактическо основание за такова становище?
Да, има и това са ЗЛАТНИТЕ ОРФИЧЕСКИ ТАБЛИЧКИ, открити в цяла Южна Европа - от Южна Италия до Крит.
Златната орфеева книга, един от най-тайнствените експонати в музейната ни археологическа сбирка, понастоящем на съхранение в МАЗЕТО на НИМ, поради големия интерес и многото въпроси задавани по нея !?!, състояща се от 6 страници, изработени от 23,82-каратово злато, с размери 5 см на 4,5 см, свързани със златни пръстени. Била е намерена преди около 60 години от войник, работил при прокопаването на канал около р. Струма.
Досега са открити около 30 отделни страници от етруски "орфееви" книги, но само в България е открита цяла книга, чиито страници са съединени със златни пръстени.
Античните автори пишат, че в светилищата на Дионис бесите също са използвали таблички с надписи. Знаем и че орфическото учение е първото, което се разпространява с книги. Самите гърци вярват, че буквите са им занесени от Орфей и други полумитични, но все свързани с Тракия герои. Т.е. представата за връзката на траките с писмеността идва от древността.
С безразличие ли да четем сведенията на Еврипид: “На тракийски таблички е записано Орфеевото слово“. За подобни таблички пишат и Платон, и Питагор, и Хераклид.” С орфически символи са изписани и Орфическите златни таблички, открити от Южна Италия до Крит.
Странното обаче е, че никой от класическите автори не нарича древните обитатели на нашите земи неуки. Херодот, Тукидит, Страбон, Ксенофон, Плиний и др. свидетелстват за богатството, културата и духовната извисеност на траките и техните роднини пеласгите.
В свой труд за старите цивилизации В. Дюруй посочва, че в античността траки, пеласги и илири са били считани за три клона на една и съща общност . Това се потвърждава от В.Георгиев (цитиран от Порожанов) който изказва тезата си, че трако-пеласгийския език е говорен в Юго-Източна Европа още от Неолита . Представителите на трако-пеласгийската общност са и първите европейци имащи писменост.
В Тракия са открити доста надписи от предримската епоха, както и графити, които показват, че и на официално ниво, и в култовите практики, а и в ежедневието писмеността е част от културата на траките. Знаците са върху каменни стели, съдове от тракийските ритуални сервизи, върху лични предмети.
Едно от най-ярките свидетелства за културата на траките е надписа от Ситово. Той е открит от местни хора, катопо-късно уникалния тракийски паметник, бива проучен от редица изследователи. Някои определят буквите като фригийски, а относно възрастта му все още няма консенсус. Едни смятат, че древните букви са изсечени преди 6500 години. Други обаче са на мнение, че паметника е от преди 3200 години.
Дори да приемем, че надписа от Ситово е създаден по-късно, някъде през IX-ти -VIII-ми век пр. Христа, това го прави най-стария надпис на европейски народ! Много преди гърци, латини, келти и германи да се научат да пишат, траките са правили монументални надписи (буквите са с височина около 40 см)....Поради възрастта, а и ерозията знаците не са много ясни, има и лигатура на три букви Е, Б, У, но въпреки това думите могат да се прочетат.
В ЗИМЛЕ виждаме една тракийска диалектна особеност, а именно това, че гласни без ударение често се редуцират : Διντιπορις –Δεντουπορις (В. Георгиев ). Същата тази особеност е характерна за източнобългарските диалекти: зилен –зелен, зимя – земя. Това разбира се не е случайно, за пореден път става ясно, че нашия език е само развита форма на тракийския, говорен от Орфей, Ситалк и Залмоксис...И какъв ли всъщност може да е ситовския надпис, ако в него се наблюдават български диалектни особености?
В този аспект има една уникална книга, която си заслужава да се прочете. Българската писменост – известна и непозната” – е заглавието на книгата на д-р Светлозар Попов. В многобройните си книги той търси истината за пътя и историята на българския род, като привлича огромен доказателствен материал от различни области като история, религия, митология литературни източници, лингвистика, топонимия, генетика и фолклористика.
Като привежда впечатляващо голям и интересен доказателствен материал, включително и наскоро откритите в разрушен манастир край провадийското село Равна над 300 каменни надписа и 3200 рисунки, написани на гръцки, латински, старобългарски и руническо и смесено писмо – КИРИЛИЦА и РУНИ, в книгата си авторът прави следния извод: „българската Кирилица представлява усъвършенствано и подобрено развитие на българската руническа писменост. Тя не възниква от нищото, а е стъпила на здравите, многовековни основи на нещо реално съществуващо и оказало се достатъчно жизнено, за да устои на превратностите на времето. Тя го е развила и пригодила към съвременните условия, смъквайки свещените знаци на знанието от камъка върху страниците на книгите.”
Най-чудното е, че ние отричаме собствената си писменост, а гърците я признават. Платон пише: “Жреците разполагат с купища книги за Орфей”.
Имаме и мнението на един от най-уважаваните учени на нашето време сър К. Ренфрю, според когото езикът на траките е сроден с този говорен днес в България . Историята на българската писменост е неразделно свързана с хилядолетната българска история.
Първият цивилизован народ на Европа са трако-пеласгите, те са дали писменост, култура и религия на гърците и са наричани богоравни в Илиада. Това е наследство, на което множество народи могат да завиждат.
Използвана литература:
1.
http://www.diplomatic-bg.com/c2/content/view/1...
2. C.Renfrew, Archaology and Language.
3.К. Порожанов, Общество и държавност у
траките, Studia Thracicа 6, БАН, София,1996;
4.
http://science.actualno.com/news_365641.html;
5.http://dariknews.bg/view_article.php?article_i...;
6. Морските народи-
http://en.wikipedia.org/wiki/Sea_Peoples
7. Морските
народи.-http://i/-cias.com/e.o/sea_people.htm
8. Протоханаанска писменост: http://www.proel.org/index.php?pagina=alfabeto...
9.
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6467
10. http://www.prehistory.it/ftp/winn10.htm
http://www.prehistory.it/fase2/sitovo.htm
11. http://www.prehistory.it/ftp/winn4.htm
12. Г. Ценов,"Българите са по-стари
поселници на Тракия и Македония от славяните"
13. И. Дуриданов, Езикът
на Траките, София,197614.Александра Делова- Език и писменост на древните траки и българи
© Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜☼
Апостол Павел и първохристиянството на българите
Апостол Павел и първохристиянството на българите
Савел/Павел е роден в Кападокия, което значи че е тракиец. Какво пише в разните библии и тям подобни - хвърляй в чинията и пускай водата! Това не е информация върху която да градиш виждането си за нещо конкретно от историята. Та, като тракиец той постъпва на служба в Рим и е направен офицер в нещо като тяхната ДС - не знам как се е казвало или съм забравил... И като такъв е трябвало да следи за всякакви дейности, движения, организации, личности и т.н. които са застрашавали сигурността на Римската Империя. И всички истории разказвани и писани за него трябва да се прецеждат много внимателно и утайката да се изхвърля - като утайката произведена от американския писател Гор Видал с разни гнусотии по адрес на Павел само и само да е в тон със и да се подмаже световните ционисти-юдеите и т.н. Важното е че в един момент очите на Павел се отварят - може би той от дълго време си е задавал въпроси, на които едва Христовото учение и поведение дава отговори. И той решава да промени коренно живота си и да започне да разпространява това учение по най-добрия възможен начин - чрез себе си!
Освен Апостол Павел, по нашите земи са проповядвали и въвеждали в християнската вяра още
Св.ап. Ерм , ап. Амплий във Варна, ап. Андрей, ап.Карп и т.н...
Ценов не говори за качествено нова или различна религия. Той просто ни обяснява,че гръцките измекяри-ромеите, всъщност, успяват да вземат връх в пренията над трако-илирийската църква,налагат гръцкия като трети свещен език и обявяват българите за ариани,т.е.за нечисти,неистински християни,даже - за еретици,извън Православието. Трако-българската Християнска църква е поставена извън Канона на Православието. Това е положението. Те все пак са успели да яхнат Римската империя и от там насетне,те определят правилата. Всъщност Гръцкият език или това което те наричат гръцки успява да си извоюва статут още когато Империята е единна и неразделена. Още тогава почват да се секат монети с гръцки надписи.
Имам предвид действията на Константинополската патриаршия, която не бих нарекъл гръцка през епохата на ранното християнсво 4 век, но която точно по гръцки успява да обяви Готите(гетите, т.е. българите) на Улфила за ариани или за "нечисти"християни и еретици, ползвайки някои различия в интерпретациите около личността на Христос и други подобни.
Нещата за ранните трако-илирийски християни се усложняват още повече, когато мисля, че Константинополската патриаршия налага официалното мнение, че християни са само тези,които говорят на гръцки,латински и еврейски-свещените езици. По този начин скитските, българските християни остават изолирани като гностици или направо еретици, т.е.варвари. Но за качествено различно християнство, не би могло да се говори.
Савел/Павел е роден в Кападокия, което значи че е тракиец. Какво пише в разните библии и тям подобни - хвърляй в чинията и пускай водата! Това не е информация върху която да градиш виждането си за нещо конкретно от историята. Та, като тракиец той постъпва на служба в Рим и е направен офицер в нещо като тяхната ДС - не знам как се е казвало или съм забравил... И като такъв е трябвало да следи за всякакви дейности, движения, организации, личности и т.н. които са застрашавали сигурността на Римската Империя. И всички истории разказвани и писани за него трябва да се прецеждат много внимателно и утайката да се изхвърля - като утайката произведена от американския писател Гор Видал с разни гнусотии по адрес на Павел само и само да е в тон със и да се подмаже световните ционисти-юдеите и т.н. Важното е че в един момент очите на Павел се отварят - може би той от дълго време си е задавал въпроси, на които едва Христовото учение и поведение дава отговори. И той решава да промени коренно живота си и да започне да разпространява това учение по най-добрия възможен начин - чрез себе си!
Освен Апостол Павел, по нашите земи са проповядвали и въвеждали в християнската вяра още
Св.ап. Ерм , ап. Амплий във Варна, ап. Андрей, ап.Карп и т.н...
Ценов не говори за качествено нова или различна религия. Той просто ни обяснява,че гръцките измекяри-ромеите, всъщност, успяват да вземат връх в пренията над трако-илирийската църква,налагат гръцкия като трети свещен език и обявяват българите за ариани,т.е.за нечисти,неистински християни,даже - за еретици,извън Православието. Трако-българската Християнска църква е поставена извън Канона на Православието. Това е положението. Те все пак са успели да яхнат Римската империя и от там насетне,те определят правилата. Всъщност Гръцкият език или това което те наричат гръцки успява да си извоюва статут още когато Империята е единна и неразделена. Още тогава почват да се секат монети с гръцки надписи.
Имам предвид действията на Константинополската патриаршия, която не бих нарекъл гръцка през епохата на ранното християнсво 4 век, но която точно по гръцки успява да обяви Готите(гетите, т.е. българите) на Улфила за ариани или за "нечисти"християни и еретици, ползвайки някои различия в интерпретациите около личността на Христос и други подобни.
Нещата за ранните трако-илирийски християни се усложняват още повече, когато мисля, че Константинополската патриаршия налага официалното мнение, че християни са само тези,които говорят на гръцки,латински и еврейски-свещените езици. По този начин скитските, българските християни остават изолирани като гностици или направо еретици, т.е.варвари. Но за качествено различно християнство, не би могло да се говори.
четвъртък, 14 април 2016 г.
Поезия
Поезия
Поезията е размисъл.
Мисъл за смисъл.
Усещане за жажда.
Пътуване в себе си.
И сблъсък със света.
Когато няколко думи
и шепа тишини
напишат стих...
© Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜☼
Поезията е размисъл.
Мисъл за смисъл.
Усещане за жажда.
Пътуване в себе си.
И сблъсък със света.
Когато няколко думи
и шепа тишини
напишат стих...
© Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜☼
Обредната игра по огъня- нестинарството
Обредната игра по огъня — нестинарството
http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php…
http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php…
Обредната игра по огъня — нестинарство — е безспорно един от
най-интересните и загадъчни културни феномени в
живота на населението на Странджа.
Според легенда нестинарството води своя произход от с. Припор (гр. Трипори), чиито развалини са между селата Граматиково, Малко Търново и Кости, до река Велека. В местността Влахово се намира „Далечната” или „Голямата аязма”, където според поверието всяка година идвал елен рогач. Той разчиствал с рога извора и доброволно се принасял в жертва.
Според легенда нестинарството води своя произход от с. Припор (гр. Трипори), чиито развалини са между селата Граматиково, Малко Търново и Кости, до река Велека. В местността Влахово се намира „Далечната” или „Голямата аязма”, където според поверието всяка година идвал елен рогач. Той разчиствал с рога извора и доброволно се принасял в жертва.
Основният смисъл на обредното обхождане с иконите е създаване на
магическа защита и по този начин осигуряване на здраве и плодородие.
Нещо повече, шествието на св. Константин и Елена възпроизвежда движението на слънцето (икононосци и нестинарки вървят много бързо, почти бягат, нестинарките подскачат напред-назад, има и конни надбягвания). Тези движения символично въздействуват върху космическите сили, върху ускоряването на слънчевия ход и обредно отбелязват настъпването на новия сезон.
Нещо повече, шествието на св. Константин и Елена възпроизвежда движението на слънцето (икононосци и нестинарки вървят много бързо, почти бягат, нестинарките подскачат напред-назад, има и конни надбягвания). Тези движения символично въздействуват върху космическите сили, върху ускоряването на слънчевия ход и обредно отбелязват настъпването на новия сезон.
Отбелязването на промяната в календарното време се осъществява и чрез
други действия — отваряне, изнасяне. Например: иконите се изнасят от църквата
преди изгрев слънце, само на този ден се отваря аязмото. Обреди със
състезателен характер и гадания, които съпровождат празника, се прикрепват към
дни, отбелязващи смяна на годишния сезон.
При нестинарската обредност огънят изпълнява няколко роли. Сред тях е
катарктическата, залегнала в най-старите магически практики (слагане три
въглена във водата, поливане върху огнище, газене на жарава, хвърляне на въглени
от нестинарката). Играта около огъня на празника на св. Константин и Елена,
всяка вечер срещу неделя през м. май, на Еньовден, на Паликош трябва да се
разглежда като вид слънчева магия. Играта с иконите подсилва сакралния смисъл
на действието — ограждане на земния огън, еквивалент на небесния огън —
слънцето, от зли сили, които могат да унищожат или намалят светлината. Чрез
хорото вдясно и напред-назад, играта на нестинарката с кръстосани ръце — всичко
това възпроизвежда слънчевото движение, пулсациите на слънчевите лъчи.
Движенията на ръцете на нестинарката напомня получаването на огън по
най-примитивен начин.
Огънят изпълнява и функцията на посредник между двата свята — небесен и
земен. Като цяло, ритуалното обхождане и митологическите представи за огъня и
слънцето са свързани с важни космически промени. Обхождането на иконите става
на Атанасовден, средата на зимата, когато според народните представи слънцето
нараства колкото отскока на тригодишен елен, и на св. Константин и Елена,
когато е началото на лятото.
Смисловата насоченост на обредите се допълва и от числовата и цветова
символика на обредните предмети и действия. Преобладаващ е червеният цвят,
който в българската народна култура е апотропеeн. Наред с него белият цвят е също ритуален. До
началото на века в Странджа траурният цвят е белият.
Според българските народни представи св. Константин и Елена са
съпружеска двойка, избрана от Бога. Според народна легенда Бог си търсел
помощник. Той наклал огън до небето и събрал всички момци — който играе в
огъня, той ще е помощникът. Играл само един - Константин. Когато Константин
поискал да се жени, по същия начин Бог му избрал жена — Елена.
Според народните поверия св. Константин е слънчево божество, а св. Елена
наред със соларни черти показва връзка с божествата на гръмотевицата и бурята —
почита се за предпазване от град, "носи градушката в ръкава си".
По своята структура празникът на св. Константин и Елена възпроизвежда древен езически празник, свързан със Слънцето и космическите промени. В него са залегнали обожествяването на Слънцето и на неговия земен еквивалент огъня, на водата и на дървото като космически модел.
По своята структура празникът на св. Константин и Елена възпроизвежда древен езически празник, свързан със Слънцето и космическите промени. В него са залегнали обожествяването на Слънцето и на неговия земен еквивалент огъня, на водата и на дървото като космически модел.
Да напомним и за култа към слънцето и огъня в районите, населявани от
траките. Чрез огъня най-силно се изразява соларно-хтоничното начало на
тракийската религия.
Тракийското население от Странджа е било материалният носител на една хилядолетна културна приемственост, предадена и запазена от българи и гърци през Средновековието.
Тракийското население от Странджа е било материалният носител на една хилядолетна културна приемственост, предадена и запазена от българи и гърци през Средновековието.
(По материали на Ал. Фол. Тракийският античен културен субстрат. В:
Странджа — древност и съвремие)
Преди повече от две хилядолетия тракийските царе, които са били и
върховни жреци, единствени имали право да встъпват в контакт с боговете, да
отправят към тях молби и питания, а след смъртта си да се обожествяват. Преди
да влезе в свещеното място, царят-жрец танцувал заедно с най-приближените си
аристократи – неговите мисти, но само той играел върху жаравата на огъня, горящ
пред вратата на хероона (храм на хероя – царския предшественик). Влизането в
огъня го свързвало с боговете, за да се допита до тях. След този контакт той
излизал пред народа си и оповестявал божествената воля и промисъл.
Отгласи от този ритуал се наблюдават при съвременните нестинарски игри в
Странджа. Върху жаравата играят само посветените, които са обсебвани от духа на
светеца. Между тях единствено главният нестинар или нестинарка, носейки иконата
на обожествения цар Константин, т.е. на хероя, може да встъпи в контакт с него
и да отправи молбите на хората. Единствено той може да предаде и отговорите за
тези, които ги очакват. Той е възкръсналият тракийски цар-жрец в ролята си на
медиатор – посредник между двата свята и главен прорицател.
Днес в село Българи изумителният танц върху жарава е само един отглас от
онези древни тържества и ритуали. Въпреки това великата огнена мистерия пази
притегателната си сила и до сега.
Южно от с. Граматиково, на около 6-7 км над р. Велека, в местността
Влаховски дол, се намира Голямото аязмо – най-старото и тачено аязмо на Св.Св.
Константин и Елена. Това е най-святото за нестинарите място. Наричат го
Родината – мястото, откъдето са се разселили нестинарите, което било свещено за
влизане в огън и на чиято поляна (хорище) са играли първите нестинари. Точно
тук малката баба Злата, последната легендарна нестинарка на Странджа, за първи
път влиза в огъня. Преди десетилетия хора от пет странджански села
(Граматиково, Сливарово, Кондолово, Българи и Кости) тръгвали на нестинарско
шествие в последната неделя през Костадинският месец (май), за да се съберат
при Голямото аязмо. Стигали до него танцувайки, а пътя им на отиване никога не
съвпадал с този на връщане – извършвали свещеното движение в кръг, обратно на
слънчевото движение. Легенда разказва, че денят на шествието по мистериозен
начин бил свързан с езическите времена – на същия ден ставало “откриването” на
аязмите, т.е. свещените извори започвали да текат.
Абонамент за:
Публикации (Atom)