Огнено
На Г.
Насъбрало ми се е
едно такова... огнено.
Парещо, тръпнещо...
Диво... Стихийно.
Докосва ме огъня.
По нестинарски.
Като страст и ...съдба.
Усещане за жарава, огнище.
Горящо, бурно... Лудо.
Сливащо, обичащо, огнено.
Тогава ми е тихо, много тихо.
Всичко притихва... в огън.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Мигове на съзерцание.
На Г.
В две ръце онемели от поезия
спира времето. И сълзата.
В миговете на съзерцание.
Колебания... Път към себе си...
Тогава боли. От безвремия в очите.
От горчивини, и от бодли.
От споделеност. От хармония.
И много любов. И думи.
Усещания, тайни и явни
пишат стих подир стих...
С щрихи и парченца тишини.
Ден подир ден.Цял един живот...
Мигове късчета. Букви и ноти.
Стих подир стих пише сърцето.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
България
Късче земя, напоено със сълзи и кръв.
Ласкаво море и бистра планинска вода.
Българийо,слънцето е влюбено в теб
и ти се радва с най-нежната обич.
Майката наша, родила и откърмила
юнаци, достойни твои чеда.
Българийо- ти си моята любов
и болката моя.Свидна България!
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Искам един по-добър свят.
На Г.
Искам един по-добър свят.
Искам насреща топли сърца,
които умеят да обичат
и да посрещат свободни деня.
Искам свят без омраза,
без насилие, без войни.
Искам свят който не горчи
от предателства,от фалш,
свят без маски, свободен свят.
Искам свят без наранени души
и кърпени сърца.
Свят в който да се обичаме
без остатък. До вечност.
Искам един по-добър свят,
свят който случваме с любов,
с много любов! И светлина.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
За да стане с човек по-добър света
На Г.
Имайте капчица вяра.
И шепичка смелост.
Давайте глътка любов
и късче надежда всеки миг.
Подложете рамо,за опора.
Докоснете нежно, с обичане.
Тогава огромно ще е сърцето,
ще гори. Пламъкът е човещина
и с живот ще пълни света.
За да стане с човек по-добър.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
В дланите на ноември
На Г.
В дланите на ноември уютно
се е гушнало безвремието,
където прималяло времето
потъва в сладостта на огъня.
А есента? Есента жадно пие любов,
полудяла от докосването
на едно горещо обичане...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Есен
На Г.
В шепота на капките дъжд
и в чудото на тихото слънчице,
с насладата на разкошен стих
и в изящната сладост на времето,
сълзата на тази невероятна есен,
капва зашеметена от любов
в мелодия, в есенен полутон,
рисува картина, онемяла от поезия.
И всеки удар на сърцето е обичане...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Имаме сили само да се обичаме.
На Г.
Имам сили само да те обичам.
Когато се изгубя в кафявото
на две прекрасни очи-
ласкави есенни кестени.
Сърцето отронва сълза.
С две капки дъжд и с въгленче
от огън пишем нашият стих.
Където всяко "Обичам те"
е доверие.
А ръцете ни...
Ръцете ни рисуват по нас
разстояния, контури и измерения,
и зашеметени пият капчици роса.
Устните с наслада попиват
късчета сладка зрялост и лято.
В този настръхнал миг дишаме желание,
умираме и се раждаме разтопени
в най-невъзможната страст...
След това...
Имаме сили само да се обичаме.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Нощ, разтопена от любов
На Г.
Разтопена нощ, натежала
от любов и шоколад...
и много, много страст.
Стича се капчица грях
по върха на горещи пръсти.
Онемели се преоткривамежадно и много бавно,
останали само по обичане.
Аз и ти, двете лудости
в нощта, разтопена от любов.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Цял един живот.
На Г.
Цял един живот събирам
думи неизречени и ненаписани.
Цял един живот се уча
да чета човека и да прочитам
сълзите му с усещания и любов.
Събрах вини,прошки и трънчета,
грехове, тишини и сълзи.
Цял един живот търсих те,
случих теб в една полудяла
от обичане есен. С вкус на теб.
Събрах цял един живот...
за да те обичам!
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Цял един живот.
На Г.
Цял един живот събирам
думи неизречени и ненаписани.
Цял един живот се уча
да чета човека и да прочитам
сълзите му с усещания и любов.
Събрах вини,прошки и трънчета,
грехове, тишини и сълзи.
Цял един живот търсих те,
случих любов в една полудяла
от обичане есен. С вкус на теб.
Събрах цял един живот...
за да те обичам!
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Обичай ме! За да ме има.На Г.Думи, изгарящи въгленчета.Изречени през сълза разстояние.Обичай ме! За да ме има.Защото съм любов и безумно твой.В парченцето време,наречено вечностпрез себе си минавам,онемял от поезия,обезумял от обичане...© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Когато думите се прегърнатНа Г.Когато думите се прегърнат,допрели сълза в сълза,тогава пишат се самии стихът тръгва.Само няколко щриха стигатза да стихне човека,сълзите негови да се прочетати любовта, светът му да подреди.© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Напълни се светът ми
На Г.
Напълни се светът ми
поради начина,
по който те обичам.
Когато само с мисъл,
с подкрепа, с дума-две
и онемялата същност
на всичката ми нежност
ти давам любов без свършване.
Узря този свят заради
жаждата за живот, която
ми даваш във всеки миг.
Заради слънцето в сърцето ти
и огъня на ръцете ти.
Напълни се светът ми с това,
че те имам в живота си.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
* * *
На Г.
Като шепот на сълза,
като тихо вричане,
топъл дъх те събужда
в горещи обятия
и онемяваш от обичане.
В този сладък миг,
дълъг като вечност
и дълбок като бездна,
просто усещаш и знаеш
какво е щастие...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
16. 11. 2014
Стихоприношение
На Г.
На ръба на парченцето време
прозират думи, щрихи, чувства.
И усещане за стихоприношение.
В късче стаено безвремие,
онемяло от поезия
междументебие се стича,
отпива глътка любов
и пише урок по обичане.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
15.11. 2014
Миг
На Г.
Когато слънцето падне
в скута на залеза,
обич върху обич
прибира мигът,
пораснал до прошка,
топъл от есен,
диря оставя... от обичане.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Трябваш ми
На Г.
Трябваш ми.
За да остарея с теб.
Да са топли нощите ни
и слънчеви дните ни.
Да се докосват душите ни
и да свържем свят
в торбичка от щастие,
пълна, пълна с обичане.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
В сърцето
На Г.
Сърцето ми те гушва
в топлата си пазва.
Там време няма.
Само шепот на сълза.
И едно лудо безвремие.
Най-безумното обичане
пие вечност.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
◊ ◊ ◊
Ръце сиротни,
протегнати
за късче надежда.
За парче хляб.
И за човещина.
Господи, колко мъка
има на този свят...!
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Цял един живот...
На Г.
Събирах те любов
цял един живот
за да случа тази
полудяла от обичане есен.
Цял един живот
събирах думи и сълзи
откъснати от сърцето,
за да те напиша
в обезумял от обичане стих.
Цял един живот
разпилян на късчета,
събрах в теб...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Моите моменти и мигове
На Г.
Има моменти, прошепнати мигове
на свечеряване, които притихнал
търсиш и искаш за себе си.
Миговете със съмнения, страхове, надежди.
С мечти, усещания, и копнежи...
Има моменти, когато те замеря тишината.
Когато не можеш да се скриеш от себе си,
и същността си не можеш да скриеш.
Мигове, в които виждаш кой си,
осъзнаваш се, разбираш се със себе си.
Това са онези особени моменти,
там си себе си и усещаш себе си.
Когато всеки удар на сърцето е обичане.
Жадно пиеш сила и живот
и продължаваш смело напред.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Основание да се живее
На Г.
Топъл хляб.
Топли ръце.
Топло огнище.
Основание
да се живее...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Аз съм опората
На Г.
Рамото, на което можеш
да стихнеш тревогите си
и да отрониш сълза.
Ръката, на която можеш
да се облегнеш, когато
сърцето ти иска да поплаче.
Това съм аз, защото
се наричам обичане.
За да мога да живея,
трябва да се раздам
и да ти бъда опора,
трябва да съм ти потребен,
и да съм ти нужен.
За да мога да живея...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Подай ръка
На Г.
Събирам и подреждам
думи, истини и усещания.
Усещане за болка и... нежност.
Късче жар. Опарена сълза.
Парченце шоколад. Докосване.
Миг, когато времето спира.
Когато съдбата ми е да съм
топъл като есен. И да съм твой.
Подай ръка. Аз те обичам!
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
И пак е есенно
На Г.
И пак е есенно.Топло докосване
стаено в нежност, пробягало в стих.
Есенна рапсодия. Тайна, екстаз. Поезия.
Тишината грее в погледа на влюбен мъж.
И тича по въгленчета от обичане.
Пак е есенно.Узряла, жадна есен...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Задушница
Жито, хляб и вино.
Свещица.Късче тамян.
"Бог да прости"
Живите, мъртвите.
Светлина и дух.
И едно мостче-любов...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Пресечна точка-обичане
Твоите стъпки пишат
пътища в мен.
Пресичат разстояния
със сто измерения.
В най, най-топлата
пресечна точка-Обичане!
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Този ноември
На Г.
Орехово топъл, с кестенче в джоба,
ноември събира багри в приказка.
С шепи раздава нежност и страст
и говори с чувства и усещания.
С ръце, пълни с есен и любов
огънче от огъня си взема и пали
въгленчета в очите. С обичане...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Най-нужните нещица
На Г.
Най-нужните нещица
са простички и скъпи.
Топлинка и човечност.
Обич, разбиране,
и нежност в дланите
да преоткриеш. Само това.
Любов без остатък.
И двама да ги споделят.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Философия на болката
На Г.
Когато болиш в мен,
се сливам с болката,
остра като рана.
Това ми дава усещането,
че съм жив и ме има,
и правото да умирам
и да възкръсвам
във всеки миг.
От тишини, от чувства.
От нежност, от обичане.
И от човечност...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Пак този ноември
На Г.
Времето се препъна и спря.
Намести се в ноември.
Взе със себе си парченце
есенно слънчице и две капки дъжд,
запали в огнището огънче
и си сътвори късче обичане.
Накрая ги послади с щипка
сладка зрялост и есен.
Да си има в студените дни и нощи.
Времето се препъна и спря,
намести се в ноември,
забеляза го само едно
ококорено врабче...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Кръговрат, наречен Любов
На Г.
Времето спряло в едно Обичам те
и времето тичащо шеметно
в следващото Обичам те
затварят кръговрат, наречен Любов.
Където живеят най-топлият свят
и най-нежната сълзичка,
сбрали сто слънца в дълго лято
и стъпват по най-красивата есен,
откъснали си най-безумното обичане...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
До вечност
На Г.
Сега. Обичам те. Бавно.
Да има до вечност.
Пия любов в убежището
на ръцете ти горещи.
На ръба на тишината,
където раждат се думите.
И светът ми се събира
в топлината на сълза.
Сега. Обичай ме. Бавно.
Да има до вечност.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Един стоплен стих
На Г.
Когато събираме в сълза
тишините на изгревите и залезите,
а всеки удар на сърцето е Обичам!
и държим в шепичка само
няколко простички нещица,
то тогава написали сме
един стоплен стих,
в който всичко е любов.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
За съдбата
На Г.
Толкова много простички неща
се събират в една съдба.
Камъчето, думите и тишините,
топлите многоточия и сълзата.
И най-чаровната усмивка
на най-невероятната жена
която смущава постоянно съня ми,
кара коленете да треперят
и сърцето да препуска лудо.
Съдбата, която подрежда светове.
И обръща живота ми в обичане.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Любов
На Г.
Любов, дълбока
като вечност.
Истинска като съдба.
Такава те искам,
такава те живея.
Гореща като огнище.
Тиха като спокойна есен.
Любов, чиста като сълза,
в която точката
на пресичане
се нарича обичане.
До последната песен,
до последен дъх.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Къде съм?
На Г.
Откривам се в многоточия
разчитам се в думи,
живея в огън и в стих.
Парченцето време ме има.
Намирам се в света
на две ласкави очи,
докоснали ме с чудо.
Усещам се жив и жаден.
И се случвам.
И обичам.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
„Изворите” – фалшификати, и Джагфар тарихи
от Make Bulgar на 15 февруари 2013 г. в 21:14 ·
(Глава Х. от книгата „Произход и преселения на древните българи”, Ж.Войников, 2012)
„Джагфар тарихи”. Във встъпителните думи към изданието Ф.Нурутдинов
казва, че сводът от древнобългарски летописи е съставен в 1680 г. от
книжовник на име Бахши Иман, по поръчение на вожда на “булгарското”
освободително движение, сейд Джагфар, при което са използвани следните,
недостигнали до нас летописи: „Гази-Барадж тарихи” от ХІІІ в., „Болгар
шаехляренен изге ешлере хам гаделек юлъ” (Свети деяния на булгарските
шахове и пътя към спасението) и „Казан тарихи” (История на Казан) от
Мухамадамин – ХV в., „Шейх-Гали китаби” ХVІ в., от Мухамадияр Бу Юрган.
Под формата на ръкопис, на арабица и средновековен татарски език,
тайснтвеният свод е преписан през ХІХ в., този препис попада във вуйчото
на Нурутдинов, Ибрахим Мухамедкаримович Нигматулин, който в 1939 г.
живее в гр. Петропавловск (в Казахстан). Ибрахим е роден в 1916 г., т.е.
в 1939 г. е бил на 23 год. Без да има висше образование или по това
време дори да е бил студент, на тази съвсем млада възраст, Нигматулин
успява да преведе от средновековен татарски, писан с арабско писмо, на
руски език не само “Джагфар тарихи”, а и поемата “Шан кази дастани”.
По това време съветските власти изземат и унищожават много книги и
ръкописи на татарски с арабско писмо и Нигматулин попада в ръцете на
НКВД, оригиналът е иззет и следите му се губят. Той успява да скрие само
тетрадките с руския превод. После Нигматулин загива във ІІ-та
св.война. Руските преводи на Нигматулин попадат у сестра му, майката на
Фархат Нурутдинов. В 1966 г. тя му ги предава. През 80-те години (на
„перестройката”) Нурутдинов се обръща към АН СССР с молба за издаване на
ръкописа, но получава отказ и малко след това, част от ръкописа му
загадъчно изчезва. Остават му едва половината от преведените древни
ръкописи, които той издава в 1993 г. като „Джагфар тарихи” – 1 том и
„Шан-кази дастани”.
В 1997 г. Нурутдинов издава третия том на „Джагфар тарихи” и добавя, че
всъщност тайнствените ръкописи са се съхранявали в архива на
Ваисовското движение в Казан, но в 1884 г. властите заграбват архива,
като част от него е спасена от прадядото на Нурутдинов – Байрам Гали
Нигматулин, който избягва в Петропавловск и се установява там.
В една своя публикация от 2005 г. Нурутдинов съобщава, че според
семейното предание в 20-е г. на XX в., в Петропавловск някой си Сайфулин
от средите на емигриралите там Ваисовци, организирал превеждането на
„булгарските летописи” на руски език. Сред преводачите са посочени Ахмад
Гаделшин, Хади Валиев, Наби Газизов, Хабибрахман Мифтахутдинов, Масгут
Шафиков, Мохамед-Карим Нигматулин и двама учители по руски език в
града – Садовский и Овчинников. Ибрахим Нигматулин само е преписал
направените преводи от въпросната група, в своите тетрадки. Нурутдинов
съобщава и за нов източник “Нариман тарихи”, открит също от него. В
своя публикация от 2009 г. той добавя още нова информация. Неговият
дядо и един от преводачите на „свода” Мохамед-Карим Нигматулин, бащата
на Ибрахим Нигматулин, е бил член на нелегалната Булгарска
социалистическа ваисовска партия, действаща в СССР между 1922 и 1941
г., и спасил от унищожаване освен „Нариман тарихи” и неизвестния до
сега „Кубан Чулман толгау”.
В издадената в 2010 г. «Болгар тарихи» (която е преразказ от самия
Нурутдинов на откритите от него „древни източници”) Нурутдинов
“съобщава”, че още в 1978 г. голяма група учени от СССР, България и
Турция са започнали изследване на текстовете от „древнобулгарския свод”
!?
Историята на „Джагфар тарихи” е типична за фалшификат. Оригиналният
източник е изчезнал тайнствено, запазени са само преводи на съвр. език
(в случая на руски).
Наистина около 1680 г. има бунтове в Поволжието, но те са в Башкирия,
област която никога не е била част от Волжка България, т.е. не е логично
башкиреца сеид Джагфар, (за съществуването на такава личност няма
исторически данни), да се интересува от волжките българи (които по това
време отдавна не съществуват като етнос)! Иначе от историята е
известно, че в периода 1681-83 г. има въстание в Башкирия водено от
старейшината Сеит Садиир от рода Сеит-Батир (и вероятен първообраз на
нурутдиновия герой), предизвикано от започнатата насилствена
християнизация на башкирите от цар Феодор Алексеевич. Въстанието
завършва с окупация на Башкирия от калмиките.
Ако хипотетичния Бахши Иман е използвал недостигнали до наше време
„древнобулгарски” извори, то това би се отразило на морфологията,
фразиологията и лексиката на текста. В същото време в „Джагфар тарихи”
се усещат езика и вижданията на Л.Н.Гумильов, както и от издадените на
руски език, в съветското време, извори по историята на тюрките и
монголите: “Шеджере-и тюрек” и “Шеджере-и туркмен” на Абелгази Бахадир,
“Алтан тобчи” от Лубсан Данзан (М. 1973), “Пътеписът на Ибн Фадлан”,
“Китаб талхис ал-асар” на Рашит Бакуви (М. 1971), даже и “фолк-хистъри”
писанията на съветските “пантюркисти” Мурат Аджи и Олджас Сулейманов.
Отностно лексиката на „Джагфар тарихи”, съобразно мнението на съвр.
татарски учени, авторът е допуснал груби грешки показващи, че текстът е
съчиняван в наши дни:
1. Чина – използва се и като обозначаване на „китайските тюрки”. Такъв
термин не съществува в позната ранносредновековна литература.
Формирането хсюнно-сянбийската общност „Ашина” и прерастването и в
“тюрки” става в Жужанската държава, а не в Китай, който тогава е
известена като държавата на племето Тоба, наречена Вей. Никога
китайското етническо пространство, обозначавано най-общо като Цин, Цина,
Сина, Чина, не се е свързвало с тюрките.
2. Хин-Батир – изписването на титлата „батир”, не се среща в
средновековните ръкописи. В монголските източници се среща също формата –
багатур, баатур (Алтън тобчи, стр.67), Кийук бахадир (Рашидетдин
Фазлалах. Джамиг-ат-таварих. т.1, ч.1, М., 1968, стр.254). В тюркските
езици “батир” е късна заемка от монголски, което се доказва от
изпадането на “г” станало в монголски (багатур→баатур→батир). Самата
дума е с индоевропейски (ирански или тохарски) произход и озн.:
„войн-герой”.
3. Седморечие – използването на такъв топоним в езика на древните тюрки,
не е известно. Те наричат тази област Аргу, Аргун, Органа (в
транскрипцията на М.Поло). Седморечие е късен руски термин, директен
превод от еднозначното казахско „Джетъ-су”.
4. Газан – като име е късно, използвано е в „Шеджере-и-туркмен” (Кононов
А.Н.Родословная туркмен. Сочинение Абу-л-гази хивинского.
М.-Л.,1958,стр.73). В Поволжието се появява с названието на гр. Казан,
възникнал в златноорденското време.
5. Хони – от текста става видно, че това за древните хуни (хсюнну). Но
при тюркските народи, както и в древнотюркския език, названието хон/хун,
не се среща. Най-близко е монголското хun – човек. Древнотюркското kün
– човек, е засвидетелствано като част от думата elgün/elkün – народ.
6. Баджанак – название на печенегите, което се среща във византийските,
древноруските и арабските източници, близко до баджна – едно от
кангарските племена. В тюркските източници се използва предимно формата
кангли, кенгерес. Формата сабани, употребена също за название на
печенегите, не се среща в никакви други източници и е авторска
измислица. Вероятно пръвооснавата му е по-късното название шейбаниди?
7. Барадж – за пръв път се използва в литературно-публицистичното
произведение от ХVІІ в. „Дастан Чингис-наме”, със значение аждаха
(дракон, аждер, респ. змей), а също в произведението на X.Муслими
„Таварих-и-Булгария” от края на ХVІІІ в., като име Бараж- хан. Думата е
от персийски произход, в персийски burji – змия, barghaman – змей,
дракон.
8. Башкорт – топонимът не отговаря на ортографическите норми на
средновековната тюркска традиция. Тази форма се появява едва в 1890 г. В
древните источници се среща формата „башгард” (Ковалевский А.П. Книга
Ахмеда Ибн-Фадлана о его путешествии на Волгу в 921-922 гг. Харьков,
1956, стр.345; Кошгари М. “Туркий сузлар девони”. 1 т., Тошкент,
1960,стр.64). Самият етноним произлиза от печенежкото племе баджгирд.
9. Камирци – имат се в предвид кимерийците, този етноним не е познат на
средновековната тюркска традиция. Трудно обяснима е връзката на кимер с
камир – тесто.
10. Разгледана е историята на камирите, които са роби на масгутите,
както и факта че камирите и сакланите се покланяли на Таргиз (скитския
прародител Таргитай съоб. от Херодот). Трудно е да си представим, че
„средновековните” съставители на „Джагфар тарихи” са познавали трудовете
на Херодот.
11. В „Джагфар тарихи” се описва, че „хоните” са ималли специално знаме
от вълнена топка с висящи дълги ленти, което символизирало „Змея
Барадж”, или покровителя на „хоните”. Всъщност тук имаме заимстване от
Ариан, римски пълководец, описал сраженията си с аланите в Анатолия и
техните змийски, „драконови знамена” в своя труд „Диспозиция срещу
аланите”. Явно авторът на свода е чел латинския оиргинал, което повече
от невъзможно.
12. В „Джагфар тарихи” се използват сведения са скитите, сарматите,
масагетите (мазгути), акацирите (наречени акаджири), антите (наречени
анчийци), аланите, аварите, в своеобразен „татарски” дух. При условие,
че тези данни не са познати на средновековните тюркски хронисти.
Учудващо е как точно „древният” автор е предал събитията по преселването
на „псевдоаварите” и сблъсъка им със сабирите (савирите), в стила на
Л.Н.Гумильов, по „Историята” на Теофилкт Симоката. Недоумение
предизвиква и етнонима англи – охраняващи крайбрежието, това са
англичаните, показващ пряк паралел с „писанията” на пантюркиста М.Аджи?!
13. Използването на етнонима „мишар” в ХІІІ в., показва незнанието на
„автора”, че тогава се използва формата „можор”, което е във връзка с
древноунгарското mogueri – маджари (Magyar – унгарци). Според една от
теориите за произхода им, мишарите са част от древните унгарци/маджари
останали в Поволжието.
14. В четвъртата глава на свода, „Шейх-Гали китаби” (Книга на
Шейх-Гали), събития свързан с последните епизоди на Казанското ханство,
механично се принасят към „булгарската д-ва” и завладяването и от
русите. Личността на Шейх-Гали, отговаря на историческата личност
Шахгали или Шах-Али хан (1516 – 1565 г.), който е хан на Касимовското
ханство. Шахгали е представител на златноорденска чингисидската
аристокрация. Той никога не се е смятал за волжкобългарски владетел.
(Худяков М. Очерки по истории Казанского ханства. Казань, 1990,стр.75).
15. Използването на израза-топоним “Танк-алан”, “каменна поляна”, като
“земя на мазгутите” показва ясен паралел с данните от китайските хроники
(Бей-ши, Тан-шу) за владението Ши, Чжеше (zhěshé) или Чжеши (zhèshí),
отг. на Чач/Шаш (по- късния Ташкент), което се превежда още в някои от
китайските документи (Син Тан-шу), като Ши гуо (shíguó) „каменна
държава”, поради буквалното смислово, а не фонетично възприемане на
йероглифния израз. Тъй като това наименование е фиксирано единствено в
китайските източници, буди недоумение факта, че автора на „Джагфар
тарихи” е използвал и тях.
16. Използването на израза „Планината Самар” като сакрален израз на
вярата във Върховния „синдийски” бог Тара или Тангра, е прозрачно
скалъпена история, от санскритското понятие Сумер – „Свещенната планина”
и тюркския Тангра, незнайно защо обявен за „синдийски” бог.
17. Персонажът Бел-кермек – „булгарски балтавар” е изплагиатстван от
споменатия от М.Хоренаци „хон на име Бел, който избягал при кушаните и
ги предупредил за готвещия се персийски поход”.
18. Историята за Шамбат, наречен Кий, брат на Кубрат, създал страната
Дулоба, воювал с франките, всъщност е изплагиатствана от легендата са
Кий, Щек и Хорив и основаването на Киев и посочения единствено от
Константин Багрянородни топоним Самбатас, с който той означава Киев,
както и историята на Само, създателя на първото, кратко съществувало
славянско държавно формирование.
19. Използването на етнонимите утиги и хоти, респ. утригури и
кутригури/котраги не е засвидетелствано в нито един източник, а
споменаването на утригури и кутригури е само във византийските хроники
на Патриарх Никифор и Теофан Изповедник, както и в “Речта на Турксант”,
така че няма как те да са известни на „автора на свода”.
20. Прави впечатление използването на доста странни топоними, в „Джагфар
тарихи”, не срещани никъде другаде, с неизвестен произход, напр.:
Ак-Балин – Севрена Русия, Ак- Булгар йорта – Волжка България, Ала-Тура –
Казан, Анатыш – Дания, Алтын-Баш – Рим, Байлак – Полша, Артан –
Прибалтика, Литва, Атряч – Троя, Банджа – Фанагория, Берджулы –
населението на Шумер, Самар – Шумер, Галидж – Скандинавия, Дулоба –
държавата на Кий-Шамбат, Кургаш – Арабия, Джалда – Крим и др. Пределно
ясно е, че са плод на Нурутдиновите фантазии.
21. Титлата „балтавар” която широко се използва в „Джагфар тарихи” и
дори се твърди че гр. Полтава била столица на Кубрат, респ. названието
идва от „балтавар” – владетелски град, никога не е съществувала при
волжките българи. Тя е плод на грешка при превода на А.П.Ковалевский.
Титлата ясно е фиксирана във формата илтивар, според Мешхедския ръкопис –
препис на „Рисаля” – Пътеписа на Ибн Фадлан. Там се казва: „О, Аллах,
съхрани в благополучие царя, илтивар, царя (малик) на българите!”
Илтивар е също титла на владетеля на савирите в Кавказ. Под формата
елтабар / елтебер (eltätbär) е била използвана от сибирското племе ази
(аси, покорени от древните тюрки) според древнотюркските рунически
паметници. (Също трябва да се знае, че титлата хан е непозната за
волжките българи. В чувашки xon, xun – хан, са късни татарски заемки.
Внимание заслужава и другия „източник” на Нурутдинов „Шан кази дастани”
(Поема за дъщерята на Шан) от някой си Микаел Бащу Ибн Щамс Тебир. Тук
се открива същия подход, същия понятиен апарат. Като цяло това
произведение представлява съвременна интерпретация на средновековната
грузинска поема „Витязът в тигрова кожа” от Шота Руставели, с добавени
сюжети от „езическата религия на българите”, според фантазиите на
Нурутдинов, зад които ясно прозират сюжетите от „Епоса за нартите” и
скандинавските митологични сказания за Один и асите (скандинавските
богове). Използва и заемки от „Слово о Полку Игореве”, напр. думата
„елбири” – юнаци, герои, чийто първообраз е „олбери”, тюркизъм проникнал
в руския извор, от съседните кумани, alp-är – герой-войн. Друг явен
фалшификат е името на един от героите Шан Албан, владетел на “Хонското
царство” в Дагестан. Връзката със съвр. название, използвано в
историческата литература “Кавказка Албания”, обхващала земите на
Дагестан е пределно прозрачна, при условие че Албания не е оригинално
название, а произлиза от деформ. древногр. Άλβανία, др.арм. Алуанк,
новoарм. Агванк, ср.перс. Арран, самоназванието произлиза от името на
народа лпини и се свързва с бога-гръмовержец Алупу.
Също такова е името на един от героите „Тат-Иран”, от Иран – Персия и
тюркското tat – чужденец, говорещ неразбрано, „тат” е нарицателно за
тюрките название на ираноезичните согдийци. Достатъчно е да посочим
следния факт. Авторът на „древната” поема е отбелязал и годината на
написване – 882, но никъде не е посочено по кой календар, ислямския,
християнския или цикловия. От контекста на описаните събития става ясно,
че те са станали в езическия период от историята на „българите”,
непосредствено преди приема на исляма. Странно защо един мюсюлмански
книжовник използва християнската календарна система, при това в
съвременния и вариант, по т.нар. „Рождество Христово”, а не както би
трябвало в ранното средновековие – от „Сътворението на света”. Ако
приемем датировка по арабския календар започващ с хиджрата и изчислим по
съответната формула: 622 (използваща се за начална година на
„бягството на Пророка от Мека в Медина” или хиджра) + 882 – 882:33 =
1477 г., което показва че би трябвало поемата да е създадена едва в
златноорденския период, а описва подробно езическите вярвания и религия
на „древните българи”, което е недопустимо за ислямския мироглед.
Показателен е факта, че веднага след “откриването си”, “Шан кази” е
издадена в Турция.
Третият фалшификат на Нурутдинов, е „Кубан Чулман толгау”. Бил е част от
летописния свод „Нариман Тарихи”, който бил свързан с „българите от
Балкария”. Притежавал го е Сагит Бине Хамид бин Ал Бараскеви Ал Булгари,
починал в 1855 г. След смъртта на Сагит Ал Булгари, неговият син,
разпродава огромната бащина библиотека. Така този „труд” попада у
Ваисовците, а сега е притежание на Фархат Нурутдинов.
В България се разпространява първоначално чрез интернет, в сайта на
т.нар. движение „Войни на Тангра” и впоследствие е издаден от изд.
„Огледало” (2009 г.) Съдържанието в основни линии преповтаря
митологичните сюжети от „Шан кази…”, но акцентира върху древната история
на „булгарите” и техния покровител, алпа Чулман, повелител на водите.
Тук се срещат преразказани авестийски сюженти са кражбата на хаомата от
птицата Гаруд и пр. Откриват се и странни етноними като тузи, тузгари,
обитаващи до страната Хин, саклани. Тузгарите се изселили на запад и
там се сблъскали със сакланите. Погълнали част от тях, но седем
саклански племена, водени от азите, решили да се съпротивляват. След
страшната битка, в която загинал предводителя на тузгарите Боян Локбър,
оцелелите тузи и саклани се обединили в един народ и започнали да се
наричат „именци” и още „българи”. Не е трудно човек да открие умишлено
изопачаване на известни етноними и събития, като тохари, аси и саки,
както и на известния конфликт на юечжите (тохарите) и усуните (съобщени
като ази, предводители на скаланите) в Седморечието. Начинът на
излагане на събитията, езикът и стилът на изразяване, буквално
преповтарят „Шан кази…” и „Джагфар тарихи” което показва, че авторът им
е един и същ.
Подобен фалшификат е и летописа „Карча” публикуван от Алан Глаш.
Въпросната хроника била притежание на балкарската фамилия Хасанови.
Едната част на хрониката е била написана с гръцки букви „Летопис на
Ботай син на Казакги, а другата – с арабско писмо и се наричала „Летопис
на Барлъ, син на Ботай”. Първата хроника, написана с гръцко писмо,
изчезнала по загадъчен начин, след смъртта на Мохамед Хасанов, който я
предоставил на специалисти в Ленинград да я изследват. За хрониката на
Барлъ се знаело, че и тя първоначално е била написана с гръцки букви на
„хазарски” език, но в ХV в. е била преведена на карачаевобалкарски с
арабско писмо от Бантау Толгун Чаушегир. През ХХ в. историкът Назър
Хасанов превел първите десет глави на съвр. карачаевобалкарски и
кирилица. След смъртта на Н.Хасанов в 1994 г. първите три глави от въпр.
превод са издадени в Черкеск от Алан Глаш. Летописа на Барлъ започва с
древната история на народите в Кавказ и след това описва събития
станали в ХІV в., по време на нашествието на Тамерлан.
За нас е интересна първата глава отнасяща се до древната история на
народите в Хазария. „Авторът” Барлъ посочва че „баща му Ботай го научил
на гръцко, хазарско и арабско писмо”. И от него научил за древен
хазарски летопис, който описвал племената в „страната на тюрките” и
Хазария. Те се делели на две големи групи „Западни тюрки” и „Източни
тюрки”. Българите са включени при западните тюрки, като сибилтински айък
булгари и дунавски конджук булгари, както и северни волжки булагри.
Също са изброени и други причудливи племена: западни и източни
диебилери, уралски сибили, задонски сибили, северни волжки сибили,
нарти-сибили, менгурски субан-сибили, алпсили, юнгур- сибили,
сибили-менгури, сибили-ебазхи, придонски кумани, днепровски кумани,
кумани- сибиланти. След това съобщава че “Сибилската земя” се състои от
пет княжества: Хазар-ок (основано в Акаджурд), Сабар-ок (основано в
Караджурд), Булгар (основано в Айък), Койман (основано на реките Дон и
Кубан) и Алан ( основано на р.Дон).
Отново типичното за фалшификат имитиране на древност с използването на
измислени и деформирани етоними. Напр. зад въпр. сибили, не е трудно да
се види съобщеното от древните източници племе в Източен Кавказ силби,
чилби, силви, зад нартите се крият аланите, менгурите са мингрели или
мегрели, алпсилите са едно от абхазо- адигските племена – апсили, ебазхи
– абхазци, субани било свани (по самото обяснение на Глаш в края на
книгата), Койман е Кумания, Айък, където е княжеството Булгар, според
Глаш означавало “Лунна” от карачаево балкарски (общотюрк. aj – луна) и
отговаряло на “Велика България”, Акаджурд и Караджурд озн.съотв. Бяла
родина (страна) и Черна родина, като Бялата обхващала степната област на
Предказказието, а Черната – предпланинията на Кавказ, и.т.н.
Вероятният автор на този “бисер” е въпр. историк Н.Хасанов. В Балкария
официалната историческа наука, отдавна е в услуга на пантюркистката
идеология и балкарските историци като Мизиев например, се надпреварват
“да доказват”
ЗА ПАНТЮРКИЗЪМА ИЛИ НЕГОВАТА РОДИНА
В
началото на 20 в., сред различни „руски” интелектуалци от татараски
произход, най-ярък от които е Валидов (Зеки Валиди Тоган) се зараждат и
първите идеи на пантюркизма, като движение за обединение на всички
тюрки в една държава. От Татария, кълновете му поникват сред
интелектуалните среди на младотурците в разлагащата се Османска
Империя.
Опитите
за създаване на „булгарско” самосъзнание преди всичко са свързани с
личностите на бащата и синът Багаудин и Гайнан (Сардар) Ваисови и
основаното от тях милленаристко движение (движение на избавлението),
наречено още „ваисовского движение”. Издигнатите от тях идеи и
деятелността на самата организация не получават поддръжка сред широките
слоеве на татарското общество, независимо от привидното благородство на
провозгласените цели. Ваисов иска въстановяване на „мюсюлманската
държава Булгар”.
През
1980-1990 г. идеите на Б. и Г.Ваисови се възприемат и силно
митологизират от последователите им в движението „Булгар Ал-Джадид”, или
т.нар. „булгаристи”.
Основният
спор е за произхода на съвр.татарски народ, за връзките му с
останалите тюркски народности самоопределящи са като татари. Но
най-силен е въпроса за предците, от къде произлизат съвр. тюркоезични
жители на Татарската република, от по-стария пласт на волжките българи,
или са резултата на по-нова етногенеза, започнала в периода на
монголското завладяване и Златната орда.
Булгаристите
са склонни да умаловажат, игнорират и зачеркнат изцяло златноорденския
преиод, който на практита е основен във формирането на националното
съзнание, за сметка на ранносредновековния волжкобългарски период. Това
което остро касае нас, българите е че булгаристите акцентуират, върху
изначалната тюркоезичност на волжките българи и на прабългарите като
цяло, като преки потомци на атиловите хуни. Те обсебват прабългарският
произход, в ущърб на историческата истина и в ущърба на Българската
кауза като цяло! Техните идеи се популяризират в България, най-вече от
писатели, журналисти, или просто от хора “патриоти”, лишени от
елементарна историческа подготовка, но с хъс идеологизиращи историята,
хора на които се привиждат милиони българи по света, като тази цифра
достигна фантастичната стойност от 40 000 000 българи?!! В това
отношение, някои безотговорни весникари се самозабравиха. Появяват се
съобщения че населението на Татарстан е провело референдум за промяна на
името си – на Булгаристан. А всъщност става дума за референдума
проведен в бившата Татарска АССР, за самоопределянето и като суверенна
република, член на Руската федерация. Друг наш вестник (Народен будител,
бр.3, 1998 г.) твърди че башкирите били българи. Забравя се факта че
башкирите никога не са влизали в състава на Волжка България и имат доста
по-изразена монголоидност от останалите поволжки тюркски народности,
съизмерима с тази на казахите.
1.
Булгаро-татарска теория. Започва да се оформя през 20-те години на 20
в., под влияние на сталинските схващания за автохтонността на народите в
СССР и стадиалното развитие на езика, залегнали във вече отхвърлените
концепции на Н.Мар. Според нея, волжките българи, които са тюркски
народ, са в основата на съвр.казански татари. Волжките българи се
оформят като народност през 7-8 в. Достигат апогея на културното си
развитие в 10-12 в., след приема на исляма. Златната Орда, последвалия я
период на Казанското ханство и Руското владичество, не оказват почти
никакво влияние върху тях. Княжествата на волжките българи, в Златната
орда, се ползвали с широка автономия. С разпада на Ордата от Волжка
България се оформили етносите на булгаро-буртасите, казано-булгарите,
мишарите. Тази теория е наложена като официална под натиска на Сталин.
Основни привърженици са: А.Халиков, М.Закиев, Г.Юсюпов, Т.Трофимова,
Х.Гимади, А.Смирнов, Л.Заляй, Н.Калинин. Днес се защитава от
„булгаристите” – Ф.Нурутдинов, Г.Халилов, а у нас, тяхната
представителка Т.Ярулина, симпатизантите на възобновената „Българска
орда”.
2.
Татаро-монголска теория. Възниква в началото на 20 в. Нейните
привърженици смятат че, Волжка България, няма отношение към сегашните
татари. По време на Златната орда, населението е изтребено в голяма
степен. Оцелелите се обособяват в покрайнините, съхраняват езическите си
вярвания и дават начало на чувашите. Съвременните татари са кипчаки
по-произход, използвани от монголите за ударни войскови формирования.
Татарското самосъзнание започва да се формира в Златната орда, след
13-14 в., и в Руската империя, като татарин първоначално означава,
потомък на завоевателите, а в последствие става сборно название на
всички тюркоговорящи мюсюлмани от кипчакската езикова група, заменило
по-старото понятие бесермен, басурман, означаващо тюркоезичен
мюсюлманин. Чувашкият език, който е твърде различен от всички останали
тюркски езици, е далечен потомък на по-старото волжкобългарско
население. Основни представители са: Н.Ашмарин, В.Смолин,
Р.Г.Фахрудинов, идеолога на пантюркизма – Зеки Валиди-Тоган, който до
1917 г. живее в Русия, под името Валидов, Р.Рахмати, чувашката
историческа школа, башкирските историци и археолози.
Сблъсъкът
между „булгаристите” и „татаристите” се разгоря особено след разпада
на СССР и възстановяването на Татарската държавност, макар и в рамките
на Руската федерация. До голяма степен той е политически, а не строго
научен и отразява две тенденции в постсъветското татарско общество.
Булгаристите, търсят своя „националистически мит” в славното минало, от
който да черпят националното си самочувствие. Те фиксират древния
период на Волжка България, тъй като понятието татари, по тенденциозната
погрешна инерция, продължава да се свързва с низкокултурни,
завоеватели, по думите на Г.Халилов. До голяма степен те приличат на
македонистите от Скопие, които също търсят своя „националистически мит”
в антична Македония, за да скъсат с българското си наследство.
Татаристите
са по-прагматични, стоят на реалистични позиции. В етнонима татари те
виждат, реалното самоназвание и самасъзнание на своя народ, като бъдещ
притегателен център, за обединение на кипчакоговорящите тюркски
народности от Поволжието, залагайки на общия златноорденски произход.
3.
Тюрко-татарска теория. Нейните привърженици, търсят компромисно
решение, между горните антагонистични теории. Те смятат че във
формирането на тюрко-татарските корени, имат равен дял участие,
етнокултурните традиции на І-вия Тюркски каганат, Хазария, Волжка
България, Златната орда, Казанското ханство. Основен елемент е тюркския
език, исляма, приемствеността в държавността, сходната битова култура.
Но основен, ключов период, за татарската етногенеза се явявя
златноорденското време, когато започва да се формира националното
самосъзнание. Основни представители са: Н.А.Баскаков, Ш.Ф.Мумедяров,
Р.Кузеев, М.Усманов, Д.Исхаков, Г.Губайдулин, А.Каппелер, Н.Девлет,
И.Л.Измайлов. /ИИ-СТСЭК/
Може
да направим следния извод: И трите течения смятат волжките българи,
респ. прабългарите за несъмнено тюркски народ, независимо, каква роля му
отреждат в татарската етногенеза.
Така
че, всяко безогледно, емоционално и безкритично популяризиране и
приемане на „булгаристката” теория, което се наблюдава сред част от
българската общественост, предимно лаици, интересуваща се от
прабългарския проблем, води до циментиране и утвърждаване на тюркската
теория за произхода на прабългарите. А това е в сериозен ущърб за всички
които подкрепят новите схващания за източноиранския произход. От друга
старана, популяризирането на татарските булгаристи, подхранва
сърбо-македонистките твърдения че „бугари са татари” и пантюркистките
претенции, които представят османските турци, като далечни наследници на
прабългарите и легитимира турското завладяване през 14 в.
Оказва
се че от „милионите волжки българи”, едва 200 човека в Казан се
самоопределят като „булгары”. Основните цели на съвремените булгаристи е
също възраждането на исляма, като основа на „булгарската” култура,
връщане на арабицата, свободен достъп и изучаване на Корана. А до
ислямския фундамунтализъм ги дели една крачка! След което
следва…”Поволжка Чечения” !!!
