Тракийско-българската писменост
Символите са били създавани чрез число, черта и багра. Число, размер и хармония. Числото и чертата се сливат, за да дадат орнамент. Орнаментът е образцов символ. Най-опростеният орнамент е буквата.
Писмените знаци са инструмент за съобщаване на знания. Когато достъпът до знанията е минавал през посвещаване в съответните мистерии, писмеността е била също с достъп. Няма защо да се чудим, защо гърците не са имали достъп до тракийската писменост. Вероятно са получили достъп само до простанародното писмо, което ние сега знаем като "гръцка азбука". И после се оказало, че траките са пишели с "гръцки букви". Нищо чудно да се окаже, че траките са имали няколко системи за писане. За това няма смисъл да търсим една писменост.
„Преди известно време, в интервю за Български Дипломатически Преглед директорът на института по Тракология проф.Кирил Йорданов изказа мнение, че траките са били безписмени.” - пише Тодор Христов във статията си „Траките и тяхната писменост”.
Символите са били създавани чрез число, черта и багра. Число, размер и хармония. Числото и чертата се сливат, за да дадат орнамент. Орнаментът е образцов символ. Най-опростеният орнамент е буквата.
Писмените знаци са инструмент за съобщаване на знания. Когато достъпът до знанията е минавал през посвещаване в съответните мистерии, писмеността е била също с достъп. Няма защо да се чудим, защо гърците не са имали достъп до тракийската писменост. Вероятно са получили достъп само до простанародното писмо, което ние сега знаем като "гръцка азбука". И после се оказало, че траките са пишели с "гръцки букви". Нищо чудно да се окаже, че траките са имали няколко системи за писане. За това няма смисъл да търсим една писменост.
„Преди известно време, в интервю за Български Дипломатически Преглед директорът на института по Тракология проф.Кирил Йорданов изказа мнение, че траките са били безписмени.” - пише Тодор Христов във статията си „Траките и тяхната писменост”.
Обаче
всъщност, надписа от тракийското скално светилище Белинташ, открит за първи път
от туристи от Бургас през лятото на 2006г., потвърждава тезата, че нашите
предци от Родопите са имали писменост по-ранна от гръцката!
Надписът е намерен в Белинташ, светилището на бесите, посветено на бог Сабазий в Родопите. В края на 2008 е заснет, измерен и документиран. Дълъг е 70 см, височината на знаците е 20 см и съдържа поредица от 14 или 15 знака, издълбани в хоризонтална скала при древното скално светилище Белинташ - на възраст около IV-V хил. пр.Хр.
Надписът е поредното доказателство, че траките не са били безписмен народ и в отделни случаи са записвали послания върху скалата (А, дали само там:), използвайки фонетична или пиктографска писменост. Сензационното в случая е не фактът, че при Белинташ се открива надпис, а наличието на знакa IYI и то в самото му начало. Този знак, свързван изключително с прабългарите, е намиран и в други тракийски светилища (напр. Щуд край Ситово). Традиционната българска историография, обаче, твърди, че преди 681г. българи в Родопите не е имало.
Възниква резонният въпрос: как тогава най-значимият и характерен техен знак- този на върховния им бог- се появява много преди Христа, изсечен на едно тракийско светилище?
Отговор на този въпрос дава автохонната теория за произхода на българския народ, която все по-убедително доказва тезата, че българите са коренното и най-старо население на Балканския полуостров.
Наскоро на територията на България бяха открити още находки с линеарно писмо тип А и Б (предгръцка и пред финикийска писменост, която е открита и на остров Крит!), които се съхраняват в Националния исторически музей в София. Тези факти, както и откритите в България (Караново, Градешница, Варненско и Пловдивско) и Румъния (Тартария) най-древни писмени знаци в света (глинени печати пинтадери), на възраст над 6000 години показват, че в България е имало древна предпотопна култура предхождаща с поне 2000 години културите на Египет, Месопотамия и Китай!
За съжаление, преди да бъдат направени тези последни археологически открития, мнението, че траките са безписмени е било мнение и на други корифеи на официалната историческа наука от 70-те години, както и известни наши археолози като, покойния д-р Китов. Хипотезата на проф. Александър Фол, обаче е била, че траките са имали писменост, използвана от жреческото съсловие.
Дали има фактическо основание за такова становище?
Да, има и това са ЗЛАТНИТЕ ОРФИЧЕСКИ ТАБЛИЧКИ, открити в цяла Южна Европа - от Южна Италия до Крит.
Златната орфеева книга, един от най-тайнствените експонати в музейната ни археологическа сбирка, понастоящем на съхранение в МАЗЕТО на НИМ, поради големия интерес и многото въпроси задавани по нея !?!, състояща се от 6 страници, изработени от 23,82-каратово злато, с размери 5 см на 4,5 см, свързани със златни пръстени. Била е намерена преди около 60 години от войник, работил при прокопаването на канал около р. Струма.
Досега са открити около 30 отделни страници от етруски "орфееви" книги, но само в България е открита цяла книга, чиито страници са съединени със златни пръстени.
Античните автори пишат, че в светилищата на Дионис бесите също са използвали таблички с надписи. Знаем и че орфическото учение е първото, което се разпространява с книги. Самите гърци вярват, че буквите са им занесени от Орфей и други полумитични, но все свързани с Тракия герои. Т.е. представата за връзката на траките с писмеността идва от древността.
С безразличие ли да четем сведенията на Еврипид: “На тракийски таблички е записано Орфеевото слово“. За подобни таблички пишат и Платон, и Питагор, и Хераклид.” С орфически символи са изписани и Орфическите златни таблички, открити от Южна Италия до Крит.
Странното обаче е, че никой от класическите автори не нарича древните обитатели на нашите земи неуки. Херодот, Тукидит, Страбон, Ксенофон, Плиний и др. свидетелстват за богатството, културата и духовната извисеност на траките и техните роднини пеласгите.
В свой труд за старите цивилизации В. Дюруй посочва, че в античността траки, пеласги и илири са били считани за три клона на една и съща общност . Това се потвърждава от В.Георгиев (цитиран от Порожанов) който изказва тезата си, че трако-пеласгийския език е говорен в Юго-Източна Европа още от Неолита . Представителите на трако-пеласгийската общност са и първите европейци имащи писменост.
В Тракия са открити доста надписи от предримската епоха, както и графити, които показват, че и на официално ниво, и в култовите практики, а и в ежедневието писмеността е част от културата на траките. Знаците са върху каменни стели, съдове от тракийските ритуални сервизи, върху лични предмети.
Едно от най-ярките свидетелства за културата на траките е надписа от Ситово. Той е открит от местни хора, катопо-късно уникалния тракийски паметник, бива проучен от редица изследователи. Някои определят буквите като фригийски, а относно възрастта му все още няма консенсус. Едни смятат, че древните букви са изсечени преди 6500 години. Други обаче са на мнение, че паметника е от преди 3200 години.
Дори да приемем, че надписа от Ситово е създаден по-късно, някъде през IX-ти -VIII-ми век пр. Христа, това го прави най-стария надпис на европейски народ! Много преди гърци, латини, келти и германи да се научат да пишат, траките са правили монументални надписи (буквите са с височина около 40 см)....Поради възрастта, а и ерозията знаците не са много ясни, има и лигатура на три букви Е, Б, У, но въпреки това думите могат да се прочетат.
В ЗИМЛЕ виждаме една тракийска диалектна особеност, а именно това, че гласни без ударение често се редуцират : Διντιπορις –Δεντουπορις (В. Георгиев ). Същата тази особеност е характерна за източнобългарските диалекти: зилен –зелен, зимя – земя. Това разбира се не е случайно, за пореден път става ясно, че нашия език е само развита форма на тракийския, говорен от Орфей, Ситалк и Залмоксис...И какъв ли всъщност може да е ситовския надпис, ако в него се наблюдават български диалектни особености?
В този аспект има една уникална книга, която си заслужава да се прочете. Българската писменост – известна и непозната” – е заглавието на книгата на д-р Светлозар Попов. В многобройните си книги той търси истината за пътя и историята на българския род, като привлича огромен доказателствен материал от различни области като история, религия, митология литературни източници, лингвистика, топонимия, генетика и фолклористика.
Като привежда впечатляващо голям и интересен доказателствен материал, включително и наскоро откритите в разрушен манастир край провадийското село Равна над 300 каменни надписа и 3200 рисунки, написани на гръцки, латински, старобългарски и руническо и смесено писмо – КИРИЛИЦА и РУНИ, в книгата си авторът прави следния извод: „българската Кирилица представлява усъвършенствано и подобрено развитие на българската руническа писменост. Тя не възниква от нищото, а е стъпила на здравите, многовековни основи на нещо реално съществуващо и оказало се достатъчно жизнено, за да устои на превратностите на времето. Тя го е развила и пригодила към съвременните условия, смъквайки свещените знаци на знанието от камъка върху страниците на книгите.”
Най-чудното е, че ние отричаме собствената си писменост, а гърците я признават. Платон пише: “Жреците разполагат с купища книги за Орфей”.
Имаме и мнението на един от най-уважаваните учени на нашето време сър К. Ренфрю, според когото езикът на траките е сроден с този говорен днес в България . Историята на българската писменост е неразделно свързана с хилядолетната българска история.
Първият цивилизован народ на Европа са трако-пеласгите, те са дали писменост, култура и религия на гърците и са наричани богоравни в Илиада. Това е наследство, на което множество народи могат да завиждат.
Използвана литература:
Надписът е намерен в Белинташ, светилището на бесите, посветено на бог Сабазий в Родопите. В края на 2008 е заснет, измерен и документиран. Дълъг е 70 см, височината на знаците е 20 см и съдържа поредица от 14 или 15 знака, издълбани в хоризонтална скала при древното скално светилище Белинташ - на възраст около IV-V хил. пр.Хр.
Надписът е поредното доказателство, че траките не са били безписмен народ и в отделни случаи са записвали послания върху скалата (А, дали само там:), използвайки фонетична или пиктографска писменост. Сензационното в случая е не фактът, че при Белинташ се открива надпис, а наличието на знакa IYI и то в самото му начало. Този знак, свързван изключително с прабългарите, е намиран и в други тракийски светилища (напр. Щуд край Ситово). Традиционната българска историография, обаче, твърди, че преди 681г. българи в Родопите не е имало.
Възниква резонният въпрос: как тогава най-значимият и характерен техен знак- този на върховния им бог- се появява много преди Христа, изсечен на едно тракийско светилище?
Отговор на този въпрос дава автохонната теория за произхода на българския народ, която все по-убедително доказва тезата, че българите са коренното и най-старо население на Балканския полуостров.
Наскоро на територията на България бяха открити още находки с линеарно писмо тип А и Б (предгръцка и пред финикийска писменост, която е открита и на остров Крит!), които се съхраняват в Националния исторически музей в София. Тези факти, както и откритите в България (Караново, Градешница, Варненско и Пловдивско) и Румъния (Тартария) най-древни писмени знаци в света (глинени печати пинтадери), на възраст над 6000 години показват, че в България е имало древна предпотопна култура предхождаща с поне 2000 години културите на Египет, Месопотамия и Китай!
За съжаление, преди да бъдат направени тези последни археологически открития, мнението, че траките са безписмени е било мнение и на други корифеи на официалната историческа наука от 70-те години, както и известни наши археолози като, покойния д-р Китов. Хипотезата на проф. Александър Фол, обаче е била, че траките са имали писменост, използвана от жреческото съсловие.
Дали има фактическо основание за такова становище?
Да, има и това са ЗЛАТНИТЕ ОРФИЧЕСКИ ТАБЛИЧКИ, открити в цяла Южна Европа - от Южна Италия до Крит.
Златната орфеева книга, един от най-тайнствените експонати в музейната ни археологическа сбирка, понастоящем на съхранение в МАЗЕТО на НИМ, поради големия интерес и многото въпроси задавани по нея !?!, състояща се от 6 страници, изработени от 23,82-каратово злато, с размери 5 см на 4,5 см, свързани със златни пръстени. Била е намерена преди около 60 години от войник, работил при прокопаването на канал около р. Струма.
Досега са открити около 30 отделни страници от етруски "орфееви" книги, но само в България е открита цяла книга, чиито страници са съединени със златни пръстени.
Античните автори пишат, че в светилищата на Дионис бесите също са използвали таблички с надписи. Знаем и че орфическото учение е първото, което се разпространява с книги. Самите гърци вярват, че буквите са им занесени от Орфей и други полумитични, но все свързани с Тракия герои. Т.е. представата за връзката на траките с писмеността идва от древността.
С безразличие ли да четем сведенията на Еврипид: “На тракийски таблички е записано Орфеевото слово“. За подобни таблички пишат и Платон, и Питагор, и Хераклид.” С орфически символи са изписани и Орфическите златни таблички, открити от Южна Италия до Крит.
Странното обаче е, че никой от класическите автори не нарича древните обитатели на нашите земи неуки. Херодот, Тукидит, Страбон, Ксенофон, Плиний и др. свидетелстват за богатството, културата и духовната извисеност на траките и техните роднини пеласгите.
В свой труд за старите цивилизации В. Дюруй посочва, че в античността траки, пеласги и илири са били считани за три клона на една и съща общност . Това се потвърждава от В.Георгиев (цитиран от Порожанов) който изказва тезата си, че трако-пеласгийския език е говорен в Юго-Източна Европа още от Неолита . Представителите на трако-пеласгийската общност са и първите европейци имащи писменост.
В Тракия са открити доста надписи от предримската епоха, както и графити, които показват, че и на официално ниво, и в култовите практики, а и в ежедневието писмеността е част от културата на траките. Знаците са върху каменни стели, съдове от тракийските ритуални сервизи, върху лични предмети.
Едно от най-ярките свидетелства за културата на траките е надписа от Ситово. Той е открит от местни хора, катопо-късно уникалния тракийски паметник, бива проучен от редица изследователи. Някои определят буквите като фригийски, а относно възрастта му все още няма консенсус. Едни смятат, че древните букви са изсечени преди 6500 години. Други обаче са на мнение, че паметника е от преди 3200 години.
Дори да приемем, че надписа от Ситово е създаден по-късно, някъде през IX-ти -VIII-ми век пр. Христа, това го прави най-стария надпис на европейски народ! Много преди гърци, латини, келти и германи да се научат да пишат, траките са правили монументални надписи (буквите са с височина около 40 см)....Поради възрастта, а и ерозията знаците не са много ясни, има и лигатура на три букви Е, Б, У, но въпреки това думите могат да се прочетат.
В ЗИМЛЕ виждаме една тракийска диалектна особеност, а именно това, че гласни без ударение често се редуцират : Διντιπορις –Δεντουπορις (В. Георгиев ). Същата тази особеност е характерна за източнобългарските диалекти: зилен –зелен, зимя – земя. Това разбира се не е случайно, за пореден път става ясно, че нашия език е само развита форма на тракийския, говорен от Орфей, Ситалк и Залмоксис...И какъв ли всъщност може да е ситовския надпис, ако в него се наблюдават български диалектни особености?
В този аспект има една уникална книга, която си заслужава да се прочете. Българската писменост – известна и непозната” – е заглавието на книгата на д-р Светлозар Попов. В многобройните си книги той търси истината за пътя и историята на българския род, като привлича огромен доказателствен материал от различни области като история, религия, митология литературни източници, лингвистика, топонимия, генетика и фолклористика.
Като привежда впечатляващо голям и интересен доказателствен материал, включително и наскоро откритите в разрушен манастир край провадийското село Равна над 300 каменни надписа и 3200 рисунки, написани на гръцки, латински, старобългарски и руническо и смесено писмо – КИРИЛИЦА и РУНИ, в книгата си авторът прави следния извод: „българската Кирилица представлява усъвършенствано и подобрено развитие на българската руническа писменост. Тя не възниква от нищото, а е стъпила на здравите, многовековни основи на нещо реално съществуващо и оказало се достатъчно жизнено, за да устои на превратностите на времето. Тя го е развила и пригодила към съвременните условия, смъквайки свещените знаци на знанието от камъка върху страниците на книгите.”
Най-чудното е, че ние отричаме собствената си писменост, а гърците я признават. Платон пише: “Жреците разполагат с купища книги за Орфей”.
Имаме и мнението на един от най-уважаваните учени на нашето време сър К. Ренфрю, според когото езикът на траките е сроден с този говорен днес в България . Историята на българската писменост е неразделно свързана с хилядолетната българска история.
Първият цивилизован народ на Европа са трако-пеласгите, те са дали писменост, култура и религия на гърците и са наричани богоравни в Илиада. Това е наследство, на което множество народи могат да завиждат.
Използвана литература:
1.
http://www.diplomatic-bg.com/c2/content/view/1...
2. C.Renfrew, Archaology and Language.
3.К. Порожанов, Общество и държавност у
траките, Studia Thracicа 6, БАН, София,1996;
4.
http://science.actualno.com/news_365641.html;
5.http://dariknews.bg/view_article.php?article_i...;
6. Морските народи-
http://en.wikipedia.org/wiki/Sea_Peoples
7. Морските
народи.-http://i/-cias.com/e.o/sea_people.htm
8. Протоханаанска писменост: http://www.proel.org/index.php?pagina=alfabeto...
9.
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6467
10. http://www.prehistory.it/ftp/winn10.htm
http://www.prehistory.it/fase2/sitovo.htm
11. http://www.prehistory.it/ftp/winn4.htm
12. Г. Ценов,"Българите са по-стари
поселници на Тракия и Македония от славяните"
13. И. Дуриданов, Езикът
на Траките, София,197614.Александра Делова- Език и писменост на древните траки и българи
© Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜☼
Няма коментари:
Публикуване на коментар