На Г.
Имам сили само да те обичам.
Когато се изгубя в кафявото
на две прекрасни очи-
ласкави есенни кестени.
Сърцето отронва сълза.
С две капки дъжд и с въгленче
от огън пишем нашият стих.
Където всяко "Обичам те"
е доверие.
А ръцете ни...
Ръцете ни рисуват по нас
разстояния, контури и измерения,
и зашеметени пият капчици роса.
Устните с наслада попиват
късчета сладка зрялост и лято.
В този настръхнал миг дишаме желание,
умираме и се раждаме разтопени
в най-невъзможната страст...
След това...
Имаме сили само да се обичаме.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Няма коментари:
Публикуване на коментар