Дъжда

Дъжда

Небето се скъса, 
разплака времето.
Вали, жадно вали, 
не спира. Не иска.
Изплаканите думи 
на дъжда ослепял,
размиват сълзите 
на всички измерения.
Тогава няма 
форми и щрихи.
Само нощта утаява 
дъждовно-разпилени
тишини, усещания и грях. 

_{© Ванко Николов ©_Българионъ}° ^®˜☼