Обичай ме! За да ме има.
На Г.
Думи, изгарящи въгленчета.
Изречени през сълза разстояние.
Обичай ме! За да ме има.
Защото съм любов и безумно твой.
В парченцето време,
наречено вечност
през себе си минавам,
онемял от поезия,
обезумял от обичане...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Няма коментари:
Публикуване на коментар