Тракийска легенда за мартеницата

Тракийска легенда за мартеницата

Мартеницата - символ и на съюза между мъжа и жената, символ на здраве и сила, символ на една нова надежда. Казват, че всяко ново нещо е добре забравено старо. Няма нищо тол- кова добре забравено от една стара българска легенда. Готови ли сте за една напълно различна приказка за мартеницата?

 Много, много отдавна, още преди юдеите да заговорят за идването на Спасител на света, мартеницата е била символ на здраве, сила, дълголетие, ново начало, но и на мъжественост и сме- лост. Звучи странно, че мъжестве- ността и смелостта в значението на сплетените бели и червени конци по българските земи изчезва съвсем неотдавна – в началото на XX век. Питали ли сте се защо класическа- та и най-популярна мартеничка и до ден днешен изобразява вплели съдбите си червен мъж и бяла жена.

Тракийската легенда гласи, че днешните Пижо и Пенда някога са се наричали Марто и Белона, кръстени на тракийския бог Март и неговата любима – богинята Белона.

Легендата

Някога, преди повече от 2 хиля- долетия, на върховете на древния и величав стар Балкан, гръбнака на родината ни, на върховете на Хемус планина властвал могъщият повелител на промяната – бог Март. Той бил повелител на пролетните промени, на разтърсването на земята от пролетни сокове, за да се раздвижи кръвта на младите семена и да избухне новият живот на земята, за да се раззелени и да започне истинската Нова година. Това е същият бог, към чието име латините в своите текстове добавят едно „с” в името, за да го превърнат в Марс, обитаващ планината Хемус. Не случайно и древната римска нова година започвала именно на първи март – деня на бог Марс, на новото начало, на пролетта, на „завирането на кръвта” на земята, бог на кръвта и на войнската страст. Точно за това и името на „Червения бог” кичи планетата Марс и първия пролетен месец в езиците на толкова много народи. Пролетта е и времето, когато се отваря нова страница за семейство- то, очакващо новата реколта, която да нахрани челядта, но и време за ново начало на военните действия, замразени през студения зимен сезон. Точно тогава мъжете отивали на война и оставяли своите жени сами с децата си вкъщи. Легендата говори, че когато мъжете тръгвали на война, на 1 март жените сплитали червени и бели конци, украсени с мъниста, и ги завързвали за китките и глезени- те на мъжете си. Така те показва- ли своята почит към боговете на промяната и войната, измолвали от закрилниците на тракийските воини – бог Март и богинята Белона, да им дадат смелост и мъжество, за да пожънат победа, както и сила и здраве, за да се приберат отново вкъщи. Но коя е бялата Богиня и как вплита съдбата си със страховития и могъщ Бог на войната?

Марто и Белона

Историята за това къде точно е била богинята Белона, преди съдбата да я доведе до могъщата Хемус планина, хорската мълва не е донесла през вековете. Но едно е сигурно – любовта не е само човешка сладост. Тя е слабост, когато двамата са разделени, но таи могъща сила, когато „той” и „тя” вплетат себе си един в друг по пътя на живота и отвъд него. Белона е името на онази жена, която смилила сърцето на най-дръзкия и безстрашен войн сред боговете на древните траки – бог Март. Свикнали сме да чуваме древногръцки истории за богове, които имат слабост и изпитват разкъсваща душата им любов към смъртни жени. Не такава била любовта на Март към Белона. Любовта му била властна, завладяла сърцето му бързо и мигновено като удар на меч още в мига, когато зърнал Белона в полите на своята Хемус планина. Тази любов останала там завинаги и душите им се вплели така, сякаш никога не са били разделени. Това била любов на равен с равна. Каква мислите била по нрав невестата на Март? Блага, нежна и копринена? Може би..., но ако добавите към това и „беззащитна”, не чакайте милост от нежната й ръка. На сватбата на Март и Белона богините поднесли на новата стопанка на Балкана корона, изплетена от розови рози, за да окичи косите си. Но Белона била на друго мнение. Надскочила по войнолюбство своя мъж, тя накичила себе си с титлата „Богиня на войната” вместо с венеца от розови рози. Короната от розови рози Белона захвърлила в деня на сватбата си в полите на Стара планина и тази корона от рози още стои под Балкана. Там и до днес цъфтят най-омайните, божествени и дъхави рози, благословени с любовта на Март и Белона, а хората наричат местността „Розова долина”. Тази любов и до днес е жива в ритуала на мартеничките. Връзката между Март и Белона никога не е прекъсвана, защото мартеницата е синоним на могъщите и непобедими Бог и Богиня на войната, на победа- та над трудните времена. Те са символ на надеждата.

Мартеничката с вплетените червен мъж и бяла жена завинаги ще останат и символ на мъжеството и смелостта, на жертвоготовността и силата, от които всички ние се нуждаем след дългата зима. Мартеницата е сред онези символи – мъниста от огърлицата на родовата памет на българина, предавани от поколение на поколение, които ни помагат да запазим себе си. Тя заслужава да носи със себе си всички свои значения, втъкани в бялото и червеното на нишките си.

Галина Маринова

Една друга гледна точка. Монахът Таксидиот Йеродякон Игнатий – Апостолът на революционното национално-освободително движение Васил Левски…

Една друга гледна точка.

Монахът Таксидиот Йеродякон Игнатий – Апостолът на революционното национално-освободително движение Васил Левски…

Таксидиоти.  Пътуващи монаси, събиращи средства за манастири или пътуват с цел да събудят народа. Това, че монах не живее в манастир, не означава  че се е отрекъл от монашеството. Няма данни Левски да е разстриган. В църквата документи за църковни дела и пр се съхраняват най-прилежно. Не расото и пребиваването в манастир прави монаха.  При предсмъртната си изповед Левски изрично подчертава и настоява да го поменават като йеродякон Игнатии....

http://www.pekiti-tirsia-tactical.com/en/blog/bulgarian-history/64-%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%E2%80%93-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D0%BE%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F.html

Много народи в човешкия свят са били поробвани за стотици години, но нито един от тях не е претърпявал толкова дълго робство, извършвано с такава демоничност, жестокост и методичност върху телата, съзнанието и душите на поробените човеци както това робство, което претърпяхме ние, Православните Българи от 1398 до 1878 година. И въпреки нечовешката робия ние не само, че претърпяхме тези стотици години мъчения, но и победихме своите поробители! Извоювахме свободата си с помощта на руските, финландски, румънски и други достойни Православни братя и сестри. Възстановихме Държавността си. Възвърнахме Автокефалността на Светата си Православна Църква. Възкресихме Националността и Името си – Българи! Но след всичко това никой до този момент не дава ясен и точен отговор на въпроса - благодарение на кого това стана възможно?

Изключителната специфика и уникалност на Таксидиотската мисия предполага от всеки монах да е физически, психически и духовно зрял, за което най-добрата възраст за Таксидиотство е 40-50 години. Както казва старецът Климент Рилец „изпращането на един манастирски брат за духовник-таксидиот става след продължителна подготовка в манастира, при пълна телесна и духовна зрелост”.

Монахът Таксидиот е най-добре подготвения за своето време мисионер и воин. Той е монах, духовник, свещеник, благовестител, учител, книжовник, просветител. Знае отлично турски, гръцки и поне още няколко други езици необходими за мисиите му. Той е с отлична физическа подготовка. Владее уникални древни български бойни практики за водене на сражения с различни хладни и огнестрелни оръжия (но без да убива и пролива кръв), с голям служебен кръст, палица, тояга, въже, верига, кожена торба и всякакви други средства и инструменти, както и някои от българските тайни бойни практики за водене на сражения без оръжия срещу въоръжени и невъоръжени многобройни и малобройни противници, които са съхранявани от Таксидиотите и предавани от старец на ученик ведно с методиката на подготовка и обучение. Освен това монахът Таксидиот е практикувал дегизирането в градска среда и природа, оцеляването в агресивна среда и климатични условия, бързото и незабележимо предвижване, укриване, катерене, скачане, бягане, яздене, дресиране на животни и неутрализиране на диви зверове и насъскани кучета, преодоляване на водни препятствия, на прегради и съоръжения. Основна част от Таксидиотската дейност включва и изграждането и работата с помощници и агентурен апарат; разработката на тайни явки; поддържането на квартири, направата на тайници, укрития и скривалища, както и всичко, което е необходимо за изпълнение на мисията му, и което всеки Таксидиот е решавал според своите възможности, знания, умения и най-вече Богоозарение.

Именно затова и най-великите българи в периода на робството са не други, а Православните Монаси Таксидиоти: Йосиф Брадати - книжовникът, просветителят и непримиримият борец срещу суеверията и езичеството, Свети Паисий Хилендарски – най-великият будител на българският дух и баща на националното Възраждане, Архимандрит Неофит Хилендарец-Бозвели, Антим Видински - първият и знаменит български Екзарх, Митрополит Иларион Макариополски, борецът срещу еретиците и протестантските секти и защитникът на поборниците за свобода - Матей Преображенкси–Миткалото, който е и доверен събрат на монахът Таксидиот Йеродякон Игнатий – Апостолът на революционното национално-освободително движение Васил Левски… Списъкът може да продължи с изброяването на още стотици записани в манастирските кондики монаси Таксидиоти, както и с хилядите незнайни за нас Синове на Светлината ведно с техните духовни чеда, следовници, ученици и възпитаници. Всички те са Духовни Воини благодарение, на които поколенията поробени Православни Българи съхраниха и умножиха вярата си, образоваха децата си, подготвиха учителите, просветителите и свещениците си, обучиха поборниците и воините си, за да достигнат до мига на така бленуваното освобождение на прескъпото ни и изстрадало Отечество България от турско-ислямското и гръко-фанариотско робство!

Поради тази огромна отговорност, важност и опасност на мисиите, Таксидиотството се явява и най-трудното духовно монашеско служение за времето на цялото робство. Служение, което изисква от монаха Таксидиот изключителна духовна, Богослужебна, просветителска, интелектуална и физическа подготовка и практика. Точно за това за Таксидиоти се избират и обучават само онези от монасите, които имат най-голям духовен и физически потенциал и възможности за изпълнение на тази свръх отговорна, тежка и всесложна мисия. Именно за това обучението на монаха за Таксидиот продължава години наред и преминава през цялата комплексност и сложност на различни практики, знания и умения, безусловно необходими за изпълнение на мисиите и за съхранение на живота му, както и този на неговите следовници, духовни чеда и събратя.

Вече повече от сто години богослови, историци, специалисти, политици и самите ние, съвременните българи сме длъжници на тези свои „анонимни” Спасители. Тези, които направиха така, че да ни има като Субект на национално-освободителна борба и като Обект на освобождение! Тези, които не крещяха за своя слава по ханове и кръчми и не драскаха с пияни пръсти богохулни „молитви” в стихове, а невидимо за никой се отказваха от света, от себе си и от личния си живот, заради Светлината на Живота! Тези, които не отиваха да колят за лична мъст, а сами жертваха живота си, заради живота на всички останали свои събратя! Тези, на които ние днешните българи дължим и Държавата си и Църквата си и Националното си съзнание и име! Тези, които не са абстрактно историческо явление, а са Воини на Светлината сред поробения в мрак български народ!

Тези най-велики Воини на България са Православните Монаси Таксидиоти!

За славяните и славянският език

За славяните и славянският език

ДО СРЕДНОВЕКОВИЕТО КАТО СЛАВЯНСКИ ЕЗИК Е ДЕФИНИРАН ЕЗИКЪТ НА БЪЛГАРИТЕ, А НЕ ЕЗИКА НА РУСИ, ПОЛЯЦИ, СЛОВАЦИ И СЛОВЕНЦИ.
С РАЗПРОСТРАНЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА КНИЖНИНА И ПИСМЕНОСТ СРЕД ТЕЗИ НАРОДИ ТЕ СА ПРИХВАНАЛИ СТАРОБЪЛГАРСКИЯ, КОЙТО ПО-КЪСНО ОТ НЕУДОБСТВО НАРИЧАТ ЧЕРКОВНО-СЛАВЯНСКИ.

Названието славяни е може би най-криворазбраното и обърканото. Повечето хора си нямат понятие какъв е истинският му смисъл и какъв е произходът му.По необясними причини доста сънародници свързват термина славяни с Русия и имперските й амбиции. До 15-ти век руси, украинци, поляци, чехи не са наричали себе си "славяни". 
Тук възниква въпроса – Какви са били тогава ТЕ?
За хората запознати с древните исторически извори отговора е пределно ясен. 
Описани от старите автори Плиний, Тацит, Цезар и Страбон:
Руснаците са потомци на будините, неурите и скитите. 
Украинците са старите агатирзи и анти.
Словенци, словаци, чехи, поляци са вендите, венетите, винделиките, рюгийте, субените и ставаните.

За пръв път думата славяни – в смисъла на етнос е употребена през 1532 г. от хърватски историци - дотогава „slavi” е всъщност „sclavi" - във византийските извори.
Историкът от 6 век комес Марцелин говори за нападението на склавините и антите срещу Ромейската империя през 495 и 517 г. и ги нарича гети - той е почти съвременник на събитията.
Теофилакт Симоката (История VІІ, 2,5) историк от началото на VІІ век твърди, че гети е най-древното име на склавините.
Според възрожденеца Марин Дринов и д-р Ганчо Ценов, склавините/славяните са всъщност траки. На подобно мнение е и изследователя Йордан Табов. Интересено е, че антропологическите черти на т. нар. “славяни” и траките са смайващо еднакви. 

Славяните, наричани от старите автори склавини са обитавали земи от Карпатите до делтата на Дунава и от изворите на Висла до река Дон. Това са древни тракийски земи. От Страбон знаем, че владенията на гетите се простират далеч на запад до Германия (чиято източна граница е Висла). Този огромен тракийски народ е населявал дори и черноморските степи. Земите описани като гетски от Страбон съвпадат със земите на склавините описани от Йордан. Потвърждение, че склавините са тракийски народ получаваме от старият историк Теофилакт Симоката, който казва: Гети, наречени още склавини прекосяват границите на Тракия...Склавини, или гети защото така бяха наричани в древността. Че склавините са гети, тракийски народ се вижда и от археологическите данни. Склавинската и тракйска домашна керамика са идентични. Това се признава дори и от П. Цветков. Той обаче не доуточнява, че склавинскиата керамика е идентична не с коя да е, а точно с тази принадлежаща на гетите. Самото название гети е сборно, съществували са много, родствени едно на друго племена, които са влизали в гетската общност. Костобоките, даките и сарматите са едни от най-известните представители на голямото гетско семейство, към което принадлежат и българите. В Именникът ( на българските князе) е споменато, че 515 години преди Аспарух, дедите ни са властвали на север от Дунав. Тези земи са на гетите и щом през II-ри век дедите ни са живели там, то те са и част от гетското семейство. Това всъщност е обяснено отдавна от Страбон, който пише, че гетите са от същия род както и мизите, а също че двете племена говорят езикът на траките. Ще припомня, че мизите са отъждествявани с българите в продължение на хиляда години. Т.е. склавини-гети и мизи-българи принадлежат на един и същи етнос. Векове наред гети и мизи са били съседи, дори са ставали и големи смесвания. Страбон свидетелства, че през I-ви преди Христа сред мизите обитаващи земите на юг от Дунава се заселват петдесет хиляди гети. До истински военно-политически съюз обаче се стига едва през Ранното Средновековие когато дедите ни осъзнават, че само с обединени усилия ще извоюват пълната си свобода от Рим. Така наречените “нашествия от север” на склавински отряди не са нищо друго освен освободителни войни. 

Склавините не са нов народ, склавини е само алтернативното* название на тракийското племе гети, населяващо Балканите поне от времето на Неолита. А. Чилингиров поясни в “Готи и Гети”, че хилядите топоними оставени от склавините в Гърция (а и в Тракия) са типични за българския език, а не за руски, украински и т.н. Това е наистина така, названията Българец, Търново, Кожани, Трън, Чернозем са си чисто български. Щом е така, то какъв език са говорили склавините? Не е ли български?
За характерът на древният славянски ( склавонски) може да се отсъди и от други данни.Предоставям думи от стар славяно-руски речник. В първата колонка са славянските думи, а във втората руските**. Обърнете внимание, че езикът дефиниран като славянски е чист старобългарски.

Славянски- Руски
азъ - я.
бисе(р) -перла.
бубреги-почки, нырки.
врагъ – ворогъ
врата- ворота.
власть - влада

заключеніе – zамкненье
количество-колкость
лице – особа
лоза- виноградный прутъ.
мракъ - морокъ
оружіе - бронь, zброя
пакост- перешкода
раб - неволникъ
сладость - солодкость
смиренiе - покора
трапеза- столъ.
требованїе - потреба
трудъ – праця
трудолюбiе – коханьеся в праци
хрaбрость - можность, дужость
шествiе – хожене

От това сравнение става ясно, че до Средновековието като славянски е дефиниран езикът на старите българи, а не на украинци, руснаци, поляци, или словенци. С разпространяване на българската книжнина те са прихванали старобългарския език. По късно обаче, когато България пада под османско иго е било неудобно някак си да признаят, че четат и пишат на езика на едни роби. В същото време е нямало свободни българи , които да защитят българските заслуги. Така старобългарския език се превръща в черковно-славянски. Този факт обаче е почти неизвестен на широката публика и поради това възникват недоразумения. Някои сигурно се питат - Защо и други народи освен българите са наречени славяни? Защото от рода на славяните-гети свързали се с българите-мизи произлязоха тези, които пречупиха властта на Рим и създадоха свободна и независима държава. Защото българите разпространиха свещената писменост сред роднините си. Сам Паисий пише – От всите славяни българите бяха най-славни и чуени...?

Славяни са наречени само тези траки непризнаващи римската власт и борещи се за свобода и независимост. Симоката нарича славяни само нахлуващите от север гети. Много други гети към които принадлежи и Йордан са били за запазването на имперската власт в Тракия. Такива са били Аспар, Ардабур, Ареовинт. Макар от тракийски произход те са служели на Рим, а Аспар дори е имал претенции за престола. Не можем да очакваме от Йордан да вземе страната на борещите се за независимост траки. За да разберем по-добре позицията на старият летописец нека разгледаме събитията от Късната Античност. През IV- ти век Св. Йероним определя Мизия като тъждествено на България. През V- ти век има голямо сражение на българи и римляни в Тракия. Годината 513 ( VI-ти век ) е известна с въстанието на Виталин в провинция България. Виталин предвожда българи, а писалия през 550 година Йордан определя като български земи само черноморските степи. Все едно, че няма вековно българско присъствие в Тракия. Все едно няма провинция България, все едно, че Мизия никога не е отъждествявана с България. Живеещите в Тракия българи са били считани за римски поданници, макар да са говорили същия език както и свободните българи от черноморските степи.

Тези данни са почти неизвестни на широката публика понеже има твърде малко езиковеди, които са компетентни и като историци. Един добър лингвист ще разбере лесно какво означава на санскрит слава, вандая, субана...но няма да е в състояние да свърже тези названия с древните славяни, венди и субени. Историкът пък осъзнава, че славяни, венди и субени са роднини, но не може да направи връзката между имената. До скоро пък не се и знаеше, че общият ген за поляци, руснаци, украинци, македонци и българи е и генът на древните арийци покорили Индия в древността. Генетиците от своя страна не са запознати с древните индийски пурани, в които се говори за божествените бргу, бргава ( тракийското племе бриги) нито пък за походът на Дионис и неговите траки към Индия. 
Задавате ли си въпроса- На кого пречат тези данни и кой е организирал заблудите в старата ни история? На кого не е изгоден истинският произход на древните арийци? Древните извори са повече от ясни. Херодот обяснява, че другото на име медите*** е арийци. Плиний споделя, че сарматите са потомци на медите, а Прокопий определя сарматите като част от голямото гетско семейство. Същите тези гети, които Симоката нарече склавини. Същите тези хора, които заедно с мизите и други сродни тракийски племена създадоха независимата Дунавска България.

Ето каква е реалноста, няма нищо сложно, просто премълчаното и укриваното трябва да се извади на светло.

Българи

Тракийската култура на отвореният Херметизъм и познанието Върховно Триединство

Тракийската култура на отвореният Херметизъм и познанието Върховно Триединство
След гибелта на Атлантида палеолитният свят е бил изключително слабо заселен, пред угрозата дори да изчезне. Земите около сладководното Черноморско езеро, обитавани от (прото-) траките, са били най-добрите за развитието на живота в онази епоха. Много обработваеми земи, много питейни води – и като езера, и като реки.

Траките се оформят в четири големи племенни групи. Това са мизи, витини, пеласги, а за четвъртата все още се спори коя е точно. Всички те обаче живеят под общото име Перке и говорят един прото език. Основния бог, който почитат, след хилядолетия става популярен като Бог на князете и е назоваван Хермес. Познанията им за Вселената са изключително богати, а те считат, че всичко, което е на небето, има огледален аналог на земята. Тъй като съзвездията са най-големите конфигурации в Космоса, още (прото-) траките започват да им правят копия под формата на групи от могили. Същевременно по-малките племена си имат и свои звезди закрилници, тъй като си имат и рождени дати. Целият ритуал се запазва до появата на Дунавска България. Когато на владетел се родят няколко сина, те започват да управляват различни части от племената, като всяка носи името на този, който я води. Така се знаят и рождените дати на племената, както и звездите закрилници. Животът на (прото-) траките се определя и от важните Божествени сентенции „Познанието не е за всеки” и „Затворете вратите за непосветените”. Тези основни факти обясняват защо в определени периоди, сякаш безпричинно племената сменят земите си без да воюват. Имат писмености, а предават познанието само на посветени, и то устно. Ритуалите са се извършвали изключително мистично в тайни местности. Висшият жрец е и княз.
"Гръцкия бог" Хермес отначало е тракийски герой: Според Херодот, Хермес е праотецът на тракийската аристокрация. Царете на траките се кълнели в неговото име.

"...тракийските благородници имат специален култ към Хермес, кълнат се в неговото име и дори твърдят, че произхождат от него."  (Херодот - История, Книга втора)

Държавата на име Гърция е създадена през 1830 година, преди това гърците не са имали собствена държава. Прочутата крито-минойска цивилизация се оказва тракийска. Траките са отъждествявани с българите от редица автори. Троянската война се води между тракийски племена, гърците нямат нищо общо, дори и Омир не е грък, а от меоните (малоазийските мизи). Ахил води мирмидонците (наречени от Йоан Малала в по ново време българи). "Древногръцките" богове се оказват тракийски. А нашите учени и историци продължават да мълчат! Пращат нашите корени в Азия, а ние винаги сме си били тук и сме един от най-древните и велики народи! Срам и позор за тези предатели! А крадците на историята ни-гърците- данайци пришълци от Африка се кичат с нашите лаври и венци, щедро спонсорирани от Европа!

Символите са били създавани чрез число, черта и багра. Число, размер и хармония. Числото и чертата се сливат, за да дадат орнамент. Орнаментът е образцов символ. Най-опростеният орнамент е буквата.

Писмените знаци са инструмент за съобщаване на знания. Когато достъпът до знанията е минавал през посвещаване в съответните мистерии, писмеността е била също с достъп. Няма защо да се чудим, защо гърците не са имали достъп до тракийската писменост. Вероятно са получили достъп само до простанародното писмо, което ние сега знаем като "гръцка азбука". И после се оказало, че траките са пишели с "гръцки букви". Нищо чудно да се окаже, че траките са имали няколко системи за писане. За това няма смисъл да търсим една писменост.

http://balgarion.blogspot.bg/2016/05/blog-post_82.html

Теофилакт Симоката, пише: "Sclavos sive getas hoc enim nomine antiquatis apelati sunt – Склавиниили още гети(тракийски премена), защото това бе името им в древността" Т.е. седемте гетски племена са познати по-късно като 7 славянски племена.

Почти всички български историци определят готите като прагермански народ. Нещо повече, те пишат, че именно готите са унищожили през 4-5 в. голямата част от местното тракийско население на територията на Балканския полуостров. А според проф. Матанов вулкани и епидемии през този период пък съвсем ги довършили.

Но за тяхна зла участ Теофан Изповедник пише друго в своята „Хронография“:

„През тази година (497 г.) армия, състояща се от Готи, Веси (Беси) и други тракийски народи, бе изпратена от император Анастасий да бъде на разположение на Ареобинд, син на Дагалайф, който беше префект и губернатор на Изтока“.

В английския превод на тази книга –„Хроногрофия“ (The Chronicle of Theophanes Confessor: Byzantine and Near Eastern History AD 284-813. Tr. Cyril Mango and Roger Scott. Oxford, 1997./според Юлия Хаджи Димитрова преводачът изрично обяснява, че тук става дума за готи, които не били последвали Теодорих в похода му от Тракия към Италия. Според Теофан останалите тук траки са толкова многобройни ,че могат да наберат цяла армия и то като федерати в края на 5 в.

Теофилакт Симоката - гръцки историк, учен от 6 в. Живял в Александрия, Египет. В съчинението си „История“/Theophilacti Si-mocattae,Historiae,Carlos De Boor,Stutgardiae,1972/ пише:

7. „ГЕТИТЕ или с други думи отрядите на СКЛАВЕНИТЕ опустошиха....“.

14. “Без да отвърне на дръзкия тон, той (Приск) каза, че ще тръгне да се бие срещу склавените. Заради съюза и съглашението с аварите, войната срещу ГЕТИТЕ (сиреч СКЛАВЕНИТЕ) не била свършила“.

„Когато ромеите доближиха до Гетите,сиреч Склавените /това им беше старото име на тия варвари/,загубиха смелост за борба“/“История“-кн. 7.2,т.5,стр 246/ .

„А Гетите ,сиреч пълчищата на Склавените,силно опустошавали земите в Тракия“/Пак там/.

Прокопий Кесарийски живял през 6 в., е един от най-големите историци на късната Античност. Бил е съветник на главнокомандващия Римската армия Велизар (Велизарий, Белизар). В историческото си произведение „Вандалската война“, стр. 311, книга 3, глава 1, точка 2 той пише:

2. “Когато Хонорий беше император на Запада (395-423 г.), нахлуха варварите в империята. Какви бяха те и как те сториха това искам да разкажа. Едно време, както и сега, това бяха преди всичко ГОТСКИ ПЛЕМЕНА, най-големите и най-известните между тях са ГОТИТЕ, ВАНДАЛИТЕ, ВИЗИГОТИТЕ и ГЕПИДИТЕ. В стари времена те бяха наричани САРМАТИ и меланхлени (чернодрешковци), А ПРИ НЯКОИ ТИЯ НАРОДИ СА НАРЕЧЕНИ СЪЩО И ГЕТИ“.

24.“… А народът на ГЕТИТЕ И ГОТИТЕ, КАЗАХА ТЕ,ТОВА БИЛО ЕДНО И СЪЩО…“.

Мизите, мирмидоните, пеоните са българите. Славяните са гетите(готи)(също българи), венети.Общо-склавини.

Загадката на българите

Загадката на българите

(Кои са българите и как се образувала българската държава)

Сергей Лесной

Официалната история на България (написана от българи или чужденци – на практика все едно) представлява сама по себе си поредица от трагикомични нелепости, в които всичко е обърнато надолу с главата. Имаме предвид не само незначителните детайли, а основната постройка на събитията. Тук дори да не успеем да разрешим въпроса с българите изцяло, то поне ще покажем действителното положение на някои проблеми. Изходната ни позиция ще се основава изцяло на исторически факти, а не на умотворения със съмнителни качества, които вече няколко столетия се преписват от една академична монография в друга.

Ще докажем, че историята на България е съвършено различна и че славянството е изиграло по-голяма роля, отколкото се смяташе досега.

Има две фундаментални идеи, които формират официалната българска история. Първата: българското царство се е образувало чак през 679 година. Ще дадем за пример Н. С. Державин и неговата “Славяне в древности”, 1945, където той на стр. 191 пише красноречивото заглавие на главата: “Първото българско царство (679-1018)”. Това общоприето схващане за началната година не е поддържано само от Державин, а на всичкото отгоре е безусловно невярно. Царство България е съществувало под това име и много столетия по-рано, като то не е било образувано от някаква си безлична номадска орда, а стабилно царство, към което Византия се е обръщала за помощ, с което е воювала и т.н.

Втората фундаментална идея е, че държавата на българите е основана от завоеватели, които са дошли от нейде си, вероятно отвъд Дон, които са носили името “българи” и са били доведени от “хан” Аспарух. По-долу ще видим, че нещата стоят другояче и че името на българите е съществувало на Балканите поне 300 години преди Аспарух. Тук ще подчертаем, че наличната ни най-ранна дата на споменаването на българите съвсем не значи, че няма източници, в които българите се споменават дори още по-рано.

По мнението на Рънсиман (“История на първата българска империя”, 1930, Лондон, стр. 5) името на българите се споменава за пръв път в историята през 482 година (по-долу ще видим подробно). Това не е така. Константин Багрянородни (De Thematibus, lib. II, стр. 44, Bonnae) говори, че Тракия, управлявана по-преди от Константинопол, се е превърнала в особена тема по времето на Константин Велики (306-337). Причината била, че българите създавали проблеми в провинцията и императорът за удобство и излизане от ситуацията дал на Тракия автономия (“to ton Bulgaron genos ton Istron potamon dieperasen”). Излиза, че още в първата четвърт на IV век българите вече са били на Балканите и са минавали Дунав. Какви са били и откъде са дошли, е трудно да се каже, а ако искаме да отговорим на този въпрос, трябва да продължим да разглеждаме фактите, а не да се ровим в кошчето с догадки.

Теодор Момзен в своя труд (Über den Chronographen vom J. 354, 1850, Leipzig, p. 591) казва, че за българи се говори още през 354 година (Ziezi ex quo Vulgares). Йероним (4 век) на своята карта пише “Mœsia hec et Vulgaria”. Тук само ще вметнем, че българите се споменават и при поне още един случай от времето на Константин Велики, а именно покрай едно тържество, където са поканени местните народи българи, Сини (венети) и Зелени (гърци), както и разни чужди племена. Това значи, че българите се споменават много години преди хуните, които се чуват за пръв път в Причерноморието през 376 г. по времето на имп. Валент.

Анастасий Библиотекар (Anastasii Bibliothecarii interpretatio synodi VIII generalis. Patrologia lat. 129, III. 19) съобщава, че след разделението на царството при Валентиниан (364-375) и Валент (364-378) българският народ връхлетял и заел всички страни по Дунав: „Cum beatus papa videatur dicere Innocentius ad Alexandrum Antiochenum inter alia scribens: Non ergo visum est ad mobilitatem necessitatum mundano-rum, Dei Eeclesiam commutari, honores aut divisiones perpeti, quas pro suis causis faciendas duxerit iraperator; sed his née ipsi diu fruuntur, siquidem jam memorata Vulgarorum gens protinus irrult et universa circa Danubium occupаt.“

От това излиза, че в края на 4 век българите са представлявали силен народ, способен да отнеме от Византия дунавските провинции. Важно е да се отбележи, че Анастасий (Historia de viti Rom. Pont. Patrolog. lat. 128, col. 1393 f) пояснява събитието с любопитната подробност, че българите обединили своето отечество, съгласно родственото им право. (“…quia Bulgares, qui jure gentile sibi pariam subjugantes”).

Тези провинции били двата Епира (Стария и Новия), цялата Тесалия и Дардания („…utramque Epirum, novam videlicet veterumque totamque Thessaliam. atque Dardaniam, in qua et Dardania civitas hodie demon-stratur, eu jus nunc patria ab his Bulgarie Bulgaria nun-cupatur,“ ibid. 1392).

За това въстание, станало около 378 година, против римляните и гърците намираме данни и при Йордан (De Get. 24. 140), където той пише че мизийските готи, сиреч гетите, въстанали и заели Тесалия, Епир, Ахея и Панония. При такъв етнически образ на въстанието, което е въвлякло хора от северната и южната страна на Дунава, Анастасий Библиотекар е прав, като отбелязва, че са се съединили земите на етнически близки племена. Тоест българите са подчинили по правото на сродството (jure gentile) онези, които са им били сродни – тракийците на юг от Дунав. Над тези неща трябва да се замислим.

Към оплетената терминология ще прибавим и още един факт. Там, където Йордан говори за готи или гети, Анастасий пише за българи, но е очевидно, че се има предвид един и същ народ. В единия случай се употребява по-общото, групово название на племената, а в другия едно от тях – българското – което е водило останалите във въстанието.

По-нататък продължаваме с Йоан Антиохийски (6 век), който съобщава, че имп. Зенон (474-491) през 482 година се обърнал за помощ към българите, клед като остроготи нападнали дунавските провинции. („ton Zenona tote proton tous kalomenous Boulgarous,“ Johannis Antioch. Fragm. еd. Mueller, p. 619) Значи и след разпадането на атиловата империя българите са продължавали да бъдат достатъчно силни, за да ги търси Византия за подкрепа.

Оттук следва и ясният извод: Още през 4 век българите са били оформен и широко известен етнос, определено на Балканите, докато хуните на Атила са дошли и са се претопили сред тях, а пък известна част от готите са поели на път, за да създадат колонии в централна и западна Европа. Ще вметнем само, че Йоан нарича македонците с името българи. Оттук и друг извод: ако древните македонци са били “траки”, по-скоро може би келти, то значи българите няма как да бъдат самоеди, чуваши, монголи, тюрки и т.н., както смятат мнозина на основата на необосновани догадки. Понеже има много основания да се смята, че македонците през 4 век са били славяни, то значи и българите в 4 век са били славяни.

През 488 година Теодорих, водач на готите, се е сражавал в района на Сирмиум с гепидите и техните хуно-български съюзници, които имали за водач Буза (Pauly, Real-Encyclopaedie, “Bulgaroi”). Едва ли е случайност, че името Буза (Буса) е идентично с името на предводителя на антите Буса или Божа (375 г.), тоест славянско.

Докато сме на тема за тази битка, да споменем и че Енодий (Monumenta Germ. Historica. Auctorum antiquissimorum, VII. p. 205) е писал: „Stat ante oculos meos Vulgarum ductor libertatem dextra tua adserente prostratus“.

Българският историк Ценов в своя труд от 1930-та с право се възмущава, че неговите колеги виждат в старите българи някакви тюрки, защото са взели латинската дума дума „libertatem“ за личното име Libertem и го “обяснили” с тюркското “albertem”, което значи “рицарска доблест”. Трябва ли да поясняваме, че това обяснение няма нищо общо с истината и че по-крещящ пример за тенденциозност едва ли може да се посочи.

От свидетелството на Енодий всъщност ясно се вижда, че Теодорих Велики при похода си на Балканите се е натъкнал на българи край устието на р. Сава, тоест българите през 488 година са били местното население в този район.

Комес Марцелин (Chronica Minora, p. 94-96) говори за нападения на Балканите през 493 г. (наричайки нападащите “скити”), през 499 г. (наричайки нападащите българи) и през 502 г. (“consueta gens Bulgarorum”).

Теофан (стр. 222), писал няколко столетия по-късно, говори за нападения на българи през 502 г., а това дълго време се е считало за първото споменаване на българите в историята. От изложеното става ясно, че това е грешка. Грешката е превърната в абсурд, когато своеволното наричане на българите “нов народ” от страна на Теофан за година 679 е прието от не един и двама историци за неопровержим факт. Този “факт” обаче се опровергава не само от другите споменати досега автори, а и от самия Теофан в хрониките му за предходни години.

Касиодор (ок. 480-575) е писал (Patrologia lat. 69. 1247), че Италия си е върнала Сирмиум едва когато Теодорих Велики е взел града от българите през 504 г. („Нос Cos. virtute, D. N. rеgis Theodorici victis Bulgaribus Syrmium recepit Italia“). Интересното е, че съюзници на българите са били гепидите, а ако трябва да вярваме на официалната историческа версия, значи германците-гепиди са се били на страната на тюрко-българите срещу германците-готи. Можехме да приемем тази очевидна нелепост като случайно еднократно явление, ако нямаше и други поводи да се счита, че гепидите са били по-сродни на българите, отколкото на готите.

На друго място Касиодор (Monum. Germ. p. 240) е писал: „…egit de Hunnis inter alios triumphum… neci dédit Bulgares toto orbe terribiles“.

От това следва, че той е различавал хуните от българите и е считал последните за една от най-опасните сили в целия свят. А от това пък следва, че с подобен епитет може да бъде удостоен силен и многоброен народ, а не някаква малка тюркска или друга орда, която набързо може да изчезне, разтваряйки се в друг етнос. Че българите и в 6 век са продължавали да бъдат силни, се вижда и от това, че цар Аталарик в писмо от 527 г. ги нарича “българското множество” (“Non te terruit Bulgarum globus,” Cassiodorus, Variarum, VIII, 21).

През 505 година водачът на разбойническа група Мундо (родственик на Атила, според едни бил гет, според други – гепид) бил атакуван край областта, където се влива Морава в Дунав. Гърците отново повикали на помощ българите. В битката българите били разбити (Магcellinus Cornes, p.96; Jordanes, Romana, p.46; Getica, р.125; Ennodius, p.210-11).

През 514 година Виталиан въстанал против имп. Анастасий и армията му се състояла от събирани в Мизия и Тракия българи (“ounnon kai Boulgaron”). Теофан (p. 247) употребява същия израз. Georgius Hamartolus (II. p. 619) добавя и „gothan“.

Няма никакво съмнение, че и в последвалите въстания през 516 година са участвали същите съюзници. По-нататък Комес Марцелин (6 век) пише за година 535, че византийският пълководец патриций Цита попаднал в Мизия на неприятели българи, които го отблъснали в Тракия: „Tzita patricius in Mysia cum hoste Bulgarum con-grediens ad Jatrum superior invenitur“.

Янтра, Ятра или Jetrus – южен приток на Дунав, реката, на която е разположен и съвременният град Търново. Значи през 535 година българите са живеели там, където си живеят и днес, а освен това са се наричали по същия начин – българи. Обръщаме внимание на тези факти не само да покажем, че на юг от Дунав са живяли българи много по-рано от Аспарух, но и заради това, че тези земи сами по себе си не са пригодни за живот на номади, но пък са ценни за уседнали земеделци.

С цел по-голяма точност ще отбележим, че Йордан (Jordan, Getica. ed. Mommsen, p.63, nota 9), a още преди него Кассиодор (Cassiodorus, Monum. Germ. Auctor, antiq. XII. 239-240, nota 3) изписват името по различен начин: или “Bulgares”, или “Vulgares”, или “burgares”.

Любопитно е, че Йоан Малала, писал между 528 и 540 г. (Malalas, ed. Bonn. p. 402, 404 5), разказвайки за едно и също събитие, употребява на едно място “хуни и българи”, на друго “хуни и готи”, а на трето “готи и скити”. Освен че Малала отлично е знаел българите (още през 540 година!), чрез него можем да се опитаме да обясним терминологичната главоблъсканица. Веднъж в дадено събитие се споменават по-общите прозвища на народите, а друг път се уточнява точно кои племена на тези народи са участвали в конкретното събитие.

Терминологията зависи най-вече от личните привички на античните историци. Например Прокопий Кесарийски никъде не употребява името българи, а го заменя с “хуни”, докато много други, както видяхме по-горе, отлично са ги различавали, говорейки за “хуни и българи”. Като твърде възможна причина за смесването на имената на хуни и българи може да се предположи съвместното образуване на хуно-българската държава. Освен това, както отбелязахме, след разпадането на Атиловата империя името на хуните постепенно изчезва, докато това на българите си остава и затова старите писатели са гледали на българите като на продължители на хунската история.

"Америка за България"! Грантове и грантаджии

"Америка за България"! Грантове и грантаджии

 Лапаш милиони от „Америка за България“ – и ни учиш, какво е свобода на словото

185 милиона долара! Това е сумата, която фондация "Америка за България" е дала от 2009 година досега, за да обгрижва българската демокрация.
Това обяви официално новият шеф на „Америка за България“ Нанси Шилър, която отчете дейността досега и начерта плановете за бъдещето.

Общо с Българо-Американския
Инвестиционен Фонд от 1992 година до днес са дадени над 400 милиона долара в България, отчете още Шилър.

През 2009-та година "Америка за България" раздава грантове за 22 милиона долара.

През 2010-та година сумата е 17,967 милиона.

През 2011-та година фондацията отпуска нови 14,697,

а през 2012-та година 33,131 млн. долара.

Случайно или не най-големият пик е през 2013-та година, когато бяха антиправителствените протести. Тогава субсидиите скачат двойно и тройно до рекордните 47,142 милиона долара!

През 2014-та година "Америка за България" отпуска пари за проекти на стойност 23,592 милиона долара,

през 2015-та сумата е почти нищожна на фона на 2013-та - 8,720 млн. долара, а миналата година са разпределени 19,145 млн.

През годините сред грантополучателите са Антоанета Цонева с 800 000 лева, Саша Безуханова с 1,3 милиона лева, „Икономедиа” на Иво Прокопиев с 6 милиона лева, "Медиапул" на Стояна Георгиева с 1 152 600 лева;

Българският институт за правни инициативи, чийто програмен директор бе бившият министър на правосъдието и създател на нова партия "Да, България" Христо Иванов със 1 млн. и 117 хил. лева;
  

60 хиляди долара е получил и проамериканският сайт  „Площад Славейков“.

Съюзът на съдиите с няколко милиона и други.

Какво (не) знаете за Козирога

Какво (не) знаете за Козирога – зодията, която винаги постига това, което иска

от Гергана Лабова

Козирогът е десетият зодиакален знак. Негов елемент е земята. Подвластен е на Сатурн. Това може би обяснява неговата амбиция, аналитичност и способност да се посвети изцяло на дадена цел, докато не я постигне. Което, рано или късно, прави.

1. Козирозите са максималисти

Когато трябва да направят нещо, те искат да го направят по възможно най-добрия начин. Без значение колко усилия ще им коства това. Mразят да оставят нещата наполовина. И никога не го правят.

2. Koзирозите са търпеливи

Те знаят, че хубавите неща обикновено стават бавно. Затова са склонни да изчакат, колкото време е нужно. Вярват, че накрая нещата винаги се подреждат. Стига да си готов, когато настъпи моментът.

3. Козирозите са аналитични

Те мразят, когато трябва да действат прибързано. Обичат да анализират. Да разгледат ситуацията от всички ъгли. Да премислят всички възможни варианти. И какъв ще е изходът от тях. И чак тогава да вземат решение.

4. Козирозите са практични

Те първо се допитват до разума. После дават думата и на чувствата. Опитват се да стъпват здраво по земята и да не летят в облаците. Освен когато не са си взели парапланер.

5. Козирозите са организирани

Те умеят да планират задачите си и да си поставят приоритети. Обичат да оползотворяват максимално дните си. А понякога и нощите си. Винаги са заети с нещо. И знаят точно защо. Това им носи усещане за енергия и живот.

6. Козирозите са дисциплинирани

Когато си поставят дадена цел, те й се посвещават. Правят, каквото е необходимо. Не се оплакват. Не си търсят извинения. Не „клинчат”. Не се опитват да минат между капките. Предизвикателствата само ги мотивират. И ги карат да бъдат още по-дисциплинирани. Защото знаят, че с постоянство и хъс се постига всичко.

7. Козирозите са самостоятелни

Те не обичат друг да им се меси в нещата. Не обичат съвети, които не са поискали. Искат сами да решават кое е най-добро за тях. Защото знаят, че никой не може да види света през твоите очи.

8. Козирозите са иноватори

Те са генератори на идеи. Винаги успяват да са гребена на вълната. Виждането им е оригинално. Създадени са да развиват проекти и да откриват пазарни ниши. Създадени са да създават нещо ново.

9. Козирозите обичат да доминират

Това е, защото знаят, че обикновено са по-подготвени от останалите. Че имат по-ясна визия. А често – и повече умения. Затова, не им се сърдете, а им се доверете.

10. Козирозите са родени лидери

Те лесно увличат хората. Лесно успяват да запалят ентусиазма им. Когато са начело на екип, неусетно превръщат преследването на общата цел във верую за всеки един. Създават усещане за общност, за принадлежност. За близост.

11. Козирозите са студени отвън, но топли отвътре

Те не са свикнали да дават израз на чувствата си. На пръв поглед са по-скоро прагматични, отколкото романтични. Но това е само на повърхността. Всъщност, Козирозите са горещи и страстни натури, които са готови да пламнат за миг... с подходящия човек и в подходящата ситуация...

12. Козирозите се раздават

Макар трудно да създават приятелства, те са готови на всичко за своите приятели! Биха споделили с тях всичко, което имат. Биха преживели с тях тяхната болка. Биха водили техните битки. Просто... Козирозите знаят какво значи истински приятел.

13. Козирозите са злопаметни

Ако веднъж предадете доверието им, не разчитайте отново да ви повярват. Ще влезете в „черния им списък” завинаги. И колкото и да се опитвате да спечелите отново близостта им, няма да успеете. Козирозите вярват, че доверието е като огледалото – веднъж счупи ли се, връщане назад няма.

14. Козирозите мразят лицемерието

Те биха направили всичко, за да успеят, но не и да „играят игрички”. Вярват, че човек трябва да казва това, което мисли, защото така за всички би било по-лесно. Но истината е, че именно заради това често никак не им е лесно. Хората рядко са готови да чуят истината, дори когато твърдят, че го искат. Въпреки това Козирозите не биха я скрили. Просто са такива.

15. Козирозите имат нужда да остават насаме със себе си

Това им помага да успокоят будния си ум. Да подредят мислите си. Да презаредят батериите си. Затова, не им се сърдете. В такива моменти не бягат от вас. Бягат към себе си.

И накрая нещо, с което искам да поздравя всички представители на тази зодия!

С годините Козирозите само стават:

- по-привлекателни

- по-сексапилни

- по-мъдри

- по-силни

- по-опитни

- по-... СЕБЕ СИ!