Народен суверенитет. Суверен. Суверенитет и учредителна власт

"Народен суверенитет. Суверен. Суверенитет и учредителна власт

 1. Разлики между националния и държавния суверенитет и народния суверенитет

Категориите “национален суверенитет” и “държавен суверенитет” отразяват едно “външно” проявление на суверенитета. Неговата първоначална (по Русо) и най-дълбока същност се разкрива във вътрешнодържавен план.

Народният суверенитет не противоречи на националния и държавния. Нацията и държавата са носители на суверенитета, те са суверенни по отношение на другите държави и нации, но суверенитетът принадлежи на народа. Това е така, защото държавната власт, която осъществяват и нацията, и държавата, произтича от народа като единствен суверен. Той е “създател” и “носител” на държавната власт.

2. Суверенът

Възприемането на народа като суверен изисква известни уточнения.

От една страна, в народа като суверен се включват само гражданите. Извън този кръг лица остават индивидите, принадлежащи към същия етнос, но които са граждани на други държави.

От друга страна, корпусът на суверена обхваща само онази част от гражданите, които са дееспособни. Този кръг може да бъде ограничен от различни критерии:

възраст (18 години за България, 25 за Гърция и др.)

психическо състояние (за дееспособни се признават само лицата в нормално психическо здраве)

съдебен статус (извън корпуса на суверена остават и тези, които изтърпяват ефективно наказание “лишаване от свобода”)

Исторически са съществували и други критерии за ограничаване достъпа до суверена:

цензове – имуществен и образователен

пол – дълго време жените нямат избирателни права

наказателната санкция “лишаване от граждански и политически права”

3. Народен суверенитет и учредителна власт

Народният суверенитет е установяване чрез волята на народа на държавна власт. Учредяването на държавната власт е акт на реализиране на народния суверенитет. Тъй като съвременната държавна власт е юридическа власт, то и първоначалният акт на упражняване на народния суверенитет се свързва с приемането на Конституцията на държавата.

В теорията се поддържа схващането, че Общественият договор в теорията на Русо има конституиращо действие. Посредством него хората излизат от естественото си състояние и преминават в политическо – организират се в държава. От тази гледна точка Общественият договор не е продукт на суверенитета, тъй като преди него липсва политическо тяло, което да формира и изявява общата воля. В тази връзка Конституцията като последващ позитивноправен акт не може да се отъждествява с Обществения договор.

Същевременно съществуват достатъчно основания да се приеме, че този Обществен договор има и реконструиращо действие. Русо показва каква трябва да бъде държавата, как да се промени. В този план Общественият договор, новият Обществен договор, който трябва да се сключи, намира израз в Конституцията, чрез която по нов начин се уреждат отношенията между управляващи и управлявани.

Като приемем, че създаването на Конституцията е акт на учредителната власт, то трябва да се съгласим, че тя е най-висш израз на народния суверенитет. Учредителната власт принадлежи на народа, а учредената – на държавните органи.

Народният суверенитет е непрехвърляем, той не може да бъде узурпиран от отделно лице или група. Никой не може да подмени упражняването на общата воля.

Френското национално събрание като първи модерен представителен орган в Европа въвежда друга практика. То отхвърля възможността за пряко участие на народа в приемането на Конституцията и го заменя с политическо представителство. За разлика от него следващите събрания са само законодателни.този модел е възприет и в други държави, включително и в България, където Търновската Конституция и Конституцията от 1991 обособяват ОНС и ВНС. По същество ВНС изземва суверенитета на народа и упражнява самостоятелно учредителната власт, като променя Конституцията. Излиза, че 400 “нотабили” имат право да заменят общата воля на цял един народ. Ако по време на Френската революция политическото представителство е било оправдано, то днес подмяната на суверена по посочения начин е абсурдна. Учредителната власт може да се упражни от ВНС, но на още по-голямо основание и от суверена чрез референдум.

Осъществена пряко или чрез представители, учредителната власт установява конституционния строй на държавата, чийто съществен елемент е държавната власт. Учредителната власт не е държавната власт.

Властта произтича от народа, защото той е суверен. Той упражнява своята обща воля, чрез която установява държавната власт, като остава неин носител и титуляр. Своята обща воля народът упражнява чрез избори. Изборите са формата, в която от общата воля на народа произтича държавната власт.

Корпусът на суверена е постоянна, но динамична съвкупност. При всеки нов избор тя е количествено и качествено различна. Ето защо с всеки нов избор суверенът установява и нова власт.

На практика, чрез избори суверенът определя пряко субекта на държавната власт. В действителност, народът осъществява едно първично волеизявление, чрез което установява държавната власт. На тази основа той предава вече установената власт в ръцете на избраниците. Това предаване е съдържание и израз на едно последващо волеизявление, чрез което се определя субекта на властта, този, който я осъществява."

Титлата на българските владетели

Титлата на българските владетели

КАНАС не е нищо друго освен един стар вариант на титлата КНЯЗ** както доказа отдавна проф. Ганчо Ценов, а пълната титла КАНАС У БИГИ (KANAΣYBIΓI) има значението КНЯЗ В БОГА ( КНЯЗ ОТ БОГА). Гърците дават превод EK TEOI ARXONTOS – от Бога владетел ( владетел в Бога).
Никъде в изворите, в хрониките, по каменните надписи няма ХАН, нито КАН! "кан" и "хан" са една и съща дума произнесена по два различни начина. ХАН(КАН/ KHAN| е титла на монголо-тюркските владетели от Чингис( 1162 -18 август 1227) насетне. А българите не са нито монголи, нито тюрки.Впрочем има регистрирана тракийска титла AKENAS – VIII век преди Христа.
Титлата е KANAC YBIГI. Канас У Биги - Княза от Бога. BIГI - БИГИ е падежна форма на Бог. Бога, Бага, Биги. Канас е княз . Канас = Кня(е)с(з) Ако премахнем гласните то става още по ясно - Кнс =Кнс(з).

Самото изначално четене на В. Бешевлиев и сие- KANA CYBIГI е погрешно. От там и тълкуването.  Написано е KANAC Y BIГI (KANAΣ Y BIΓI), а не KANA CYBIГI

Най-напред Крум (803-814) в един гръкоезичен (т.н. Хамбарлийски № 2) каменен надпис се титулова „архонт увиги”. След това неговият син, Омуртаг (814-831) и внук, Маламир (831-836) се титуловат с две едновременно присъстващи владетелски формули: на гръцки „о ек теос архон” (който е от бога владетел) и споменатата по-горе българска титла „канас у биги”. Посочените изрази „архонт у биги” и  „канас у виги” очевидно изразяват обща владетелска формула, съдържаща владетелска титла (архонт и канас)-княз и добавъчна пояснителна дума „у биги/виги”.

За "Чаталарския надпис":
На снимката обаче ясно си личи не КАНА ...С,а КАНАС.Ами че, това е КНЯЗ- У БИГИ /БОГИ/ т.е. ОТ БОГА КНЯЗ! Дайте да спрем с тези- не били ханове,но канове и пр.Титлата си е княз и много добре пасва на Българските владетели и в исторически план обяснява много неща.

_{©Ванко Николов ©_Българионъ}° ^®Ⓥ˜☼



„  Преди да се обяви за цар (василевс) през 913 г. Симеон е бил титулуван от византийците „архонт Вулгариас“, което се е превеждало „Княз, владетел на българите“.

В старобългарския превод от гръцки на Светата Библия по-нятието „княз“се среща в книга Битие 49:10 в смисъл на скиптър, като върховен символ на светската власт, равнопоставен символично на императора.

Понятието „Княз“ освен като скиптър е натоварено смислово и като „жезъл“ в стария превод на книга Естир 8:4. По този начин по-късно е запазено и значението му в полския и чешкия езици.

Отчитайки близостта в произхода и езика можем да приемем, че титлата „княз“ (кънязъ) е истинската най-висша титла не само на българите, но и на местните тракийски предводители, заварени от тях по тези земи. Така в "нашата история+ насилствено местните траки „станаха“ славяни, но все пак техните предводители биваха наречени князе, защото така са останали в народната памет.

Старобългарският език (наречен доста по-късно църковнославянски) от език на църквата и църковния клир се превърнал в език и на по-издигнатите в културно отношение хора в Русия (заедно с Украйна), Сърбия, Влашо и Молдова, благодарение на българските духовници Киприян, Гри-горий Цамблак, Ефрем (българин, родом от Търново и сръбски патриарх), св.Сава, родом от Тетово ( Македония), сръбския потриарх Йоаникий Втори, също българин и много други. По този начин той ще участва при формирането на литературните им езици, които ще оказват влияние върху по-широки народни маси в тези страни.

Официалният държавен и църковен език на княжество Влашко до 1861 г. е старобългарския език благодарение на Григорий Цамблак, т.е. от края на Втората Българска държава.

Княжеското достойнство и свързаните с него особени символи на властта са осигурявали легитимността и уважението към властта. „Княз“ отговаря на гръцкото „архонт“ и стои наравно с латинското „rex“, английското „king“, немското „konung“ и несъмнено в по-късната традиция „княз“ е била титла на най-висшия управник и така е била равнозначна на латинското „цезар“ и на гръцкото „кесар“.

Най-важния довод за българския произход на думата „княз“ е упоритото й приложение в народното предание и в общинната политическа уредба до Освобождението от турско робство през 1878 г. Назоваването на българските първенци „кнезове“ и „старейшини“ (а след Освобождението и на владетелите ни князете Батемберг и Фердинанд – б.а.), свидетелства ЗА ДЪЛБОКА ИСТОРИЧЕСКА ПРИЕМСТВЕНОСТ, стигаща чак до традицията на Именника на българските князе (Ст. Чурешки).”
 
Стоян Николов

Българските народни будители 1 ноември – ден на народните будители

Българските народни будители

1 ноември –

 ден на народните будители

Първи ноември е ден за почит на предците ни будители -книжовници, светци, мъченици, герои от славното ни минало.

Преди Освобождението на тази дата е почитан Свети Иван Рилски. Днес той се счита за молител пред Бога и покровител на всички българи.

Първото неофициално честване е в Пловдив през 1909 г. През 1922 г. министърът на Народното Просвещение Стоян Омарчевски внася предложение за обявяване на 1 ноември за ден на българските народни будители. През есента на 1945 г. той е изхвърлен от празничния календар, а на 1 ноември 1990 г. по почин на общонародно сдружение „Мати Болгария” честването е възстановено.

Няма народ като нашия, в чиято история словото, писмеността и духовността да са имали такава съдбовна роля.

Още през X век епископ Константин пише:

“  Голи са народите без книги, немощни да се борят без  оръжие с противника на нашите души”

В далечни манастири бледи монаси при светлината на вощеницата нижат букви за чест и слава   на българския род.

За будители днес смятаме видни личности като сина на Омуртаг - Енравота - Воин /застъпник на християнството/ от епохата на  ранното  средновековие или владетели като Борис І и духовните водачи като Патриарх Евтимий Търновски.

Цял низ от светли имена - чисти и сияйни - издигат българското самосъзнание и превръщат България в държава на духа

  

Затова нека заедно прочетем каменния надпис от времето на Омуртаг “Човек и добре да живее, умира. И друг се ражда. И нека родените по- късно помнят!”

Ние сме родени по-късно. Други ще се родят още по-късно.

Нека помним!

Завет на Свети Иван Рилски Чудотворец

Завет на Свети Иван Рилски Чудотворец

 "Заветът на Св. Иван Рилски" е уникален документ, чието място в духовен и верови аспект е до Паисиевата история - мерило за националното ни самосъзнание.

Заветът има четири познати преписа, които нашето духовенство приема за автентични. Единият се намира в библиотеката на Рилския манастир и е изложен в постоянната експозиция на музея му, вторият, направен от монах Касиан, е датиран 1860 г. и се съхранява в Националната библиотека, третият е дело на Неофит Рилски (ок.1793-1881), а четвъртият е по-късен и е редактиран езиково. Последните два преписа се намират в сбирката на Етнографския музей в София.

Подробно е писaл върху този проблем проф. Иван Дуйчев в книгата си "Заветът на свети Иван Рилски". Книгата е писана още през 1948 г., но e издадена от наследниците му чак през 2000 година.

Виж също: Текстът на завета на английски език: Testament of St. John of Rila

Аз, смиреният и грешен Иван, който не съм извършил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня, не намерих човек в нея, но само диви зверове и непроходими дебри. И поселих се в нея самин със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив, но небето ми беше покров, земята - постеля и тревите храна. Но благият Бог, заради обич към Когото презрях всичко и претърпях глад и жажда, мраз и слънчев пек и телесна голота, съвсем не ме изостави, но като милосърден и чедолюбив баща обилно задоволи всичките ми нужди. И що да въздам на Господа за всичко, що ми даде? Много са Неговите благодеяния към мене, понеже от Своята света висота погледна милосърдно на моето смирение и ми оказа помощ да претърпя всичко - не аз, а Христовата сила, която е в мене - защото от Него е всяко добро дарование и всеки съвършен дар отгоре идва.

И като ви виждам днес събрани в Господа тук, гдето, както казах, досега човек не е обитавал, но само диви зверове, а освен това, като предвиждам, че наскоро ще настъпи краят на тукашния ми живот, поради това намислих да ви оставя преди моето отхождение от тукашния ми живот настоящето мое отческо завещание, както и бащите по плът оставят на своите чеда земно наследие от сребро и злато и друго имущество, та като поменувате вашия отец по Светия Дух, да не забравяте и неговото завещание.

Зная аз, възлюбени в Господа чедца, зная добре, че вие като новоначални, още не сте утвърдени в иноческия живот. Но не бойте се, защото Божията сила в немощ се показва съвършена. Тъкмо поради това и намислих да ви напиша това мое грубо и неуко завещание, та, като го имате винаги в паметта си, да се укрепвате телесно и душевно в Господа и да напредвате чрез добродетелите в страх Божий. Защото вярвам в моя Бог, Комуто служа от моята младост и усърдно му се покорих, че след моето заминаване тази пустиня, която досега беше страшна и необитаема, ще бъде населена от множество пустинни жители и за нея ще се изпълни писаното: чедата на запустялата са много повече, отколкото на тази която има мъж.

Поради това, моля ви, чедца мои, които в Господа съм събрал, моля ви, моя утроба, не пренебрегвайте наставленията на вашия отец, и заедно с апостола казвам: "Пак съм в мъки, докато се изобрази Христос във вас."Моля ви и ви заклевам със страшното Божие име, да не нарушите или изоставите нищо от него след моята смърт, но всичко, което написах, както е написано, да изпълнявате напълно, както сте се и обещали пред Бога. И който пристъпи или наруши нещо от него, той да бъде проклет и отлъчен от Отца и Сина и Светия Дух и да няма дял със светците, които от веки са угодили Богу, но неговият дял да бъде с онези, които са разпнали Господа на славата и с Неговия предател Юда, да бъде заличен от книгата на живите и да не бъде записан с праведните".

И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път. Пазете се грижливо от светски увлечения и винаги помнете заради що сте излезли от света и заради що презряхте света и светските неща.

А най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини, според апостола, който го нарича второ идолослужение. Защото за инока богатството не е сребро и злато, но съвършената бедност, отречението от своята воля и възвишеното смирение. Не ви казвам това като мои заповеди, но ви напомням Христовите заповеди. Защото Той казва на Своите свети ученици, а чрез тях и на всички, които са се отрекли от света: "Не притежавайте злато, нито сребро, нито торба, нито медни пари в пояса си и прочее." Защото златото и среброто са големи врагове на инока и подобно на змия ухапват оногова, който ги има. Ако прочее, имаме безсъмнена надежда в Бога, Той не ще ни остави лишени от нищо, защото сам Той казва: "Ако жена би забравила своите чеда, то Аз не ще ви забравя." И другаде: "Търсете първо царството Божие и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде." Защото в началото, когато дойдох в тази пустиня, лукавият опита да изкуси чрез сребролюбие и мене - понеже благочестивият цар ми изпрати множество злато. Когато се отказах да го видя заради Господа, аз разбрах, че това е било коварство на дявола. Не го приех, но го върнах на оногова който го изпрати понеже така помислих в себе си: Ако бях желал да имам злато и сребро и подобни тям неща, то защо дойдох в тази страшна и непроходима пустиня, гдето не намерих човек, но диви зверове - и така се избавих от козните на лукавия изкусител, който се старае да ни спъва в онези неща, от които самоволно се отрекохме. Поради това и вие не търсете нищо от тези неща. Защото вашия Небесен Отец преди вашите молитви знае от що се нуждаете.

Нито пък търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях, като оставяте Небесния цар, Комуто се записахте да бъдете войни и да воювате не по плът и кръв, а против миродържителя на тъмата на този свят. Но и пророк Иеремия ни заплашва, като казва така: "Проклет да е човекът, който се надява на човека" и останалото. Като изброява злините, той добавя че е благословен човекът, който се надява на Господа. Не казвайте, що ще ядем, или що ще пием, или в що ще се облечем. Защото езичниците търсят всичко това. Погледнете птиците небесни как не сеят, нито жънат, нито събират житници, и вашия Небесен отец Ги храни. Не сте ли вие по-горни от птиците? Щом веднъж сте излезли от света, не се възвръщайте назад нито с тялото си, нито с ума, защото никой, според казаното, като положи ръка на ралото и поглежда назад, не ще бъде насочен към Небесното царство. Но и апостолът, прочее учи да забравяме онова, що е отзад и да се стремим към това, що е напред. Що означава, чедца мои, това: да забравяме нащата, които са зад нас? Нищо друго, освен да предавам всячески на глъбините на забвението всичко онова, което - излизайки заради Бога от света - сме изоставили и презрели, а да се стремим към лежащия пред нас подвиг, към който бидохме призовани от нашия основоположник - преблагия наш Бог Господа Исуса Христа, Който ни е удостоил да понесем Неговия благ ярем, защото Неговото иго е благо и Неговото бреме е леко.

И както ви събра в едно благодатта на Светия Дух, така и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено, като дихаете еднакво, отправяйки поглед само към вечното въздаяние, което Бог е подготвил за онези, които Го залюбиха. Общежителното пребиваване в много неща е по-полезно за иноците, отколкото уединеното. Защото уединеното не подхожда на мнозина, но на твърде малобройни и съвършени във всички иночески добродетели. Общият пък живот изобщо е полезен за всички, както и отческите книги достатъчно ни казват това и ни учат. Духоговорещият пророк Давид го възхвалява, като казва: "Ето, колко е добро или колко е красиво да живеят братята заедно." Към това припява и един духодвижен църковен песнописец така: "Защото в това Господ обеща вечен живот." Но и сам благият наш Владика Господ Исус Христос не казва ли със своите пречисти устни: "Гдето са двама или трима събрани в мое име, там съм и Аз всред тях." А нашите богоносни отци казват за самопребивателния живот: "Горко на самичкия, защото ако падне, няма кой да го вдигне."

Поради това, чедца, щом като Светият Дух чрез устата на пророка похвалява общия живот, не го пренебрегвайте и вие, но напротив, утвърдете го и бъдете като едно единно тяло в Господа, което има различни членове, като едни образуват, прочее, главата, която притежава повелителството, а други нозете, които се явяват тези, които работят и носят, други пък - другите части на тялото, та да се състави от всички единно духовно в Господа тяло, водимо и управляемо от една разумна и словесна душа - сиреч чрез духовно разсъждение - и да няма нищо разделено. И когато се установи такова пребиваване и живеене според Господа, тогава и Той сам ще бъде посред вас, като ви управлява невидимо.

Не търсете първенство и началства, но помнете Оногова, Който е казал: "Онзи, който иска да бъде по-голям всред вас, нека бъде слуга на всички."Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствани от всички в духовните деяния и превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение и години да пасат добре и богоугодно повереното им стадо по ливадите на благочестието и на животворните заповеди Христови. За тези подобава да се иска потвърждение повече от Бога, отколкото от своето си мнение. Ако ли пък, както казва великия наш отец и иночески наставник преподобния Ефрем Сирски, всички започнете да желаете началства и предстоятелства и всички да бъдете игумени, и всички наставници, и тълкуватели, и учители, и поникнат всред вас съперничества, свади, разпри, ревност, клевети, високомерия, завист и други неподходящи за монасите страсти, тогава знайте положително, че Христос не е между вас, защото Христос не е учител на раздор и несъгласие, но на мир и съединение. Защото той се моли към Бога и Отца и за Своите свети ученици да бъдат единни, сиреч единомислени, именно тези и всички, които чрез тях вярват в Него, и говори така: "Отче свети, запази ги в Твоето име, да бъдат единни, както сме и Ние." И другаде: "Моля се не само за тези, но и за онези, които вярват в Мене заради техните думи, да бъдат всички единни." Така и вие бъдете единни, имайте мир помежду си, защото Той казва към Своите ученици: "Мир ви оставям, моя мир ви давам." А какъв е този Христов мир, чедца? - Той сам отново казва, като говори: "Не както дава светът ви давам Аз." Но този Христов мир надминава всеки ум. Това е мирът, за който говори пророкът: "И неговият мир няма предел" (Ис. 9:7). Но и апостолът ни учи, като казва: "Имайте мир и святост - с всичко друго, но без тези неща никой не ще види Бога." Такъв мир, прочее, имайте и вие помежду си и с голямо единомислие и разсъждение устройвайте всичко според Бога, за да не разгневявате благия ваш Владика Бога.

Ако ли пък се намери някой измежду вас, който сее плевели, раздори и други съблазни, такъв веднага го отстранете отсред вашето събрание, за да не се обърне това на разяждаща живеница, според Апостола, и да не се разпространи злото между добрите, и да не би някой корен на горчивина да прорасте нагоре, да направи пакост и чрез това да се осквернят мнозина. И злият вълк да не смути мирното Христово стадо, защото и такива ще се явят. За тях предсказва Христос, говорейки: "Защото е нужно да се яви съблазън, и горко на света от съблазънта." Поради това и вие, чедца, се пазете от тези неща и не ги допущайте да живеят между вас. Но ги отклонявайте далече от себе си, както пастирът прогонва краставите овце от чистото стадо.

Като живеете пък вкупом заради Господа и понасяте тежестите един другиму, не пренебрегвайте и онези, които живеят в уединение и се скитат в пустините, и в пещерите, и в земните пропасти - за които не бе достоен целият свят - но ги снабдявайте, когато може, за да ги имате като молители пред Бога, защото молитвата на праведника може много да постигне.

Поучавайте се в Господния закон ден и нощ, прочитайте често отческите книги и се старайте да бъдете подражатели на светите наши отци Антония, Теодосия и другите, които просияха като светила в света със своите добри дела. Придържайте се крепко о църковното правило, като не изоставяте или презирате нищо от онова, що е установено от светите отци.

Ръчната работа да не бъде пренебрегвана от вас, но, прочее, в ръцете ви да има работа, а молитвата: "Господи, Исусе, Христе, Сине Божий, помилвай мене грешния" да бъде постоянно в устата ви, както и в ума ви - споменът за смъртта. Такова беше деянието на древните пустинни отци, и те не ядоха напразно своя хляб, и не само те самите се препитаваха от труда на своите ръце, но отдаваха и на нуждаещите се, и така не се излъгаха в своята надежда. Защото, както казва апостолът, добре е сърцето да се утвърждава с благодат, а не чрез храни, от които не са получили полза онези, които са живели всред тях. А той казва: "Да пребивава братолюбието, не забравяйте странолюбието, понеже чрез него някои, без да знаят са угостили ангели."

Новопросветените люде от единокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави, които дори и след приемането на светата вяра поддържат. Но те вършат това поради простота и заради това се нуждаят от вразумение.

Още много имах да ви говоря, възлюблени ми в Господа мои чедца, но не е възможно всичко да се напише. Предавам ви на Тогова, Който е извор на всяка премъдрост и разум и истински Утешител - на Светия и животворящия Дух, та той сам да ви даде мъдрост, да ви вразуми, да ви просвети, да ви научи и настави на всяко добро дело.

А сега ви оставям възлюбения наш брат Григорий за наставник и началник вместо мене, за когото вие всички свидетелствате, че е годен да ви управлява добре и според Бога, и единомислено го избирате за началник, ако и да не желае, но поради послушание и смирение се повинува на вашето искане. А след това - когото Бог ви покаже.

Аз пък отсега желая да пребивавам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите прегрешения и да изпрося милост от Бога. А вие винаги поменувайте във вашите молитви мене, грешния ваш отец, за да получа милост в съдния ден, понеже нищо добро не сторих на земята и се боя от [Страшния] съд и мъките, които са приготвили за грешниците като мене, и Божията благодат да бъде с всички вас, като ви осенява и закриля от всички злини. Амин.

Написа се в годината от създаването от света 6449 [941 от Р. Хр.], в 25-ия ден от месец март.

Аз, смиреният и многогрешен Йоан, първи жител на Рилската пустиня, подписвам със своята ръка и потвърждавам гореказаното.

Из книгата на проф. Иван Дуйчев
Рилският светец и неговата обител. Живот и иночески подвизи гл. III част Б
Библиотека “Златни зърна”, София, 1947 година

Социалната структура на вълчата глутница

Социалната структура на вълчата глутница

Михаэль Лайтман:

Характерът на отношенията в глутницата е алтруистичен. Тоест всяко животно подчинява своите лични интереси на интересите на ”колектива”. При каквито и да е други взаимоотношения глутницата, като единен организъм не може да съществува. Рангът на животното зависи от нивото на развитие на неговата психика, а не само от физическите действия.

Защото както е известно, не оцелява най-силният, а най-умния. А на водача му се налага да организира лова (при вълците, ловът е групово заграждане, което изисква добра организация), и да взема решения при поделянето на лова. Затова в глутницата цари ред и спокойствие.

По-младите, слушат по-възрастните и се чувстват защитени, а по-възрастните носят бремето и отговорността за всички.

Вълчата глутница има седем ранга, това е много добре организирано общество, където всеки знае своите права и задължения. Управлението се прилага без силова намеса, всичко е добре организирано, ролите са разпределени, никой никого не удържа, но непонятно защо всички избират съвместното съществуване. Отделянето на социалните рангове в глутницата е слабо свързано с пола и старшинството по възраст. Тези фактори, както и физическата сила, подсигуряват изпълнението на полезните функции, и нищо повече.

Убивайки елен, вълците прекратяват лова, докато не свърши всичкото месо и гладът не ги подгони, те не ловуват.

Водачът е най-висшия социален ранг. Това предполага отговорност за цялата глутница. Водачът решава въпросите за место-обитаването, лова, защитата, организира всички, определя ранга на всеки.

С предимството си за право на храна водачът се ползва по собствено усмотрение. Например: отстъпва своя пай на малките вълчета, ако храната не достига. Негова задача е да се грижи за всички, а малките вълчета – това е бъдещето на глутницата.

Ако гладуващият водач не е в състояние да води глутницата, то всички ще се окажат в беда, затова неговото право за храна не се оспорва. Той сам би отстъпил последното парче, само и само да се чувства защитен.

Интересно е това, че водачът е лишен от право на защита, тъй като в момент на опасност само той взема отговорните решения.

Воин – този ранг може да се заема и от двата пола. Ако това е вълчица, то тя не трябва да е заета с възпитанието на потомство.

Войници – това е отбора на водача, обезпечаващ прехраната и безопасността на глутницата. В случай на нападение, защитата е поета от воините, останалите членове на глутницата – имат друга задача.

Старшият воин – организира лова и охраната, претендент е за мястото на водача в случай на неговата гибел или неспособност да ръководи глутницата.

Майката – възрастна вълчица, която има опит във възпитанието на вълчетата. Това задължение тя може да изпълнява, както към своите, така и към чуждите вълчета, чиито майки нямат достатъчен опит. Раждането на ”деца” не издига вълчицата автоматически в ранг майка. Както за всеки ранг, тук трябва определено психо-физическо развитие, способност да се вземат жизнено важни решения.

В задачите на майката влизат отглеждането и възпитанието на потомството. В случай на нападение, тъкмо майките извеждат на безопасно място слабите и малките, а войниците в това време поддържат отбраната.

Възрастната майка – при необходимост може да изпълнява и заема ранга водач. Със старшия воин тя не се конкурира никога. Освободеният ранг се заема от най-достойния, способен да управлява глутницата. Не се водят кавито и да е борби за излъчване на най-силния.

В периода на захранване и отглеждане всички майки от глутницата се намират под особена опека.

Размножаване – при вълците и тази страна е много красива. Веднъж в годината глутницата се разделя на семейства, за да създаде и отгледа потомство. До размножаване не се допускат всички. Основното условие е всеки да си знае мястото и статута в глутницата. Затова онези, които си нямат двойка, заемат трето място в глутницата, като помагат в лова и в отглеждането на малките.

Двойките вълци – те са за цял живот. Ако единия от тях умре, нова двойка не се създава.

Опекун – носи отговорност за възпитанието на вълчетата. Разделят се на два подранга: гледачи и „чичо“.

Гледачи – отговарят за възпитанието на малките, без да имат претенции за ранга на воина, гледачи са младите – от миналогодишно кучило. Те се намират под ръководството на майките и изпълняват техните нареждания, получавайки възпитателни навици и обучаващи подрастващите. Това е основното им задължение в глутницата.

Чичо – това е стар вълк, нямащ собствено семейство, помагащ за отглеждане на малките.

Сигнализатор – съобщаващ на глутницата за опасност. Решението вземат по-старите и отговорни в глутницата.

Кутре – това е шестия ранг, никакви отговорности, освен послушание пред по-възрастните, но това им дава право на храна и защита.

Инвалид – не е завиден ранг – това е сакат, или стар вълк, имащ право на храна и защита. Вълците се грижат за своите старци.

Реплика: Красива структура, нали? Надявам се, че образът за кръвожадния вълк е поомекнал в читателя. И се е появил образът на звяр, живеещ по законите на Природата, живеещ по законите на глутницата. И тези закони ни удивяват със своята красота и практичност. Ние има какво да научим от природата. Всъщност, вълците, с които ни плашиха в детството – това сме ние, глутницата – това е нашето общество, човечеството. Няма нищо по-ниско и презряно от човечеството, когато цялото могъщество на разума се обръща в ненавист към себеподобните. Колко ни се иска да сме членове на вълчата глутница!

Склавени, гети, готи, анти, хуни и славяни

Склавени,  гети, готи, анти, хуни и славяни

Теофилакт Симоката, пише: "Sclavos sive getas hoc enim nomine antiquatis apelati sunt – Склавини или още гети(тракийски премена), защото това бе името им в древността" Т.е. седемте гетски племена са познати по-късно като 7 славянски племена.
Почти всички български историци определят готите като прагермански народ. Нещо повече, те пишат, че именно готите са унищожили през 4-5 в. голямата част от местното тракийско население на територията на Балканския полуостров. А според проф. Матанов вулкани и епидемии през този период пък съвсем ги довършили.
Но за тяхна зла участ Теофан Изповедник пише друго в своята „Хронография“:
„През тази година (497 г.) армия, състояща се от Готи, Веси (Беси) и други тракийски народи, бе изпратена от император Анастасий да бъде на разположение на Ареобинд, син на Дагалайф, който беше префект и губернатор на Изтока“.
В английския превод на тази книга –„Хроногрофия“ (The Chronicle of Theophanes Confessor: Byzantine and Near Eastern History AD 284-813. Tr. Cyril Mango and Roger Scott. Oxford, 1997./според Юлия Хаджи Димитрова преводачът изрично обяснява, че тук става дума за готи, които не били последвали Теодорих в похода му от Тракия към Италия. Според Теофан останалите тук траки са толкова многобройни ,че могат да наберат цяла армия и то като федерати в края на 5 в.

Теофилакт Симоката - гръцки историк, учен от 6 в. Живял в Александрия, Египет. В съчинението си „История“/Theophilacti Si-mocattae,Historiae,Carlos De Boor,Stutgardiae,1972/ пише:
7. „ГЕТИТЕ или с други думи отрядите на СКЛАВЕНИТЕ опустошиха....“.
14. “Без да отвърне на дръзкия тон, той (Приск) каза, че ще тръгне да се бие срещу склавените. Заради съюза и съглашението с аварите, войната срещу ГЕТИТЕ (сиреч СКЛАВЕНИТЕ) не била свършила“.
„Когато ромеите доближиха до Гетите,сиреч Склавените /това им беше старото име на тия варвари/,загубиха смелост за борба“/“История“-кн. 7.2,т.5,стр 246/ . 
„А Гетите ,сиреч пълчищата на Склавените,силно опустошавали земите в Тракия“/Пак там/.
Прокопий Кесарийски живял през 6 в., е един от най-големите историци на късната Античност. Бил е съветник на главнокомандващия Римската армия Велизар (Велизарий, Белизар). В историческото си произведение „Вандалската война“, стр. 311, книга 3, глава 1, точка 2 той пише:
2. “Когато Хонорий беше император на Запада (395-423 г.), нахлуха варварите в империята. Какви бяха те и как те сториха това искам да разкажа. Едно време, както и сега, това бяха преди всичко ГОТСКИ ПЛЕМЕНА, най-големите и най-известните между тях са ГОТИТЕ, ВАНДАЛИТЕ, ВИЗИГОТИТЕ и ГЕПИДИТЕ. В стари времена те бяха наричани САРМАТИ и меланхлени (чернодрешковци), А ПРИ НЯКОИ ТИЯ НАРОДИ СА НАРЕЧЕНИ СЪЩО И ГЕТИ“.
24.“… А народът на ГЕТИТЕ И ГОТИТЕ, КАЗАХА ТЕ,ТОВА БИЛО ЕДНО И СЪЩО…“.

Костантин Каменов : "Тъй като отбелязахме и терминът склавини (склавени), трябва да подчертаем, че той няма нищо общо със славяни. Както недвосмислено посочват няколко древни автора, между които и Прокопий Кесарийски, Склавените и Антите са приели имената си по тези на двамата хунски принца Ант и Склавун. "

За съвременните автори племенната група анти също е с много неясен произход . От 19 в. до средата на 20 в. те са смятани за част от готските племена, а по-късно, след 1950 г., по конюнктурни причини са преименувани на славяни заради имената им и тенденциозно изтълкувани обичаи, които са оприличени за славянски.

Реално по бит и култура те са много близки до готските (гетски) племена. Ритуалното сакрално участие на съпругата при погребението на мъжа е същото като при траките. Земеделието, скотовъдството, железният плуг, производството на стъкло, керамика, грънчарството са развити на същото ниво и имат голямо сходство с това като на съседните тракийски племена, наречени от римските и византийски извори с обобщаващото име СКЛАВИНИ. След тежкото поражение, нанесено им от аварите, голяма част от антите през 560 г. се изтегля в сегашните земи на Украйна. След 20 г. името им вече не се споменава в историческите извори.

Антите са почитали, обърнете внимание, Богинята-Майка.

Теофилакт Симоката недвусмисмислено КАЗВА, ЧЕ „АНТИТЕ, КАКТО И ДАКИТЕ И ГОТИТЕ ПРЕДИ СА СЕ НАРИЧАЛИ ГЕТИ.“ /Carl Gotthard de Boor: Theophylacti Simocattae historiae. Leipzig 1887; Neuauflage hrsg. von P. Wirth. Stuttgart 1972/

Т.е. АНТИТЕ ЗА ТОГАВАШНИТЕ АВТОРИ СА СТАРИТЕ ГЕТИ.

Да не забравяме, че и Йорданес определя антите като едно от най- храбрите от племената, живеещи между Черно море, Днестър и Днепър. Тази войнственост, този начин на живот според древните автори е била характерна черта тогава в най-голяма степен на готските и българските племена, а не за по-късните северни славяни.

Херодиан (на латински: Herodianus, ок.180 — ок.250 г.) , гръцки историк, автор на "История на Римската империя от смъртта на Марк Аврелий" (на латински: Historia post Marcum Aurelium) твърди :

„Antes, Skitian etnos Trakion“ /антите са скити от тракийски етнос/.

За мен антите са поредната „жертва“ на автори, за които славяни-зацията им е въпрос на поръчкова историография, а не на действителен научен подход.

Това  понятие - славяни е измислено едва през 16 век от бенедектинския монах от хърватски произход Мавро Орбини в една негова книга, наречена „Царството на славяните“. Дотогава в нито един, повтарям НИТО един исторически източник не се споменава такова понятие. В историческите хроники се говори винаги за склави, склавини, изписва се Σκλάβίνοι. Старият историк Теофилакт Симоката, ни казва: "Гети, наречени още склавини прекосяват границите на Тракия...

Въвеждането на понятието, изобретено от Орбини, в употреба от руската дипломация и руската литература, представлява инструмент, възприети в услуга и за провеждането на дългосрочна експанзивна руска политическа завоевателна политика. Толкова са успешни, че 300 години по късно все още ги възприемаме като историческа истина, вместо като основа на външната политика на руския царизъм или по скоро на имперските амбиции на Екатерина Велика за излаз на Балканите до Дарданелите и на Адриатическо море...

Русите(руснаците) всъщност  не са славяни, русите са азиатско-угро-фини и варяги по същество и род.