Гети , готи, склавини. Продължение 2

Гети , готи, склавини. Продължение 2

След 470 г. озиготите отново заплашили според Йоан Антиохийски (7 в.) устоите на Източната империя. През 480 г. „… съюзът на двамата Теодориховци отново безпокоял ромейската държава тъй като те опустошавали тракийските градове“.
Когато се говори за нападения и ограбване на територии по това време трябва да се има в предвид, че реално е имало само завладяване и плячкосване на градове (както пише и Йоан Малала- Ioannis Malalae Chron-ographia, Corpus fontium historiae Byzantinae 35 (Berlin, New York: Walter de Gruyter ), тъй като там са били римските аристократи, войници и изобщо хора, които биха могли да притежават нещо ценно – злато, златни и сребърни украшения, скъпоценни камъни, златни, сребърни и медни съдове и др. С две думи, богатството е било скътано зад стените на градските крепости.
Нападателите са поставяли условието, че ако няма съпротива и крепостта бъде предадена без бой, животът на хората ще бъде пощаден. 
При отказ е следвало нападение и ако то е било успешно е имало кръвопролитие и пленяване на деца, жени и млади хора, които са продавани по това време в робство. Всички ценни вещи са били разпределяни съгласно предварително приети правила между победителите.
Селяните (които са били главно траки по нашите територии) са имали възможност да скрият не само себе си, но и животните си в близките гори и планини. Зърното се е съхранявало в големи глинени съдове под земята.
Всъщност, кой завоевател е имал изгода и възможности да избие селското население извън градовете? Пък и кой после ще трябва да плаща данъци и да храни както войската, така и администрацията, която го е оку-пирала.
Обект на разорение на готите не могат да бъдат и близки по род и език племена, а други граждани – ромеи, аристократи, военна-чалници, за които византийската държава и роднините са плащали в брой за да бъдат освободени. Имало е утвърдени места където са извършвани такива „сделки“. Империята е откупвала мира и спокойствието си със злато и се е договаряла със своите противници или федерати за определен срок от време, след което е намирала нови, по-силни кандидати, които да се справят с досегашните „нахалници“.
Така, както ще видим после, за наше съжаление, тракийските племена са се изправяли едно срещу друго подмамени от щедри обещания в единия, а в другия случай вследствие на подли интриги.
След атаката на двамата Теодориховци (единия син на Теодомир, другия на Триарий), император Зенон (474-491 г.) поканил български отряди за пръв път като съюзник . На два пъти готите разбиват своите роднини по произход (макар и позабравен след столетията изгнание оттатък Дунав, през 480 и 485 г.). 
Но нека в тази връзка да си припомним отново Дуклянската хроника, цитирана по-горе.
Спомняте си, че тя е написана от свещеник през 12 в. и е известна още като „Летопис попа Дуклянина“. По-късно през 16 в. е преведена на латински със заглавие „Libellum Gothorum“ (Книга за готите), както и „Sklavorum Regnum“ (Царство на склавините). Ръкописът се съхранява във ватиканската библиотека (Vat. Lаt. 6958) под името „Ljetopis popa Djukljanina“.
Глава 5, стр.298: 
„Caeperuntque se utrique populi valde inter se diligere, id est Gothi, qui et Sclavi, et Vulgari, et maxime quod ambo populi gentiles essent et una lingua esset omnibus. Deinde Vulgari, iam ex omni parte securi, construxerunt sibi villas et vicos et inhabitaverunt terram quam ceperunt usque in presentem diem.
(И тези два народа, а именно готите, наричани още склави, и българите, се заобичаха извънредно много, тъй като и двата народа бяха езичници и имаха общ език. Скоро българите се почувстваха сигурни от всички
страни, построиха си чифлици и села, и останаха в земята, която обитават и до днес).“
Но преди да се „заобичат“ и да създадат нова, силна държава на Балканите и готите, и българите ще си „пуснат“ достатъчно род-нинска кръв заради византийските интереси и интриги.
Тук е мястото да изясним понятието „СКЛАВИ (СКЛАБОИ). Първоначално в римския език то е означавало РОБИ, но по-късно (от края на 5 в.) значението му се изпълва със нов смисъл – езичници-ариани, каквито са били в по-голямата си част тракийските племена на север и на юг от Дунав.
Прокопий Кесарийски /"Тайната история" С., Народна култура, 1983 г./ описва ромейските похвати и открито упреква Юстиниан I Велики (който е родом от Охридския край и си е чист трако-илириец), че „пропилял средствата (златото) от предишната си плячка за разни варвари или за безмислени строежи… Без всякаква причина вождовете на хуните и поради безумна щедрост им връчваше огромни суми, правейки това уж като залог за приятелство“.
Лошото на отношение на Прокопий към Юстиниан e най-вече за-ради неговите антипатии към гръцкия елемент в империята.
„ За да няма обърквания, ще започнем с очевидното. Юстиниан не е бил грък. Той не е обичал много гръцката култура . Скоро след като става император, той затваря езическите училища в Атина (529 н.е.) Един от неговите сподвижници конфискува средствата за публични представления в градовете на Гърция . Когато Юстиниан мразел някого, казва Прокопий, го обвинявал, че е грък, “сякаш беше изключено за човек от Гърция да бъде свестен”. Може би никога няма да разберем по какви причини Юстиниан е подозирал всичко гръцко, но тази негова подозрителност извън всякакво съмнение е била дълбоко вкоренена. Прокопий се оплаква, че императорът “продължи с гоненията на “гърците”, както са наречени, с издеяния над техните тела и с плячкосването на имуществото им.” (G. Sotiroff, Regina, Lynn Publishing Co., Saskatchewan, Canada, 1986 г.„ЕЗИКЪТ НА КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ“ (превод от английски език Ради Панайотов).
Но ако гърците са му били антипатични ,на кой народ тогава е разчитал Юстиниан? Отговорът ни го дава не кой да е а византийския патриарх Фотий:
„Разбирай от настоящата юстинианова новела привилегиите на епископа на България,защото той е архиепископ на Първа Юстиниана,отечеството на император Юстиниан. България затова се нарича Юстиниания,защото император Юстиниан е присъединил тази страна под властта на римляните“./Bibliothecde juris canonici veretis tomus secundus opera it studio Gulielini void et Hentrici Justellis ,chistophori ,Lutetiae Passiorum 1661,r.822/.
Както е известно през 535 г.Юстиниан Велики създава независимата църква Първа Юстиниана за българите. Тя има равни права с Византийс-ката и Римската църкви. Фотий не прави разлика между илирийци и бълга-ри,след като последните вече са заели Илирия и Мизия. За столица на не-зависимата архиепископия претендират в ново време Сердика,Кюстендил и Охрид. Чак десетилетия след падането на България под византийски вла-дичество са отнети правата на българите над Първа Юстинияна ,но значе-нието и величието й са повод за гордост на вярващите векове след нейното преустановяване.
Вижте по-надолу свидетелството на очевидец от братоубийстве-ното сражение между отряди на българите и готите на Теодорих през 505 г. при Маргус. Българите воюват като федерати на Византия.
Магнус Енодий (473-521г. - Panegyricus Theoderico regi dictus и Vita Epiphanii episcopi Ticinensis.) е летописец, който възхвалява победата на Теодорих Теодомиров. Вижте как описва победените българи: 
„… Това е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал, народ, в който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, в който бойното поле прославя рода, понеже у тях (у българите) се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение. Те са народ, комуто преди битката с тебе (с Теодорих) не се е случвало да срещне противник, който да му устои, и народ, който дълго време е извършвал войните си само с набези. Тях не са поставяли в затруднение, както трябва да се очаква, нито планинските масиви, нито изпречилите се реки, нито липсата на храна, понеже смятат, че е достатъчно удоволствие да пият кобилешко мляко“.
След това поражение българите се отзовали на поканата на гепидския крал Трипстила за битка с готите в Панония. Последвало ново поражение, при което загинали и Трипстила, и князът на българите Бузан. Интересното е, че българи и гепиди, независимо от загубата, останали по тези земи и разширили доминацията си след оттеглянето на Теодорих в Италия.
До идването на аварите МОЖЕМ ДА ТВЪРДИМ, ЧЕ БЪЛГАРИ И ГЕПИДИ В ПАНОНИЯ ЗАПОЧВАТ ДА ЖИВЕЯТ ЗАЕДНО (В СЪСЕДСТВО). Даже според стари хронисти и е имало обща гепидско-българска държава.
Съседна на тях е била и държавата на херулите, която по-късно е победена от лангобардите. С идването на аварите общите действия на авари и лангобарди слагат край и на гепидската държавност (510 г.).
Малко преди това, през 499 г. българска войска, идваща от Пано-ния , включваща вероятно и гепиди, разбива 15-хилядна византийска армия при р. Цурта (тогавашен Илирик). Загиват над 4000 ромеи и мнозина са пленени.
Това е голям шок за империята. След тази победа и обезлюдава-нето на Илирик от ромейско присъствие, според думите на Константин Манасий, българите започнали масово да се заселват в сегашна Западна България, Косово, Албания и Македония.
Аварското нашествие в Панония подчинило една част от населе-нието от българи, херули и гепиди. Но друга, вероятно по-голяма ,се преселва отсам Дунав и заема свободните земи в по-горе посочените територии. 
В „Тайната история“ Прокопий Кесарийски (500-565 г.), пише:
„… хуни (българи), склавини и анти почти всяка година откак Юс-тиниан Първи поел властта над ромеите, нападали Илирик и цяла Тракия и… при всяко нападение броят на убитите и заробените ромеи надми-навал 200 000 души“.
Обединените сили на сродните племена са посягали, според Прокопий, само на ромеите (гърците).
За да се предпазят от нападенията на „мизите,тоест българите и скитите“ /Joannis Zonarae, Epitomde Historiarum, III ,144,Bonnaeq1897/ ромейската империя издига през 491-518 г. т.нар. Анастасиева стена между Черно и Мраморно море ,дълга 65 км. /Виж Анастасиевата стена в Уикпедия/ 
Ако четете съвременни исторически трудове, например като „История на българите“ под редакцията на проф. Георги Бакалов, т.1, ще видите как безкритично авторите й употребяват двата ентонима- склавини и славяни. Когато цитират древен автор са принудени да напишат склавини, след няколко реда започват да говорят за славяни, а когато трябва да се „подпрат“ на някой цитат отново се връщат към етнонима склавини. Типичен пример за това са страниците от 160-164, където между склавини и славяни става голямо „омесване“.
Ето примери в това отношение от цитираната книга на стр.163.
„В своята „История“ Менеандър Протектор (6 в.) ни е оставил ин-тересен разказ за това как СКЛАВИНИТЕ са се разправили с аварските пратеници. Последните били проводени от Баян при вожда (княза –б.а.) на ДАКИЙСКИТЕ СЛАВЯНИ Даврентий (Даврита) за да поискат той и народът му да станат данъкоплатци на аварите. Даврентий наредил да ги убият, посочвайки, че… ние (СКЛАВИНИТЕ) сме свикнали да владеем чужда земя, а не други нашата.“
Безпардонното „преминаване“ от склавини към славяни и обратно виждаме и в следващите редове.
„През 580/581 г. СЛАВЯНИТЕ отново проникнали дълбоко на юг в пределите на империята. Църковния историк Йоан Ефески (6 в.), КОЙТО БИЛ СЪВРЕМЕННИК на събитията, описва ужаса от варварското нашествие: „… те (СКЛАВИНИТЕ) преминаха стремително цяла Елада, Солунската област и цяла Тракия и завладяха много градове и крепости; те ги опустошиха и изгориха, взеха пленници и станаха господари на земята. Те уседнаха на нея като господари, като на своя собствена, без страх.” (И с право, земята си е тяхна, а не ромейска!-б.а.).
По-нататък авторът споделя с горчивина, че СКЛАВИНИТЕ, които преди това не смеели „да се покажат от гъстите гори“, сега „се научили да воюват по-добре от ромеите“.
Американският византолог Сп. Врионис (от гръцки произход – б.а.) счита, че до 587 г. аварите и СКЛАВИНИТЕ не са използвали обсадни машини…“
„За първи път в един откъс от историята на Теофилакт Симоката (6-7 в.) е отбелязано, че авари и СКЛАВИНИ използвали обсадна техника.“
Нашите автори даже не си правят труда да ни обяснят, че за тях навярно СКЛАВИНИ и СЛАВЯНИ са едно и също или пък съвсем безкри-тично ги употребават за да угодят на старите идеологеми.
Но ние доказахме категорично, че това са два етнонима възникнали в различни епохи и обозначават родствени племенни групи и народи, макар и по-късно нерядко враждебно настроени един спрямо друг.
Достатъчни са примерите как Киевска Рус съсипва българската държава през 971 г. при нападението на Светослав (поискано от визанийците) и зав-ладяването на Волжска България от Московските княжества през 12-16 в.,войните на Русия с Полша и др.
При съвременните историци изопачаването на старите автори и текстове води до екстраполацията (пренасянето) на етнонима СЛАВЯНИ (утвърден през 18-19 в.) в друго историческо време – 5-7 в., когато реално етнонима обозначаваш тези хора в римските извори е бил СКЛАВИНИ (СКЛАБОИ). 
Вижте безмисленото и тенденциозно определение, използвано от авторите на „История на българите“ – „ДАКИЙСКИ СЛАВЯНИ“.
В действитерност даките са северни траки, потомци на ГЕТИТЕ, живеещи в територията между Карпатите и Дунав. Затруднявайки се да обяснят откъде са се появили славяните, нашите автори ПРЕИМЕНУВАТ ДАКИТЕ В „ДАКИЙСКИ СЛАВЯНИ“, напук на всички цитирани досега древни автори, които след 5 в. започват да наричат „варварите траки“ СКЛА-ВИНИ или СКЛАБОИ. 
Всъщност това е и тенденцията при славянофилите, а именно траките да се превръщат в славяни, НО НИКЪДЕ НЯМА КАК ДА РАЗБЕРЕТЕ ОТ ОФИЦИАЛНИТЕ АВТОРИ КАК И ЗАЩО ТОВА СЕ Е СЛУЧИЛО. Налице е някакъв необясним и вулгарен автоматизъм,някакво историческо чудо и природна мистификация. 
По този начин и готите , и гепидите, и визиготите ,и остроготите според панславизма и пангерманизма бяха произведени в немски племена. Изведнъж траките бяха унищожени като народ, а на тяхното място се появиха германци и славяни, които „избиха“ събратята си на юг от Дунава и заеха техните територии. В тази връзка си спомнете отново за извода на Вилхелм Обермюлер:
„Ония народи, които след края на т.нар. „Велико преселение на народите“ биват наричани „славяни“, са всъщност нищо друго освен остатъците от народите, населявали преди това съответните земи и назовавани от гърци и римляни в дълги списъци: траки, гети, мизи, даки, агатирси и т.н…“.
За съвременните автори племенната група анти също е с много неясен произход . От 19 в. до средата на 20 в. те са смятани за част от готските племена, а по-късно, след 1950 г., по конюнктурни причини са преименувани на славяни заради имената им и тенденциозно изтълкувани обичаи, които са оприличени за славянски.
Реално по бит и култура те са много близки до готските (гетски) племена. Ритуалното сакрално участие на съпругата при погребението на мъжа е същото като при траките. Земеделието, скотовъдството, железният плуг, производството на стъкло, керамика, грънчарството са развити на същото ниво и имат голямо сходство с това като на съседните тракийски племена, наречени от римските и византийски извори с обобщаващото име СКЛАВИНИ. След тежкото поражение, нанесено им от аварите, голяма част от антите през 560 г. се изтегля в сегашните земи на Украйна. След 20 г. името им вече не се споменава в историческите извори.
Антите са почитали, обърнете внимание, Богинята-Майка.
Теофилакт Симоката недвусмисмислено КАЗВА, ЧЕ „АНТИТЕ, КАКТО И ДАКИТЕ И ГОТИТЕ ПРЕДИ СА СЕ НАРИЧАЛИ ГЕТИ.“ /Carl Gotthard de Boor: Theophylacti Simocattae historiae. Leipzig 1887; Neuauflage hrsg. von P. Wirth. Stuttgart 1972/
Т.е. АНТИТЕ ЗА ТОГАВАШНИТЕ АВТОРИ СА СТАРИТЕ ГЕТИ.
Да не забравяме, че и Йорданес определя антите като едно от най- храбрите от племената, живеещи между Черно море, Днестър и Днепър. Тази войнственост, този начин на живот според древните автори е била характерна черта тогава в най-голяма степен на готските и българските племена, а не за по-късните северни славяни. 
Херодиан (на латински: Herodianus, ок.180 — ок.250 г.) , гръцки ис-торик, автор на "История на Римската империя от смъртта на Марк Аврелий" (на латински: Historia post Marcum Aurelium) твърди :
„Antes, Skitian etnos Trakion“ /антите са скити от тракийски етнос/.
За мен антите са поредната „жертва“ на автори, за които славяни-зацията им е въпрос на поръчкова историография, а не на действителен научен подход.
И така да обобщим: българите, настанили се по-рано в Панония и напускащи я при своите движения на юг запазват името си и биват идентифицирани от старите автори като такива през 6, 7 и 8 в. Докато потомците на покорените даки,готи, херули и гепиди, както и разбитите готи в Италия, вече започват да бъдат наричани от ромеи и римляни СКЛАБОИ, СКЛАВИНИ (от склави – роби, езичници-ариани). Част от тях, пленени по време на войните, са продавани на пазарите в империята и извън нея като роби. Оттам вероятно идва и етнонима склавини. Същата участ е сполетявала и пленниците ромеи, независимо от тяхната народност.
Аварският хаганат прогонва на практика с твърдата си политика склавините на Юг, а по-късно разбива и антите като ги изтласква на Север. Вероятно една част от тях се е настанила в Югозападната част на Балканския полуостров и е участвала във формирането на българския и сръбския етнос. 
Според мен така нареченото „славянско море“, заселило Бал-каните на Юг от Дунава, не е нищо друго освен преселението и завръщането в земите на дедите им на голяма част от северно-тракийските племена (гепиди, херули, готи, анти и др.), наричани вече след края на пети век склавини (склабини). Заедно с българите те атакуват Солун и други византийски градове и стигат даже до Тесалия. 
И така, проследявайки имената на племената на север от Дунав и тяхното преименуване през вековете и това, което ни казва Теофилакт Симоката, можем да наредим убедително пъзела, с който не можаха да се справят предубедените ни историци.
В пространството между Днепър и Панония, между Дунав и Карпатите, а също и в Малка Скития (Добруджа), са живели гетите и сродни на тях племена, които по време на войните с Рим са преименувани на даки и мизи.
През 3-4 в., когато започва тяхното движение на юг, римляните и ромеите започват да ги наричат ГОТИ (ОСТРОГОТИ, ВИЗИГОТИ), . Тези гетски тракийски племена, които остават по родните си места на север от Дунав през 4-6 в. са наименувани херули, гепиди, язиги, анти и др.
От 5 до 7 в. след като аварите и лангобардите унищожават дър-жавите на херули и гепиди всички стари гетски племена и това, което е останало от тях, се преименува от старите автори в СКЛАВИНИ (СКЛАБОИ). Дошлото от север и успешно във военно отношение старотракийско племе, наречено след 4 в. „българи“, запазва името си и вече се споменава в изворите заедно със склавините и антите.
След разгрома на антите от аварите през 560 г. една част от антите остават в района между Дунав и Карпатите и след 680 г. и са включени в българската държава, а друга се преселва в земите на сегашните Молдова и Украйна.
За да се убедите как гигантската манипулация продължава и впо-следствие ще ви цитирам пасаж от книгата на Георгий Острогорски (1902-1976) „История на Византийската държава“, издадена през 1963 г. в Мюнхен, преиздадена наскоро и у нас от издателство „Прозорец“.
По рождение руснак, Островски е принуден да емигрира след болшевишката революция на Запад. Учил и специализирал във Франция и Германия. Завършва кариерата си като професор по история в Югославия. На стр.192 Острогорски описва действията на Юстиниан Втори така:
„Спокойствието на изток дава на Юстиниан Втори възможност да обърне внимание на Балканите. Още през 687-688 г. той прехвърля кава-лерийски формирования от Мала Азия към Тракия за да може, както свидетелства Теофан, “да подчини българите и склавините“ (Theophanes 364, 8). Начело на тази армия през 688-689 г. той предприема голям поход, насочен предимно срещу славяните. След сблъсък с българите той атакува Солун и „подчинява големи маси славяни.“ (пак там 364, 13)
Острогорски при първия пасаж абсолютно коректно цитира Теофан, че Юстиниан искал „да подчини българите и склавините“. В следващото изречение прави собствен коментар, че походът е насочен предимно срещу славяните, “забравяйки“, че е цитирал по-горе съвременника, живял в тази епоха и знаещ по-добре от всички името на описваните жители на Балканите. В ТЕКСТА Острогорски СЪВСЕМ ПРОИЗВОЛНО променя оригиналното СКЛАВИНИ в СЛАВЯНИ.
Теофилакт Симоката (6-7 в.) също разказва за битките между ро-мейската войска и склавините, но както посочих по-горе, не пропуска да уточни, че „СКЛАВИНИТЕ, ТОВА СА НЯКОГАШНИТЕ ГЕТИ (ГОТИ)“ (Theophylacty Simocattae, Hiistoriae, Stutgardiae,1972,стр.116-117,кн.3,точка 7).
След официалното християнизиране на Римската империя разг-раничителната линия минава през противопоставянето християни-езичници (варвари). След отхвърлянето на арианството като ерес на Констанипол през 4 в. разрива вече става на основата ромеи-християни срещу траки-ариани(езичници). 
Затова за Рим и Константинопол тракийските племена вече не са само склави (роби), но и езичници-еретици, което в онези времена е било по-ужасно за Рим и Константинопол и от варвари.
Остроготите също биват наричани от латинците СКЛАВИНИ, но едва след прогонването им от Равена през 552. Преди това „гордите жители на Рим“ не са смеели да нарекат своите завоеватели роби.
В Дуклянската хроника от 13 в. пише, че по това време Готите били наричани от римляните СКЛАВИНИ, затова авторът превел заг-лавието „Книга на готите“ като „Царство на склавините“ (Regnum Sclavorum). 
Патриарх Фотий (820 г.) нарича склавините и „ГЕТИ“. „Славянофилите“ най-нагло твърдят, че съвременникът на събитията, ректорът на Магнаурската школа, един от най-ерудираните византийски патриарси се бил „объркал“. Както е известно Фотий е учител на император Михаил Трети и на Константин Кирил Философ.
Кой се е объркал, моля преценете вие. 
Андрей Дандало, венециански дож и историк, в своето произведе-ние „Хроника на Венеция“ отъждествява недвусмислено склавините с готите.“ „Еrant enim Sklavi odnus gentiles quia Gothis originem traherunt“/“Всъщност Склавите дотогова бяха езичници,тъй като са потомци на готите“/. Езичници за Дандало означава ,че не са католици.
Древните византийски и римски автори са знаели със сигур-ност за общия произход на тракийските племена на Балканския полу-остров и затова след 6 в. започват да ги наричат с обединяващото име склави, а оттам и склавини (склабои).
Едва през 16 в., както посочихме преди, хърватите Винко Прибоевич и Мавро Орбини, за да избягат от неблагозвучното склавини (роби, езичници, т.е. ариани), започват да говорят за славяни и за техния общ произход.
Руският монах Нестор (1112 г.) в „Повесть временных лет“ свиде-телства, че разпространението на словенския език започва от Балканите, от земята Българска. В този смисъл словенския език е старобългарския, а ранните словене са българите, потомци и на склавините. 
По този въпрос нека погледнем в един руски сайт (http://reconkista. ru/russkiy-uazyik-dialekt-bolgarskogo):
„… Ето например какво казва доктора на филологическите науки, водещия научен сътрудник на Руската национална библиотека професор Татяна Миронова: В съвременния руски език повече от 55 % от думите са църковнославянски. И граматиката ни е обща, на 70 %. Повечето от нас не се досещат даже, че ГОВОРЯТ НА ЧИСТ ЦЪРКОВНОСЛАВЯНСКИ…“
Професор В. Троицкий повтаря почти същото: Според изследвания на лингвистите 55 % от руския език произхожда от църковнославянския.
Но да видим какво казва по този повод руската православна църк-ва.
Епископ Иларион : „Църковнославянският език се отличава от рус-кия само по някои граматически форми, по семантиката на отделни думи и словосъчетания, по особеностите на синтаксиса, който в славянския език често копира гръцкия синтаксис и неголямо количество думи (няколко десетки), отсъстващи в съвременния руски език. За усвояването на този ма-териал трябват не чак толкова много време и сили. 
За тези които не знаят следва да обясним, че ЦЪРКОВНОС-ЛАВЯНСКИЯТ ЕЗИК ВЪЗНИКВА НА ОСНОВАТА НА ДРЕВНОБЪЛГАРСКИЯ НАЧИН НА ПРЕВОД ОТ ГРЪЦКИ НА БИБЛИЯТА И ДРУГИ РЕЛИОЗНИ КНИГИ НА НЕГО (на древнобългарски език – б.а.), направен от славянските просветители Кирил и Методий през 9 в., НО КАТО ЦЯЛО ТОВА ФАКТИЧЕСКИ Е ДРЕВНОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК.
Ето за сравнение примери от живия българки език:
Наблюдавам, старая се, уважавам, заявявам, обявявам, трогвам, преодолявам, преподавам, принадлежа, отчуждавам, ругая, разписка, до-писка, преработка, сказка, доклад, ужас, данни, задача, покупка, обстановка, постановка, обстоятелство, склад, випуск, недостатък, усърден, сложен, способен, опасен, нахален, бивш, необходим, необуздан, необятен, небре-жен, незаменим, непоколебим, оправдателен, постоянен, преждевременен…“ и още 42 думи, написани от епископ Иларион (Алфеев), който продължава и по-нататък:
„Това е една малка част от тези думи, които са общи, както за руския, така и за българския език. ПРИ ТОВА ТРЯБВА ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ, ЧЕ СЪВРЕМЕННИЯТ БЪЛГАРСКИ СЕ ОТЛИЧАВА ДОСТА ОТ СТАРОБЪЛГАРСКИЯ. А ето че съвременния руски и старобългарския имат голямо сходство.
И така, ОСНОВАВАЙКИ СЕ НА ЗАКЛЮЧЕНИЯТА НА УЧЕНИТЕ МОЖЕ СМЕЛО ДА СЕ КОНСТАТИРА ФАКТА, ЧЕ РУСКИЯТ ЕЗИК НАЙ-МАЛКОТО НА 55 % Е СТАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК.“
Накрая руснаците (За разлика от нашите „русофили“-б.а.) се питат:
„Възниква напълно логичния въпрос: Може ли език, имащ в състава си ПОВЕЧЕ ОТ 55% ОТ ДРУГ ЕЗИК, А СЪЩО ТАКА И ДЕСЕТКИ ХИЛЯДИ ДУМИ СЪЩО С ЧУЖД ПРОИЗХОД, ДА СЕ НАРИЧА САМОСТОЯТЕЛЕН ЕЗИК?“.
Съвсем категорично можем да обобщим, че т.нар. църковно-славянски език всъщност е старобългарския език, пренесен и усвоен както от контактите на траките-преселници, дошли от Юг при северните народи, така и от Богослужебните книги, преведени, донесени и проповядвани от български свещеници и епископи. (Виж Киприян и Григорий Цамблак)
Думата „словене“ е или преобразувана от „склавини“ за да се „смекчи“ не съвсем приятния й произход,или изразява „словесен“ т.е. „словенския“ народ има писменост на своя език.
Възможно е езика, на който са проповядвали българските духовни учители на русите (Киевска Рус и Велика Рус) да е наложил нова дума, обединителна за всички, които имат обща вяра и словесност.
Затова и в най-древните Новгородски източници (когато се фор-мира руската държавност) винаги се е писало по този начин – СЛОВЕНЕ, а не славяни.
П. А. Шафарик отбелязва, че ФОРМАТА „СЛАВЯНИ“ ЗА ПРЪВ ПЪТ СЕ ПОЯВЯВА В ГРАМАТИКАТА НА МИЛЕТИЙ СМОТРИСКИЙ В РУСИЯ ПРЕЗ 1619 г. /„История на славянския език и литература по всички наречия”, 1826 г./

Стоян Николов

Гети,готи,склавини - продължение 1

Гети,готи,склавини - продължение 1

Но вие си спомняте, че през 410 г. обединените готи начело с Аларих превземат Рим и поставят началото на доминацията на тракийските племена в Европа през следващите два века . 
Проф. Дамико твърди, че между 504 и 511 г. българите, заедно с гепидите и войска от територията на Византия (съставена преди всичко от тракийски бойци) дебаркират на полуострова и започват сражение с войските на Теодорих.
Интересното е, че това се случва по времето, когато българите според Манасиевата хроника започват да се заселват в сегашните Западна България и Македония. 
Българите и гепидите в случая действат като федерати на Ви-зантийската империя, разбира се не даром.
Въпросът тук е дали хрониките по това време правят разлика между готи и българи или приемат, че това е един и същи народ?/както свидетелстват старите сръбски извори/. Според мен ранното заселване на българи и готи в Северна Италия става именно през периода 5-6 в. Затова се споменава директно и във Ватиканските архиви на папа Григорий Велики. 
Приелият латинския вариант на Християнството отец Пиетро Булгаро (560-605) умира като папски кардинал. Самият той дава сведения, че неговите български родители – скотовъдци се установават в средата на 6 в. във Верчели. Тези факти дават основание на италиански автори да твърдят, че по това време големи групи българи са се настанили в Северна Италия, в районите под Алпите.
Мисля, че проф. Дамико не разделя готи (които по-късно ще бъдат наречени „склавини“) и българи именно заради сходството в езика и обичаите. След разпадането на готските държави в Равена вероятно голямата част от техните поданици са застанали под крилото на българските аристократи, уседнали в тези райони. Един от тези херцози-българи е Варнеканциус .
Според проф. Дамико българите в Северна Италия превръщат мочурищата в цъфтящи плодородни градини и ниви. Те култивират земите в провинциите Ломбардия и Пиемонт, утвърждавайки се не само като отлични селскостопански производители, но и като животновъди и търговци. 
„Също и българите, както и другите нашественици, преминават по същия път на съдбата: започват да се християнизират и романизират и да потъват във водовъртежа на италианската асимилация. Приносът на българите не е само симплицизмът (простотата на нравите) и чистотата на тяхната варварска невинност. В асимилаторския водовъртеж те се отплащат с многообразното ново въздигнато достойнство, с отдаването на нова девствена и дива кръв, на физическия динамизъм и бойния дух, които те преливат в благородните, но изтощени артерии и вени на западащия унил италиец от ранното средновековие – като по този начин съживиха старата добродетел на римската универсалност . 
Установяването на българите сред нас дава своя принос за днешния облик на нашето земеделие. А земеделието е основната причина за запазване и величието на даден народ. Земеделието прави човека религиозен, морален, възпроизводителен; а в дните на война от земеделските среди излизат най-дисциплинираните и героични воини.
В последната голяма война (І-та Свет.война) потомците на Алцек от Молизе и Абруци дадоха най-голям принос на бойното поле . Когато земеделието се свърже с културата, умовете непокварени от недостатъци, се проявяват изключително във всички области на познанието“ .
( D'AMICO VINCENZO: "I Bulgari trasmigrati in Italia nei secoli VI e VII dell'Era Volgare" F.lii Petrucciani,1933, Campobasso – XI)
С тези възвишени думи проф.Дамико дава най-кратката и вярна характеристика на предците ни настанили се в Италия.
Нямаме никакви свръхочаквания проф. Дамико да хвали незаслу-жено българите и дошлите преди тях готи поради някакви си негови причини.
Както готите,така и българите до 4-5 в. живеят в ареала на така наречената Сантана-де-Муреш-Черняховска култура ,а именно на терито-риите на сегашните Украйна,Беларус,част от Южна Русия,Молдова и Румъния. Сигурно по-натътъшните проучвания ще очертаят още по-широко присъствие на племена от тази група /готи,остроготи,визиготи,гепиди,херули,анти ,българи и др./. Според данни от съветските и руските археолози /виж М.Б.Щукин,Б.А.Рибакова и др./ в района на Черняховската култура земята била гъсто населена.
Какво казва по този въпрос най-големия руски капацитет товарищ Щукин: „Следите на черняховските селища на места се простират с километри. Изглежда става въпрос за твърде многочислено населе-ние,плътността на заселване в 4 в. не отстъпва на съвременната“.
При направените разкопки са разкрити села ,в които са живели от 6000 до 9000 души,че и до 15-20000. Според Петър Георгиев /“Траки,готи,славяни“-книгата може да бъде прочетена в /www.otizvora.com/ /нивото на развитие на керамиката,земеделието,металообработването и жилищно строителство в горе цитирания регион е била толкова високо,че след преселението на тракийските племена на Юг и на Запад местните славяни са го достигнали едва през 16-17 в.
За това свидетелства и Б.М. Щукин /1937-2008 г./ в книгата си “Рождение славян“:
“От една страна ние виждаме ефективната и ярка Черняховска и Пшеворска култура,с богат асортимент от разнообразие на форми на съдове: сива керамика на грънчарско колело в черняховската и чернолъскава в пшеворската…От друга страна славянските култури с тяхната изключително груба ръчна керамика,представена само от високи слабопрофилирани гърнета и понякога паници“. 
С две думи славяните заселили района след оттеглянето на траките са употребявали най-вече дървени съдове,което от своя страна показва ниското им ниво на развитие и самоорганизация.
Сега разбирате защо трябва да се доверим на проф.Дамико. Тра-кийските племена/готи и българи/,настанили се в Италия след 5 в. наистина са издигнали нивото на земеделие и бит на своите доскорошни поробители,принудили ги да се изселят доста на север от Дунав в началото на 2 в.пр.Христа.
В „научното“ си безсилие немските учени,не успели да намерят от готите никакви „германски“ останки – погребални аксесоари,керамика,оръжия и др. накрая заявяват: „…странстването на готите не е и не може да бъде обект на положителна наука и се основава ,подобно на религията,единствено на вярата“ /Хахман/. И това ,ако не е безкрайно безобразие,здраве му кажи!
Кажете ми в случая кой ни е крив? Немците ,които не можаха толкова години да открият каквито и да е германски следи у готите или нашите, платени от народа ни историци,които имат всичко в ръцете си – и общи имена,и древни извори, и археологически находки. На това предателство трябва най-сетне да бъде сложен край!

Българите на Алцек се заселват едва през 663 г. в Молизе и Кампобасо с разрешението на крал Ромуалд след Вартоломеевата нощ, устроена им от баварския крал. В „Римска история“ Павел Дякон (770 г.) споменава за техните потомци: „И до днес (към края на 8 в.) те живеят по тези места както ги споменахме и въпреки че говорят по латински, все пак съвсем не са забравили да употребяват и собствения си език“.
Накрая проф. Дамико пресмята числеността на българското по-селение в Италия към 1940 г.:
„От една обща рекапитулация можем да преброим над 700 населени места в Италия, малки и големи, с български произход, при среден брой на жителите с около 2000 души за всяко селище. Така получаваме около 1 400 000. Но като вземем в предвид разпръснатите по други селища, се приближаваме до числото 3 000 000. Зоната на Абиатеграсо и провинци-ите Кампобасо, Беневенто и Акуила са обитавани от над една десета от това число. Що се отнася до Молизе, коренните му жители са се запазили, без изключение, като селски стопани. Индустриалци, търговци и занаятчии са имигрирали тук от Кампания.“ 
През 1940 г. когато е правено изследването Италия е наброявала 42 млн. души, а това означава, че 7 % от населението й са потомци на онези българи и готи настанили се в нейните земи през 5-7 в. Проучването показва, че масовото заселване на българите на Апенинския полуостров през древността е било предимно в селата поради земеделския им поминък. А това е поредното доказателство, че те не са номадски народ – какъвто досега го определяха чужди и наши историци.
Но нека отново се пренесем на Изток за да проследим едно друго преселение, което ни касае още по-пряко.
При преминаването на Дунав голяма част от готите са християни –ариани. Лангобардите през 5 в. приемат арианството, най-вероятно чрез готите. Как е станало това е отделен въпрос. Но е известен факта, че Урфила превел свещенните книги на езика на готите. Нещо повече, той създал и азбука, глаголицата, на която записал Светото писание. Спомнете си какво бе засвидетелствал Фалафрид Страбо (9 в.) от Райхенау, Южна Германия, учител и възпитател на немските принцове в двора на Каролингите.
В книгата си „За произхода на църковните понятия“ Страбо споме-нава за готите, живеещи в Томи (сегашна Констанца), „които превели от гръцки свещените християнски книги на родния си скитски език“.
Пак там той на практика обезмисля изфабрикуваните теории за германския произход на готите:
927.С „Готите, сиреч Гетите… 
И по-късно (което историята потвърждава) учени хора от тоя народ преведоха свещените книги на техния собствен език, от които и досега са се запазили паметници при мнозина. И, както се научаваме от съобщенията на достоверни братя, на същия език се служи и днес (840 г.) Божията служба у някои скитски народи, предимно у жителите на Томи“.
Град Томи, както знаете е сегашна Констанца, тогава – един от градовете на Средновековна България.
А Северна Добруджа до Руско-турската война е била в българското етническо землище. Русия отнема от Румъния Бесарабия и по-късно и Молдова – като я компенсира с Добруджа. И така ни създава конфликта с Румъния, който за дълги години отрови българо-румънските отношения и ни отне изконно наши етнически територии.
За наша радост или за наше съжаление тогава, по времето на Урфила, когато готите приемат християнството, ,„правата вяра“ в Константинопол е било арианството. По-късно на събора в Сердика арианството ще бъде забранено и Протоген, епископ на Сердика, Гауденций от Найсус (Ниш), Теодор от Хераклея, Урсакий от Сингидон, Георг от Лаодикея (Маке-дония) и др. ще бъдат низвергнати. Обърнете внимание, че това са все територии от бъдещата българска държава.
През 359 г. на Събора в Римини списъкът на анатемосаните епископи се разширява с Евдоксий от Германица, Демофил от Бероя (Македония), Герман – епископ на Сирмиум. Вече става ясно все повече, че огромната част от арианите са от тракийските територии.
През 381 г. в Аквилея на Събора са низвергнати като ариани Авксентий, епископ на Дорусторум (Силистра) и ученик на Урфила, Паладий –епископ на Рациария (Арчар край Видин). 
Тук вече решително можем да направим извода, че арианството е обединително начало на близките по род и кръв местни племена на траките и илирите и единствена възможност да отстояват своята идентичност. 
През същата 381 г. Урфила прави опит да се свика нов събор в Константинопол, но императърът не дава съгласие. При посещението си във византийската столица Урфила скоропостижно почива „при неизяснени обстоятелства“.
Борбата между тракоилирийците и гръкоримляните не спира. По-казателен е случаят, който описва Юлия Хаджи Димитрова за ромейския военначалник от готски произход по име Ганьо, Гено или Геньо през 399 г. (Казано иронично – това си е уникално „немско“ име!).
В църковната история на Созомен (Sozomenos, VIII,4.) Ганьо е записан като най-висш командир от императорската армия. И това не е единствен случай на военноначалник от готски произход от такъв ранг в ромейската армия.
Разчитайки на своя авторитет и влияние Ганьо поставил пред им-ператора много остро въпроса за предоставяне на отделна църква, в която готите-ариани да могат да се черкуват. Император Аркадий почти се бил съгласил когато Йоан Златоуст, по това време вече архиепископ на Костантинопол, се намесил и му заявил, че всички църкви в града са на разполо-жение на готите. Нашият човек проявил повече характер и му отвърнал, че той и неговите хора принадлежат към друга християнска партия и си искат отделна църква.
Отчаян от ината на Ганьо, Йоан преминал към лични нападки. „Виж с какви привилегии и власт си облечен и си спомни с какво беше облечен отвъд Истър (Дунав) преди да дойдеш тук!“ – упрекнал го за неблаго-дарността му Златоустия грък.
Работата толкова се усложнила, че се стигнало до бунт, който взривил цялата империя. Въстанието било подкрепено от фригите (тракийско племе от Мала Азия). Ганьо е обявен за държавен враг номер едно и било заповядано всички „варвари“, т.е. готи, намиращи се в Костантинопол, да бъдат избити. (SOZOMENES,VIII,4.1) 
И както подчертава Юлия Х. Димитрова „тук не става дума за единството на Света Троица, А ЗА БОРБА ЗА СОБСТВЕНА ЦЪРКВА НА СОБСТВЕН ЕЗИК. Становището на генерал Ганьо е „Ако ще трябва да се молим в църква, то трябва да е поне наша, а не „църква под наем“.“
Това не е само за различие между народи, тук става дума за конфликт между цивилизации и мирогледи.
От едната страна е духът на пустинята, на ориенталщината, който описахме по-горе.
От другата страна са хората с дух, възпитан от красотата на туч-ните поля, от гората и зелената планина, пълни с безброй живи същества. Те им вдъхват „представата за хармония и равновесие, за многообразие и търпимост – и за вечния кръговрат и прераждане на живота“. (Ю. Х. Димитрова).
На арианите е бил достатъчен текстът на Библията на собствен език. За тях това бил начинът да отправят молитвите си направо към Бога. Не им е било необходимо друго посредничество. Нито византийско, нито римско. Може би такова е било апостолическото християнство в първите му столетия и затова е било толкова привлекателно за траките. Особено и по причина, че образите на Иисус и Орфей са им били така близки до сърцата и душите.
И ако за Ориента е било характерно да напуснеш светския живот и да се отдадеш на отшелничество (монашество), то за траките както казва проф. Ханс фон Шуберт:
„Бягството от националната, народна общност, от семейството и рода, от общината е било непонятно и се разминавало с представите им за национално съзнание“. И чувство за дълг бих добавил.
Упорството да защитаваш собствена версия на християнска религия на своя език много скоро ще се превърне във въпрос на историческа мисия, но и в тежка национална съдба, изправила народа ни пред съдбовни изпитания.
И когато след време и на Запад и на Изток арианството ще бъде победено и само готите (и други сродни тракийски племена) в България, в Далмация, в Босна, в Италия и във Франция ще останат „еретици“ и „езичници“, “склави (роби)“, “склавини“, „варвари“. По-късно една голяма част от тях ще се нарекат богомили.
Но да се върнем отново към старите свидетелства на историците от това време.
Константинополският историк Сократ Схоластик (4-5 в.) в своята „Църковна история“ (Socrates, Historia ecclessiastica, IV, S. 269) дава информация за това, което се случва на Изток:
„Между варварите, които живееха по Дунава и които се наричаха готи избухнаха размирици. Те се разделиха на две, едните бяха предвождани от Фридигерн, а другите от Атарних. И така Фридигерн избяга при римляните и ги помоли за помощ. Император Валент му прати помощ и така Фридигерн победи и Атарних трябваше да отстъпи.
Така Фридигерн прие вярата на императора и готите станаха ариани. Епископът на готите Улфила учеше не само готите на Фридигерн, но и тия на Атарних. И Атарних видя, че вярата на дедите беше отхвърлена, започна да преследва арианите, така че едните и другите ариани (християни), имаха едни и същи мъченици“.
Готите са толкова силни по това време, че могат да си позволят и вътрешни войни, в които византийския император се намесва директно на страната на тези, които приемат условията му. Разделяй и владей.
В края на 4 и началото на 5 в. готите и техните роднини – острого-ти, визиготи и вандали – са подчинили под своя власт териториите на се-гашните Франция, Испания, части от Германия и севернафриканските провинции. Вандалите, според древните историци, били най-красиви от „варварите“. 
По това време, около 370 г., се ражда и бъдещия голям вожд на готите Аларих Първи. През 391 г. готите, заедно с тракийското племе беси, както и „целия тракийски народ“ (според Клавдиан - 5 в., «Готската война» «De Bello Gothico» ) избрали за свой цар Аларих. Десет години по-късно тази смесена армия от отвъд и отсам дунавски траки тръгва на Запад и през 410 г. превзема Рим .
Биват освободени голямо множество роби, не само сънарод-ници. Дали това е било страшното отмъщение на траките за преживените през вековете страдания от римляните или задачата е била да се върне ограбеното тракийско злато на Дечебал и на южните им събратя? А може би и двете?
Какво е накарало по-късно тези тракийски племена да тръгнат към Испания, Франция, Северна Африка можем само да гадаем. Може би е същото, което накара след 1989 г. два милиона българи да се пръснат из целия свят?
Прав е бил Херодот за това, че тракийския народ е втория по го-лемина след индийския. Защото след смъртта на Атила през 453 г., през 474 г. останалата част от готите и сродните им племена се обединяват около Теодорих, син на Теодомир със столица Нове (Свищов). След десет години начело с новия си вожд готите завземат Равена и там създават своя държава, като господства над цяла Италия и част от Франция над 70 години.
По това време готите от първата вълна, превзела Рим през 410 г. са създали своя държава с център Тулуза, сегашна Франция. Те са притеснени от надигащите се франки, които търсят решаваща битка. Теодорих от Равена тръгва да помогне на братята-траки (готи) по молба на Аларих Втори.
Ето какво пише гръцкия хронист Прокопий в съчинението си „Готските войни“ (книга 5/12):
„… В същото време визиготите (на Аларих Втори) научиха, че германите са се настанили край града Каркасон (византиецът за разлика от нашите историци прави разлика между готи и германи – б.а.). Те също тръгнаха натам, установиха се на лагер и започнаха да чакат.
Но когато започнаха да скучаят от дългото чакане, загубиха търпение и започнаха да роптаят, тъй като земята им беше обрана от враговете. Накрая насочиха възмущението си и срещу Аларих като го обвиняваха в страх от враговете и негодуваха заради закъснението на неговия свекър (Теодорих). На висок глас му заявиха, че и те са също така добри войни като франките и биха се сами леко се справили с тях. Така Аларих бил принуден да влезе в бой с враговете. В тази битка германите постигнаха победа като избиха повечето от визиготите, заедно с техния цар Аларих“.
Теодорих пристига по-късно от Равена и прогонва германите, обсаждащи Каркасон, където Аларих Стари е скрил присвоеното от Рим през 410 г. Взема си златото и се връща обратно в Равена.
Извод: Ако траките на Аларих имаха повече разум и търпение и мислеха повече за бъдещите поколения отколкото за окрадената си реколта и питаеха малко повече уважение към вожда си, сега най-вероятно някои държави на Запад щяха да се наричат по друг начин.
Нека да се върнем обратно в сегашните български земи и да видим какво е станало с коренното население. Според „нашите историци“ готите и природните бедствия го изтребили почти до крак и тук останали само руини и пустеещи земи. А това според тях създало необходимите предпоставки за масовото заселване на „любимите им славяни“ из целия Балкански полуостров.
Авторът на „Гетика“ Йорданес (Йордан – живял през 6 в.), гот по произход, пише в гл.51, че имало и други готи, т. нар. „малки готи“, които били „един многочислен народ“. (Jordsnis, Romana et Getica, преиздадена и обработена от Теодор Момзен, Берлин, 1882 г.):
„Днес (551 г.) те живеят в Мизия, в областта около Никополис ад Иструм (край Велико Търново-б.а.), в полите на Хемус планина (Стара планина-б.а.), един безброен, но беден и невойнствен народ, който не притежава нищо освен всякакви стада, храна за добитъка и дърва в гората…“.
Йорданес разказва в гл. 57, че Теодорих навремето събрал целия готски народ, но взел със себе си само тези, които били съгласни да тръгнат с него и потеглил на Запад. Там след битките и завоеванията се жени за сестрата на бъдещия крал Хлодвиг Първи, принцесата от рода на Меровингите, Авдефледа.
Изглежда този брак е накарал по-късно немските историци да го изкарат от гот (тракиец) – германец. Може би и германците обобщават като някои българи : „откъдето жената – оттам и родата“!
Върху тази книга на Йрданес – „Гетика“ (обърнете внимание –„Гетика“, а не „Готика“ се градят манипулативните тези на редица автори-б.а.). Няма да се впускам в подробен анализ, такъв може да намерите в трудовете на проф. Ганчо Ценов, проф. Асен Чилингиров, Петър Георгиев и Юлия Хаджи Димитрова. Искам да обърна внимание само върху това, че съчинението на Йорданес е било в голяма степен поръчково и впоследствие е изменяно според желанията на преиздаващите го. Това вмешателство е променило доста от оригиналния текст. 
Две са основните неща, които са останали непроменени. Книгата се казва „Гетика“, т.е. става дума за ГЕТИ. Богът, на който се кланят готите (гети) според Йорданес не е някой от известните стари германски богове, а Замолксис, който си е стария гетски бог ЗАЛМОКСИС.
Сега бих искал да цитирам двама стари хронисти, които не бихме могли да определим като „поръчкови“ автори.
Теофан Изповедник пише: „През тази година (497 г. – б.а.) армия, състояща се от готи, веси (беси) и други тракийски народи бе изпратена от император Анастазий да бъде на разположение на Ареобинд, син на Дагалайф, който беше губернатор и префект на Изтока“.
Теофан иска да каже, че тук (в сегашните български земи) е оста-нало толкова многолюдно тракийско население, което напук на кръвожадните ни историци не е измряло, ами е могло да мобилизира големи самостоятелни военни формирования. На всичкото отгоре по това време става известен и един висш готски офицер на византийска служба, който се е казвал ВЕСО (Бесо).
„Весо получи нареждане да превземе Нарния, една също силна крепост в Тоскана. Този Весо беше от готски произход и произлизаше от ония готи, които дълго живееха в Тракия и които не бяха се присъединили и не бяха тръгнали с Теодорих, когато той замина от там с народа си към Италия“ (Прокопий, кн.1, гл.16.)
След 378 г. още над сто години след това Византийската империя не може да излезе от доминацията на готите на Изток. Според тогавашните автори да бъдат победени готите в бой е безнадеждно. Единственият изход от това отчайващо за империята положение е мирното споразумение и интригите. Най-вероятно тогавашните източни римски императори са ги приемали и като съюзници и като сънародници-траки.
Готите на Балканите получават пълна автономия, данъчна свобода, богато възнаграждение при условието да служат в имперската армия като федерати. Много от тях постъпват и на редовна военна служба при императора. Готизацията на византийската армия достига своя връх. Значителното мнозинство от армейските части се командват от готи, а след време и висшите командни постове са в ръцете им.
След гореописания бунт на гота Ганьо, сред елита на започващия да доминира лека полека гръцки етнос се надигат настроения за реорганизация на византийската армия. Започва чистка, която обаче скоро е преустановена ,защото империята има нужда от боеспособни части – за да отразят персийската заплаха от Изток.
До седмото столетие траките са най-важния и ценен елемент в ромейската войска. По-късно еволюцията е по посока на това готски войници-наемници да се командват от офицери ромеи. Другият начин е бил да бъдат привличани като федерати, подчинени на свои, собствени водачи.
След седми век, при създаването на Дунавска България, тра-ките-готи губят възможността да участват в армията, което е показателно как гърците са оценявали техния произход, оттам и надеждност.
Но византийската хитрост, лукавство и злато успявали да осигуряват на империята оцеляването й в тези изключително трудни за нея времена. Дипломацията на Константинопол често е успявала да насъска един срещу друг сродни племена на принципа “Разделяй и владей!“.
Следва продължение.

Стоян Николов

Вярата на българите-Първохристиянство

Вярата на българите-Първохристиянството

Българите са християни от 1 век В 870 г. българите изоставят българското си верою, първохристиянството-Бълга­рската Апостолска Глаголическа Църква и приемат гръкоюдейския(еврейския) вариант на т.нар. православно християнство.

Св.Първоапостоли Павел и Андрей проповядват на Балканите и Мала Азия Христовата Вяра,която би трябвало да наречем Първо-апостолическа!!!Това го пише точно Ганчо Ценов,който доколкото знам известно време се рови във Ватиканската библиотека,ако не греша!!!Ценов твърди,че първоначално е покръстено трако-македонското население на Солун и околността от ап.Павел.(И веднага след тях и мизите(българи)След тях в 144г.сл.хр. Св.ап.Ерм оглавява Епископията в Пловдив.За да има Епископия някъде трябва да има и църкви,нали!? Интересното е, че Първоапостолската Вяра се явява един вид "гностична"за Религията утвърдена от Константин и Вселенския събор! Явните разлики са причина за огромните и вековни църковни недоразумения в последствие,според мен!! Включително и т.нар. „Покръстване на българите” при Борис Михаил Вероубиец ,( приемането на гръкоюдейския(еврейския) вариант на т.нар. православно християнство.) и по-точно съпротивата с/у него,дори от собствения му син-Расате...

Веднага след това се появяват и богомилите, наследници на първохристиянството-Бълга­рската Апостолска Глаголическа Църква…

Обобщено: Християнството не е ново – траките са първите християни, те създават Библия Бесика, в наши дни светът вече знае за нея. Владетелите на България Кубрат, Аспарух, Тервел, са били християни. След тях идват богомилите, които трябва да ни върнат към изконното християнство.

С официалното покръстване на българите Борис I прави дипломатически ход, с който обаче разделя духовната власт от светската. Това събитие прекъсва мисията на българите и религията, която носят.

Проблемът винаги опира в това, че възприели вече новото християнство, трудно се схваща, че е възможно преди това да е имало друга трактовка!

Имам предвид действията на Константинополската патриаршия,която не бих нарекъл гръцка през епохата на ранното християнсво 4 век,но която точно по гръцки успява да обяви Готите(гетите,т.е. българите)на Улфила за ариани или за "нечисти"християни и еретици,ползвайки някои различия в интерпретациите около личността на Христос и други подобни!

Нещата за ранните трако-илирийски християни се усложняват още повече, когато мисля, че Константинополската патриаршия налага официалното мнение, че християни са само тези,които говорят на гръцки,латински и еврейски-свещените езици!!!По този начин скитските,българските християни остават изолирани като гностици или направо еретици,т.е.варвари. Но за качествено различно християнство, не би могло да се говори.

Ценов не говори за качествено нова или различна религия. Той просто ни обяснява,че гръцките измекяри-ромеите,всъщтност,успяват да вземат връх в пренията над трако-илирийската църква,налагат гръцкия като трети свещен език и обявяват българите за ариани,т.е.за нечисти,неистински християни,даже - за еретици,извън Православието. Трако-българската Християнска църква е поставена извън Канона на Православието. Това е положението. Те все пак са успели да яхнат Римската империя и от там насетне,те определят правилата. Всъщност Гръцкият език или това което те наричат гръцки успава да си извоюва статут още когато Империята е единна и неразделена. Още тогава почват да се секат монети с гръцки надписи.

От 2-ри век повечето императори са траки чак до Василий Il. Тракия е до Троя. Императори са фригийците - малоазийските траки и арминци. Латинци (римляни) императори няма в Източен Рим. Теодосий l направил черковния преврат на събора през 382г. е испанец. Всички войни между Цариград и България са граждански на Верска основа. Защото Св. Цар Константин Велики дава статута на автономия(федеративност) на Мизия в рамките на Източен Рим. Мизия т.е. България е облагодетелства на от Константин в рамките на империята. Войните тръгват със свалянето на династията на Констанциите и преврата на юдеите в черквата през 382г. Тогава изведнъж започват прословутите "готски" и "варварски" нашествия. През 382г. Готската делегация на събора водена от Доростолския епископ Урфила не е допусната със силата на имперската гвардия на заседанията. Така влизат еврейските персонажи в християнството на Св. Цар Константин Велики. Войните са граждански и верски, между тези с Една Воля и тези с Две Воли. Между Единосущий и Подобносущий. А българските царе са се стремили да превземат Цариград, защото тази земя е тракийска откакто свят светува и основателят на Цариград е тракиец. Само българите наричаме Константинопол - Цариград. И затова има причина.

Прозвището на Спасителят на Европа от исляма е ТриВелий. Триждивеликият Велик. Само един е с такъв статут, патронът на Тривелий - Ерми Триждивеликият. ЕРМН е Български царски род. Както в "Именникът" така и на надписите на Омуртаг. ЕРМН не нито турчин, нито евреин, нито арабин още по-малко данаец. Ерми е Кръстителят на Младенецът Дионисий с вода. 500 г.пр.н.е. Божият Пратеник (Вестител на Божият Син ) . Това е Първохристиянството на Св.Цар Константин Велики и Св.Цар Тривелий. Варвари са онези, които са узурпира ли административната и черковна власт в Цариград през 382г чрез преврат.

Първата Константинополска династия е на Констанциите. Византия няма. Има Рим. В този Рим, в Тема Мизия живеят тъй наречените българи. Верска версия на Първохристиянството на Константин Велики от времето на неолита. За помоща на сънародниците си от мизийските княжества, Константин за да запази тронът си, издава закон за автономия - федеративност на Мизия. Така се основава България. По силата на този имперски закон българите по вяра и гети-готи по народност имат претенции по правото на наследство по древност на Цариградския трон. Не - случайно само ние наричаме градът Цариград. Само ние славим Константин като Свети Цар. Македонистите го ненавиждат.

След унищожаването на династията на Констанциите, особено при марана от Испания Теодосий, юдеите превземат Рим отново. След като Константин им разтурва брокерското сити в Рим и забранява със закон юдейските и християнски празници да съвпадат.

Тогава, на събора конгрес през 382г. се ражда юдославие то с юдейските персонажи и бога Израилев. Готския Епископ от Доростол, водещ Готската делегация е недопуснат на заседанията. Епископ Урфила се връща в основаната от Св. Цар Константин Велики Доростолската епископия и българите в Мизия са в схизма оттогава от поюдейчения Цариград. В него време Тракия е Готия. В Одрин е престола на Готския епископ. Константин Велики стартира преселението на ЕДИН народ в собствените му територии чрез Доростолската епископия. Затова препоръчва Урфила за епископ. Затова строи Дунав мост1. Затова фортифицира Преслав, Плиска, Доростол и Констанца (Томи). Преселват се в Прародината си изселените при Троян Беси. Станали Визи...готи. Преселението на този народ е завършено при верската война с Цариград през 681г. и отделянето на Мизия административно и черковно от Цариград.

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜☼

Гети,Готи,Склавини

Гети,Готи,Склавини

През 343 г. се провежда Вселенския събор в Сердика. Главната му цел да пребори еретическия арианския възглед. В Пловдив в същото време се провежда алтернативен събор на християните-ариани. Наследниците на Константин Велики, двамата му родни сина също са разделени в религиозните си предпочитания.
Друго изключително важно събитие се случва през 348 г. С раз-решението на император Констанций Втори готите на Урфила преминават Дунав и се заселват в равнината под реката. Епископски град става Никополис ад Иструм (на 12 км северно от Велико Търново). Древните извори говорят за огромен народ от готи, преминали Дунава.
Филосторг /на лат.Philostorgius, 368-433 г.,ученик на Урфила/ в своята „Църковна история“ свидетелства,че „…по това време Урфила довел в ромейската земя многоброен народ от отвъд –дунавски скити,наричани някога гети,а сега готи“. Според Павел Орозий/385-420/ гетите дошли в земите на Тракия и Мизия „не уплашени –като врагове,но сигурни –като при свои братя“. /Paulus Orosius: Historiarum adversum paganos libri VII. Hrsg v. Carl Zangmeister. In: Corpus der Lateinischen Kirchenväter Bd. 5. Wien 1882, 2. Aufl. Hildesheim 1967/ 
Така и следващите преселения от отвъд-дунавски траки ще бъдат приети на юг - по братски , а не като агресори и убийци,както ни внушават от своите писания „нашите историци“.
Но да разкажем накратко личната история на Урфила.
Около 264 г. отряд от отвъддунавски скити напада Анатолия (Мала Азия). Завръщайки се на север оттатък реката те увличат със себе си голям брой малоазийски траки , между които и християни, какъвто е бил най-вероятно и баща му. От тези емигранти се е разпространило християнството сред готите, а защо и само сред тях – като имаме предвид, че недалеч е имало и други родствени племена, както ще разберем по-късно.
Около 336 г. Урфила пристига в Константинопол където е привле-чен към доминиращата тогава арианска версия на източното православие от Евсевий (от Никомедия). Последният ръкополага Урфила за готски епископ. Завръщайки се в Скития „нашия Моисей“ (според думите на Костантин Велики) с още по-голям размах се заема да разшири кръга на вярващите сред готите. След седем години активна работа явно е минал предела на търпимостта на готския княз Атарних и е бил „помолен да напусне“ готските владения. Както споменахме по-горе император Констанций приема бегъл-ците благосклонно и им дава земя за заселване.
Напълно разбираемо е желанието на германците да си присвоят Урфила. Мартин Лутер превежда Светото писание на немски през 1521 г. ,а тракиеца- гет /гот/ Урфила прави това „само“ 12 в. по-рано,като преди това създава и тракийската гетска азбука ,глаголицата.

В средата на 4 в. група войнствени племена, обединени под общото име хуни, излиза на европейската историческа сцена с гръм и трясък. В движението си на Запад те успяват да увлекат със себе си и други племена, застанали на пътя им.
За хуните са изписани купища книги, повечето пълни с невероятни измислици.
Съвременните историци са майстори на това от две изречения от несигурен извор да превърнат това в делото на живота си.
От книгите, които съм прочел досега за хуните, монголите, османците и др., казано в кратце, всичко се случва по сходен сценарий.
След демографски взрив едно племе, водено от вожд със силна воля, невероятна енергия и ум, успява да обедини сродните околни племена и да ги стимулира да тръгнат натам, където има развитие и спасение. По пътя на разрастващата се военна сила се изправят народи, които имат три избора – да се бият, да станат подчинени съюзници или да бягат. В зависи-мост от количеството и военните умения на народа, неговото ниво на раз-витие и от способностите на елита, който го ръководи, се избира един от описаните по-горе варианти.
Свещенникът Амброзий от Милано (340-397 г.) така пресъздава събитията от това време:
„… Хуните се нахвърлиха върху аланите, аланите върху готите, готите върху тайфалите и сарматите. А пък готите, подгонени от своето отечество, ни прогониха от Илирик. И това няма край…“
Според почти всички автори това е т.нар. Велико преселение на народите. Трябва да изясним този въпрос накратко.
Първите сведения за хуните са от средата на 4. в. Най- вероятно те са поканени от Рим в Панония като народ, който трябва да пази като буфер империята от други варвари. През 372 г. хуните притискат аланите, които до този момент доминират над мокшаните. След това нападат или се съюзяват с остроготите (истинското име на т.нар. остготи) и визиготите (погрешно наричани вестготи). Двете готски (гетски, тракийски) племена, до този момент са в господстващо положение спрямо боспорците.
Силата на хуните идва от няколко фактора:
- достатъчно голяма армия, набрана по пътя на завоеванието, изцяло качена на коне със стреме, новаторски хунски лъкове, смели, владеещи хората си вождове и невероятен устрем в нападение.
В началото на 5 в. именно те заедно с готите изтласкват гер-манските племена на запад.
Обстоятелствено доказахме по-горе, че готите всъщност са нас-ледници на тракийското племе гети. Визиготите и остроготите, както им личи от имената, не са нищо друго освен готски (гетски) племена.

Изкушени историци продължават да смятат гепидите за източно-германско племе. В същото време те са определяни от почти всички стари автори за племе, родствено на готите. Същото е положението и с херулите.
Нека отново цитираме свидетелят от това време Прокопий Цеза-рийски. Живял през 6 в., един от най-големите историци на късната Античност. Бил е съветник на главнокомандващия римската армия Велизарий. В историческото си произведение „Вандалската война“, стр. 311, книга 3, глава 1, точка 2 той пише:
2. „Когато Хонорий беше император на Запада (395-423 г.), нахлуха варварите в империята. Какви бяха те и как те сториха това, искам да разкажа. Едно време, както и сега, това бяха преди всичко ГОТСКИ ПЛЕМЕНА, най-големите и най-известните между тях са ГОТИТЕ, ВАНДАЛИТЕ, ВИЗИГОТИТЕ и ГЕПИДИТЕ. В стари времена те бяха наричани САРМАТИ и меланхлени (чернодрешковци), А ПРИ НЯКОИ ТИЯ НАРОДИ СА НАРЕЧЕНИ СЪЩО И ГЕТИ“.
24. “… А народът на ГЕТИТЕ И ГОТИТЕ, КАЗАХА ТЕ, ТОВА БИ-ЛО ЕДНО И СЪЩО…“.
Голямата битка при Недао ,Панония през 454 г. всъщност е меж-дуособна война между досегашните тракийски племена-съюзници от хунското обединение за това, кой да наследи великия Атила и земите на неговото племе гепидите. И после нещата се развиват по начин, за който съв-ременните автори нямат разумно обяснение. Т.нар. от тях „германски“ племена започват да се „самоизтребват“.
Гепидската държава през 6 в. е унищожена от лангобардите, едно наистина германско племе.
Херулите стават известни през 250 г. сл. Хр. Те населявали СЕ-ВЕРНОТО ЧЕРНОМОРИЕ. Германски археолози, както е известно, „разкопаха“ Крим и България, но следи от протогермански племена и на двете места не бяха открити.
Известен е фактът, че готи и херули правят роднински съюз, нав-лизат дълбоко в Гърция през 267-268 г. и ограбват Атина. По-късно херулите създават собствена държава в Панония през 470 г.
През 510 г. гореспоменатото германското племе лангобарди заедно с аварите разбива и покорява Херулското кралство.
Мисля че коментарът е излишен. Но все пак.
В борбата за територии протогерманското племе лангобарди, самостоятелно и в съюз с доказания враг на траки (по-късно и на българи) АВАРИТЕ разбиват и изпращат в небитието на историята имената на две големи тракийски племена – херули и гепиди. Една част от оцелелите хора вероятно са преселват на изток и на юг от Дунав. По-голямата част от тях ще има много интересна съдба както ще разберем по-нататък.
По-късно това германско племе (лангобарди) ще ни „създаде“ и друг проблем. Притиснато от изток от тракийските племена то се заселва в Северна Италия – където разбива западащите готски държави на Аларих Втори и Теодорих (син на Теодомир) и образува своя държава. По-късно Карл Велики ги присъединява към своята империя. След това те постепенно са асимилирани от местното население и сега мястото, където живеят техните потомци в съвременна северна Италия се нарича провинция Лом-бардия. 
Някои български „професори“ използват „смазващи“ аргументи, с които „доказват“ германския произход на имена като Аларих и Теодорих. По тази логика трябва да признаем българските князе Исперих и Телерих за немци. Много интересно ще бъде да определим в такъв случай какъв е Те-одомир, бащата на Теодорих. Може би таткото е тракиец-гот/или славянин/, а синът – германец! Подобни аргументи, изказани от хора с големи претен-ции и титли, могат да будят само съжаление.
Но нека да си припомним и други имена на готски крале, визиготи и остроготи. Как ви звучат имена като Видимир, Видимир млади, Витомир, Тотила (Тотю), Витица, Хинтила, Тулга, Валамир, Острогота? Или тези имена съвсем сигурно могат да бъдат обявени за славянски според нашите историци. А какво ви говорят имената на готските водачи Хунвил, Хунимунд? По имената им трябва ли да ги определим като хуни? А сигурно трябва, както ще видим по-нататък.
Неизвестен автор-лангобард написва най-вероятно през седми век книга, която по-късно ще бъде намерена и пренесена в манастира Верден. Един мисионер, епископ Людгер ще я нарече „Codex Argenteus“. Тогава идеята е това съчинение, написано на старогермански (какъвто е езика на лангобардите), да бъде използвано за покръстването на друго немско племе – саксите. 
Но по-късно „Кодекс аржентус“ по политически съображения ще бъде приписан на готите и така те ще бъдат обявени за германско племе, а покрай тях и херули, и гепиди, и остроготи и визиготи.
Ето така се е „правила“ историята едно време. Не е важно какво е ставало реално, а „великите сили“ след 16 в. са си присвоявали всичко ве-лико за себе си, а за нас каквото остане. И понеже почти нищо не е останало, са ни „пратили дълбоко в Азия“, изкарали са ни диваци на коне, които трябвало да минат обратно хиляди километри в непрекъснат бой. И това защо? За да се „завърнем“ всъщност отново в родния си край!
Благодарение на проф. Ганчо Ценов, проф. Асен Чилингиров, Юлия Хаджи Димитрова Петър Георгиев ,Павел Серафимов и др. тази „световна конспирация“ бе демистифицирана и нещата си дойдоха на мястото. Но не за всички. Съвременната хабилитирана българска историография все още живее с миналото и не дава никакви признаци, че иска и че може да преоцени дълго наслагваните заблуди. 
Категорично можем да заключим – готите, остроготите, визи-готите, херулите, гепидите, вандалите, антите и карпите са тракийски племена, наследници на гетите (даките). Те живеят в съседство и сключват нетрайни съюзи с роксолани,рутени, варги (варяги) и с други близки по език и по обичаи племена. А може би и по ген. Но това тряб-ва да го докажат достоверно специалистите. А те по неизвестни при-чини подозрително мълчат.
Сигизмунд Херберщайн, немски автор и дипломат пътешествал в Централна и Северна Европа през 16 в. дава допълнителна яснота по този въпрос.
Уводът на неговата книга се датира към 1549 година. Издадена е посмъртно през 1571. /Rerum Moscoviticarum Commentarii, Basle, 1571/ 
Авторът изброява народите, които говорят на склавински езици, започвайки с далматинците на юг и продължавайки с “вандалите, които живеят в Германия, на север от реката Елба”. Херберщайн, който е писал на латински, добавя:
“Hi etsi omnes se Sкlauos esse fatentur, Germani tamen a solis Vuandalis denominatione sumpta, omnes Sкlauonica lingua utentes, Vuenden, Vuinden & Vuindisch promiscue appellant.”
(Макар тези народи да се определят като склавини, германци-те взимат само името на вандалите и с него наричат склавиноговоря-щите, венди, винди или виндиш, без да ги разграничават.)“
Сега разбираме как от немското венди е станало на венети, а истинския етноним си е вандали.
… “Всъщност, според някои, тъй като Вагриа някога е била най-известният град и провинция на вандалите, граничеща с Любек и Лузатия, от нея (Вагрия) Балтийско море си е получило името; самото море, както и
заливът, който разделя Германия от Дания... е запазило името си до днес сред рутените, които го наричат “vuaretzokoie morie”, което ще рече Морето на варягите. И така, тъй като вандалите тогава били могъщи и говорили на езика на рутените, и имали същите обичаи и религия, ми се струва, че рутените поканили предводители от вагрите или варягите да бъдат техни водачи, вместо да дадат властта на чужденци, които се различават от тях по религия, традиции и език.” 
Този цитат на Сигизмунд Херберщайн се отнася до молбата, отп-равена от руснаците от Новгород към тримата братя Рюрик, Трувор и Синеус, да дойдат и управляват тяхната обширна държава, която по онова време била разкъсвана от вътрешни борби. Интересното тук е, че Херберщайн
идентифицира русите с рутените, а също така свързва рутените с вандалите. Абрахам Ортелий е още по-категоричен за произхода на вандалите:
“Vandali, Venedi Fenni & Sclavi teste Melanchtone in Tacitum, qui eorum omnium meminit: sunt unius gentis variae appelationes… Vandalos vocat
Crantzius; Bohemos, Polonos, Russos, Dalmates: has enim omnes regiones Vuandaliam comprehendere ait. (Synonymes thresors geographiques, libro 2 historiae suae Ecclesiasticae.)”
В превод: „Меланхтон в съответствие с Тацит споменава следните: вандали, венеди, фени и склави като заявява, че всички те са различни имена на един народ... (Алберт) Кранц сочи за вандали бохемите, поляците, русите и далматинците: той казва, че Вандалия обхваща техните земи“….. 
Завладяването на Рим, Галия, Испания и Северна Африка от тези народи доста по-късно (19-20 в.) е било едностранчиво представяно като кърваво и жестоко. А всъщност съвременниците на тези времена презвитер Салвиан и Свети Августин описват с добри думи отношението на готите и вандалите към покорените. 
Салвиан Марсилски е християнски проповедник, свещеник и писател, живял през 5-ти век. Автор е на широко известното съчинение "За Божието управление". В него рисува ярка картина на политическия,социалния и културен упадък на римската империя. Упадъка й той отдава на греховете и пороците на римските управници, противопоставяйки им добродетелите на „варварските“ племена:

V, 4. …. „Що се касае до начина на живот на готи и вандали - по кои пунктове можем да се поставим над тях или дори да се сравним с тях?...Почти всички варвари, които принадлежат към едно племе и имат един цар, се обичат взаимно, почти всички римляни се преследват взаимно...

5. ... Впрочем, бедните са ограбвани, вдовиците стенат, сираците са тъпкани с крака; дотам е стигнало, че мнозина от тях, и то не от низш род, издигнати и благородно образовани, бягат при враговете, за да не загинат под гнета на държавното преследване; те не търсят при варварите римска човечност, тъй като не могат да понасят варварската безчовечност при римляните... Защото те предпочитат да живеят като роби, но свободни при варварите, отколкото свободни, но роби в римската държава...

6. Те (римските управници) превърнаха събирането на държавните данъци в изгода на своето користолюбие, направиха данъчните постъпления своя плячка... И стана така, че хората, смазани и измъчвани от грабежите на управниците, започнаха да живеят като варвари...

7. Така се постъпва с почти всички низши... Обаче още по-недостойно и възмутително е това, че не всички носят общото бреме, тъкмо обратното, данъците на богатите потискат бедните и по-слабите носят бремето на по-силните... Кой може да измери тази несправедливост?

8. Къде на друго място или при кой друг народ освен при римляните има такива бедствия? Чии беззакония са такива като нашите? Защото франките не познават това престъпление; хуните са свободни от такъв порок; нищо подобно няма при вандалите, нищо такова при готите... И ние се чудим, че в нашата земя готите не са победени, щом римляните желаят да живеят при тях, а не те при нас! И така, нашите братя не само че съвсем не искат да се върнат при нас, но, напротив, напускат ни, за да избягат при тях“...

Виждате че старите автори говорят за благородното отношение на „варварите“ към местното население, нещо, което изобщо не се връзва със съвременните тези на хората ,които са писали Новата история. И нещо повече, те недвусмислено изтъкват нравственото превъзходство на ново-дошлите.
Ужасното е, че думите на Силвиан Марсилски звучат актуално и за сегашните времена. 
Става ясно, че „нашествениците“ са търсили земя за да се изх-ранват и мир за да живеят спокойно, а не убийства и погроми. 
Рутените и варгите са племена уседнали в земите на сегашна Русия, Полша, Украйна от хилядолетия, а пришълците-траки от Юг са тър-сили убежище при тях вследствие на нашествията от запад и изток. Според древните източници рутените, голяма част от антите и варгите най-вероятно са дедите на сегашните прибалтийски народи,руси, белоруси, украинци. Онази част от вандалите, които остават по родните си места пък сигурно са предшествениците на поляци, словаци, и чехи.
И ако гордите германци искат да са произлезли от нашите предци – готите (гети) – а някой си „наш“ им разрешава присвояването, това не е ли предателство към историческата ни памет. 
Или пак заради европейската дружба трябва да си мълчим, както си мълчахме едно време заради българо-съветската.
Много съвременни историци, включително и нашите твърдят, че причината за тези големи преселения в древността е желанието за плячка и грабеж, в основата на което стои някакава диващина и животинска пър-вичност. 
Но навярно никой от тях не е чел Николо Макиавели,който в на-чалото на своята “Флорентинска история”/1525 г./ ни казва как: 
“Народът, който живееше на север, отвъд реките Рейн и Дунав, и живееше в плодородни и хубави страни, доста често се умножаваше толкова много, че някои трябваше да напускат земите, в които са се родили, и да търсят нови страни за живеене. Следният метод бе възприет в страните, които искаха да се отърват от тежестта на пренаселването. Населението се разделяше на три части, като във всяка част имаше благородници и такива от скромен произход, богати и бедни. След жребий една от частите замина-ваше да си търси късмета другаде, а останалите две оставаха в отечеството си./”Цитирано по Георги Сотиров "Убийството на Юстиниановата само-личност"/
Съвсем разумно е да се приеме версията, че в някои райони на Европа след бедствия и епидемии населението е намалявало драстично, а в други е имало демографски бум. Движението на големи маси хора е било предизвикано единствено от нуждата за оцеляване, а не непременно от кръвожадните мотиви на предубедените историци, които предпочитат да запълват празнотите в теориите си с планини от трупове.
През 1942 г. асоциацията „Италия-България“ публикува изс-ледванията на проф. Винченцо Дамико за „Българите живеещи в Италия през късното Средновековие“. Позовавайки се на Лъв Дякон, проф. Дамико твърди, че българите се появяват в Италия през 452 г. заедно с войните на Атила.

Следва продължение.

Стоян Николов

Анти, даки, готи=гети

Анти, даки, готи=гети

Нали и за антите четяхме едно време ,че били източните славяни .В тази връзка си спомнете отново за извода на Вилхелм Обермюлер:
„Ония народи, които след края на т.нар. „Велико преселение на народите“ биват наричани „славяни“, са всъщност нищо друго освен остатъците от народите, населявали преди това съответните земи и назовавани от гърци и римляни в дълги списъци: траки, гети, мизи, даки, агатирси и т.н…“.
За съвременните автори племенната група анти също е с много неясен произход . От 19 в. до средата на 20 в. те са смятани за част от готските племена, а по-късно, след 1950 г., по конюнктурни причини са преименувани на славяни заради имената им и тенденциозно изтълкувани обичаи, които са оприличени за славянски.
Реално по бит и култура те са много близки до готските (гетски) племена. Ритуалното сакрално участие на съпругата при погребението на мъжа е същото като при траките. Земеделието, скотовъдството, железният плуг, производството на стъкло, керамика, грънчарството са развити на същото ниво и имат голямо сходство с това като на съседните тракийски племена, наречени от римските и византийски извори с обобщаващото име СКЛАВИНИ. След тежкото поражение, нанесено им от аварите, голяма част от антите през 560 г. се изтегля в сегашните земи на Украйна. След 20 г. името им вече не се споменава в историческите извори.
Антите са почитали, обърнете внимание, Богинята-Майка.
Теофилакт Симоката недвусмисмислено КАЗВА, ЧЕ „АНТИТЕ, КАКТО И ДАКИТЕ И ГОТИТЕ ПРЕДИ СА СЕ НАРИЧАЛИ ГЕТИ.“ /Carl Gotthard de Boor: Theophylacti Simocattae historiae. Leipzig 1887; Neuauflage hrsg. von P. Wirth. Stuttgart 1972/
Т.е. АНТИТЕ И ГОТИТЕ ЗА ТОГАВАШНИТЕ АВТОРИ СА СТАРИТЕ ГЕТИ. Херодиан (на латински: Herodianus, ок.180 — ок.250 г.) , историк, автор на "История на Римската империя от смъртта на Марк Аврелий" (на латински: Historia post Marcum Aurelium) твърди :
„Antes, Skitian etnos Trakion“ /антите са скити от тракийски етнос/.
За мен антите са поредната „жертва“ на автори, за които славянизацията им е въпрос на поръчкова историография, а не на действителен научен подход.

Stoyan Nikolov:

Столичани

Столичани

Dimitar Spasov

Друго си е софиянецът. При мен, на Нове напоследък идва всякакъв народ, попремина жегата, а и празнично хората се пораздвижиха. Част от тях прости хора, пейзани от провинцията, но сегиз-тогиз ни ощастливи и някой столичанин и археологията чак грейва от щастие. Преди малко, занимавайки се с някакви простосмъртни, мернах с периферното зрение, че на паркинга пред Посетителския център спря софийско комби. Стегнах се, позагладих брадата и изчистих речника от несофийски ударения. Хората излязоха, огледаха ни пренебрежително и се пръснаха из обекта. Изчервих се, помислих - сигурно ме имат за пълен простак с тези туземци около мен, ама как да изгоня хората? Платили са си! Постъпих професионално и продължих беседата. В един момент настъпи пълна тишина. Ееей - рекох си - владея аудиторията, била тя и доста непретенциозна! Ама се огледах - хората не гледат мен, а някъде навън. Погледнах, достойна възрастна столичанка свалила панталона на букаи и облекчава малката си нужда. Мястото подбрала стратегически, да не се вижда от шосето, а единствено от туристите, които каквито и да са, все пак се занимават с културен туризъм, та заслужават да видят задника на възрастна столична дама. За миг помислих, дали да не подвикна, че разполагаме с голям брой тоалетни, но си рекох, с нашите селски колзети ли ще впечатля тази културна жена? Че то едно биде нямаме като хората, камоли зала за релаксиращ масаж и разхлабваща музика на живо! Премълчах. Две внучета на облекчената дама поблъскаха по парапета, родителите им огледаха римската вила до нас със сбърчени от погнуса носове, качиха се в комбито и отпрашиха. И пак се възцари селяния. Огледах се, някакви си студенти, лекари, учители и инженери. И с тези ли хора, питам се, ще стигнем Столицата?