Интимно
На Г.
Такъв ме обичай-обичащ.
Такъв ме искай-искащ.
Искам те-единствена и моя.
Обичам те-желана и топла.
Прегръщам те-с уют в ръцете.
Прегърни ме-със страст в дланите.
Обичай ме-аз съм любов. И твой.
С теб се случвам. Жив. И обичащ.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Ти си...
На Г.
Ти си болката,
тук в ляво,
изплакана до дъно.
Ти си сълзата,
стекла се точно
в сърцето.
Ти си разпятието,
откровението
и изкуплението.
Жаждата.
Началото и краят.
Надеждата и животът.
Съдбата.
Времето и безвремието.
Ти си обичането в мен.
Безумно, до вечност...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Коледа
На Г.
Коледа ражда Любов.
Дарява доброта
и човечност .
Смирение. И вяра.
Благослов.
Безвремието притихва
край огнището
в Бъдната вечер.
Притихва в питката
и в чашата с вино.
В блясъка на очите.
Стопля с обичане,
със сърце.
Тиха, Свята нощ.
Коледа.
Време
да се случат
чудесата...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Коледно стихче
На Г.
Коледа пристъпва
в магията на тази
тиха, тиха, тиха нощ.
И случва чудеса.
Прегръща с Любов
и дарява топлина.
С добро. И с късче вяра.
Докосва с Благослов...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
На Г.
Залезите заспиват в ръцете ти.
На устните ти зората изгрява.
Смехът ти събужда живот.
Който живея, за да те обичам.
Дори когато, от обичане боли...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Олтар
На Г.
Душата на човек,
който обича е Олтар.
Олтар на Любовта.
Олтар с ангели, тишини.
С нежност и страст.
Там молитва те врича,
молитва за обичане...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
На ръба
На Г.
Когато застанал на ръба,
дадеш последната си капка
човечност и топлина,
и любов
на някой друг,
тогава мисълта,
че бил си потребен,
че бил си нужен някому,
ще те спаси...
от дъното.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Искам те
На Г.
Стене взривена тишината.
Рисувам те с върха на пръстите,
истинска, нежна и ласкава.
В късче сладост спира времето.
Утихнал, онемял.
Безпаметен и жаден,
останал само по обичане
те искам-
чувствена и гола.
И моя.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Искам те, искай ме...
На Г.
Искам те. Жадно. Обезумял от страст.
Искам да ме искаш... Искай ме.
Така, че да ме боли от докосването ти.
И да се губя в най-магичното на магията
на всяка извивка на най-разкошното тяло,
и да не мога да се намеря. От желание.
Искам да те имам цялата. Без остатък.
Искай да ме имаш цял. Ще бъда страст.
Искам те чувствена и гола. Моя.
Да си последната минута в живота ми.
Поискай ме. Поискай...
Да съм последната минута в живота ти.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
През нощите, взривени от любов
На Г.
През нощите, взривени от любов,
в ръцете ти, пълни с музика,
онемял от нежност, мигът е вечност.
Обич върху обич. Събира се в сълза,
премаляла от страст и топлина.
Тогава съдбата подрежда света ни,
погалва го ласкаво и топло,
а живота случва го с обичане...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Истини
На Г.
Човек се ражда
за да дава любов.
Когато прозреш
тази истина,
ти се превръщаш
в Човек.
Тогава знаеш-
животът
е копнеж
за любов.
И се заричаш:
Обичай сега,
не утре,
утре може
да е късно.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Ноктюрно
На Г.
Капка доброта,
плюс
късче човещина.
Мигове
за прошка.
Всичко това
с вкус на любов.
Колкото
да запълни
сърцето.
Да го докосне.
И да го превърне
в олтар.
За да стане
начин
на живот...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Събуждам се...
На Г.
Събуждам се.
От изгрева в очите ти.
И от слънцата в ръцете ти.
От нежността в гласа ти.
Събуждам се жаден.
Познал в теб любовта.
В обичане се събуждам...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Две думички
На Г.
Вятър се връзва
с две думички:
Обичам те!
Чудесата се случват
с две думички:
Обичам те!
Любовта се сбъдва
с две думички:
Обичам те!
Само две думички...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Творец
На Г.
Мисията на твореца,
силата и съдбата му
е да те разтърси
до мозъка на костите.
И да те зареди с живот.
Дори и на тротоара,
прав зад шапката,
твореца пак е Творец.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Завинаги
На Г.
Нощта ухае на огнище.
На теб ухае. На любов.
А аз, с вкус на декември,
бездомен сгушвам се тихо
в обятията ти топли.
И оставам. Завинаги ...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Безвремие
На Г.
Взривяваш моите тишини
със сто слънца в дланите,
стопляш моите снегостишия
с ласкави лята в очите.
Разпадам се в обичане.
Събираш ме в сълза,
наедряла от усещания,
отронена в безвремие.
Едно безвремие,което
се случва с любов.
С много любов...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Снежностишие
На Г.
С шепичка сняг поръсвам
плахо моят стих
и той става безумно тих.
Като зимно врабче.
Става снежностишие.
С обичане се сгушва
нежно в сърцето
и чудесата се случват.
Защото декември е...
месецът на чудесата.
Месец за двама. И за любов.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Щрих...
На Г.
В сърцето ми
тихичко
като сълза
се стича
безвремие.
Едно такова-
парещо.
Шепнещо.
Болящо.
Разплакано.
Онемяло от поезия.
Жадно
обичане...
С вкус на теб!
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn )☼
И това е любов
На Г.
Когато всеки си каже болката.
Когато си кажем общата болка.
Когато всеки приеме всичката болка
като своя и двама заедно поискаме
болката да излекуваме с обичане,
тогава разбираме, че това е любов.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
∞ ∞ ∞
На Г.
Изгубих се в себе си.
И не искам да се намеря.
Защото ти си в мен,
в сърцето ми, там където
са и двете думички
спрели времето: Обичам те!
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Горещо
На Г.
Влюбен в тишините,
онемели по извивките
на изкусителното ти тяло,
те чета с горещи
от обичане пръсти.
Дори да съм никой,
тогава чувствам се някой.
Безумен, жаден, обичащ...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Всеки мой стих
На Г.
Всеки мой стих е болка,
изживяна, изстрадана,
Идва като изкупление.
Всяка дума, всеки щрих
пише го сърцето в мен.
Думи груби, нежни, режещи
целуващи, луди, галещи.
Парченца от съдби.
Жадни късчета обичане.
Всеки мой стих смирява
света жесток само с любов...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Уютно
На Г.
Камина. Уют. Много уют
Питие, няколко думички,
безвремие и... любов.
Пресичат се същности.
Шепот, докосване. Магия.
Времето се стича в сълза,
събрала усещания в обичане.
Аз и ти. Обич върху обич.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
* * *
На Г.
Погали.
Докосни.
Усмихни.
Остани.
Обичай.
Отдай се.
Почувствай се
пълен и жив.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Искам те
На Г.
Искам те.
До невъзможност.
В тишините акустични
на нощите
и в капките
слънчев сок на дните,
в мислите си те имам,
имам те в желанията си.
Когато боли.
Когато вярвам.
И когато не вярвам.
Когато моля за прошка
и прощавам.
Искам те.
Пристрастено. Лудо.
И всичко има вкус на теб
На живота ми
даваш живот.
И съдба.
От огъня вземам огън.
За теб.
Не пестя любов.
Когато горя
и всеки удар на сърцето ми
е обичане без остатък...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Всяка нощ умирам...
На Г.
Толкова много тишини
натрупах в себе си.
В отронено, безмълвно време.
По ръба на острието пребродено.
Разпилените парченца тишини
с вкус на любов са нощите ми.
В които шепна името ти
на огъня в огнището
и на зимата през прозореца.
Когато капва сълза от очите,
там, в междувремието.
Където няма сенки и сънувам
късни залези и горещи лета,
пиша стих и бавно,
бавно умирам... от обичане.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Декември
На Г.
Декември. Тихо и празнично.
Врабчета играят на перваза.
Въгленчета искрят в очите.
Огъня флиртува страшно влюбен
с дървата и съчките в камината.
Сладост. Канела. И вино.
Декември свършва времето
и открехва вратата на бъдещето.
Равносметки и нови надежди.
Тихо, бяло. Като снегът навън
декември дава на живота живот.
Тогава на любовта ѝ е уютно,
топло и разнежено, докосва, гали.
Събира усещания, чувства,
прошки, думи и много нежност.
В сълза. В снегостишие. И в обичане.
Толкова много любов има в декември...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Тихи зимни усещания
На Г.
Зимни усещания рисуват
бели пътеки онемели
с вкус на тишини.
Тихо е. Тихо вълшебство,
тихо като в онзи миг,
когато снегът се топи в очите
и капва мъничка сълзичка,
сгушила топлина за двама.
През декември. Този декември.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Зимно
На Г.
Късчетата сладка зрялост
в уюта на отоплената стая
когато те целуне зимата,
пукота на цепеници в камината,
глътката разкошно, старо вино,
вкусът на топъл хляб.
Благодарността, че свети
погледа на човека до теб.
Всичко това се събира
в мъничка шепа обичане.
Тогава сърцето пие сълзи
и онемява от безвремие,
а тишината пее симфония.
Тази зима нежно подрежда
вселени с... любов.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Поетът
На Г.
Поетът е рана от разпятие,
думите му хапят хищно
и галят с пръсти нежно.
Драскат в душите.
Поетът замеря тишината
с вяра и с огън,
рисува с въглен
обичи за двама.
Чете поетът човека,
прочита сълзите му.
Тогава на листа
остава онемяла
само една, едничка
мъничка сълза.
От сърцето. Истинска.
В джоба на нощта...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Всички думи в мен пишат стих.
На Г
Всички думи и мълчания
в мен са щрихи от стих.
Всеки стих е късче от свят.
Парченце време преживяно.
Глътка разкошно старо вино,
с вкус на нежност и магия,
изпито с любов, с обичане.
Всички думи и мълчания в мен
пишат стих подир стих...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Основание за съдба
На Г.
Светът жесток
и животът суров
можем да смирим
само с любов.
Основание за съдба.
Когато любовта
притежава времето.
Тогава в сърцето
светът се подрежда сам,
събран в шепа обичане.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Огнено
На Г.
Насъбрало ми се е
едно такова... огнено.
Парещо, тръпнещо...
Диво... Стихийно.
Докосва ме огъня.
По нестинарски.
Като страст и ...съдба.
Усещане за жарава, огнище.
Горящо, бурно... Лудо.
Сливащо, обичащо, огнено.
Тогава ми е тихо, много тихо.
Всичко притихва... в огън.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Мигове на съзерцание.
На Г.
В две ръце онемели от поезия
спира времето. И сълзата.
В миговете на съзерцание.
Колебания... Път към себе си...
Тогава боли. От безвремия в очите.
От горчивини, и от бодли.
От споделеност. От хармония.
И много любов. И думи.
Усещания, тайни и явни
пишат стих подир стих...
С щрихи и парченца тишини.
Ден подир ден.Цял един живот...
Мигове късчета. Букви и ноти.
Стих подир стих пише сърцето.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
България
Късче земя, напоено със сълзи и кръв.
Ласкаво море и бистра планинска вода.
Българийо,слънцето е влюбено в теб
и ти се радва с най-нежната обич.
Майката наша, родила и откърмила
юнаци, достойни твои чеда.
Българийо- ти си моята любов
и болката моя.Свидна България!
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Искам един по-добър свят.
На Г.
Искам един по-добър свят.
Искам насреща топли сърца,
които умеят да обичат
и да посрещат свободни деня.
Искам свят без омраза,
без насилие, без войни.
Искам свят който не горчи
от предателства,от фалш,
свят без маски, свободен свят.
Искам свят без наранени души
и кърпени сърца.
Свят в който да се обичаме
без остатък. До вечност.
Искам един по-добър свят,
свят който случваме с любов,
с много любов! И светлина.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
За да стане с човек по-добър света
На Г.
Имайте капчица вяра.
И шепичка смелост.
Давайте глътка любов
и късче надежда всеки миг.
Подложете рамо,за опора.
Докоснете нежно, с обичане.
Тогава огромно ще е сърцето,
ще гори. Пламъкът е човещина
и с живот ще пълни света.
За да стане с човек по-добър.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
В дланите на ноември
На Г.
В дланите на ноември уютно
се е гушнало безвремието,
където прималяло времето
потъва в сладостта на огъня.
А есента? Есента жадно пие любов,
полудяла от докосването
на едно горещо обичане...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Есен
На Г.
В шепота на капките дъжд
и в чудото на тихото слънчице,
с насладата на разкошен стих
и в изящната сладост на времето,
сълзата на тази невероятна есен,
капва зашеметена от любов
в мелодия, в есенен полутон,
рисува картина, онемяла от поезия.
И всеки удар на сърцето е обичане...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Имаме сили само да се обичаме.
На Г.
Имам сили само да те обичам.
Когато се изгубя в кафявото
на две прекрасни очи-
ласкави есенни кестени.
Сърцето отронва сълза.
С две капки дъжд и с въгленче
от огън пишем нашият стих.
Където всяко "Обичам те"
е доверие.
А ръцете ни...
Ръцете ни рисуват по нас
разстояния, контури и измерения,
и зашеметени пият капчици роса.
Устните с наслада попиват
късчета сладка зрялост и лято.
В този настръхнал миг дишаме желание,
умираме и се раждаме разтопени
в най-невъзможната страст...
След това...
Имаме сили само да се обичаме.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Нощ, разтопена от любов
На Г.
Разтопена нощ, натежала
от любов и шоколад...
и много, много страст.
Стича се капчица грях
по върха на горещи пръсти.
Онемели се преоткривамежадно и много бавно,
останали само по обичане.
Аз и ти, двете лудости
в нощта, разтопена от любов.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Цял един живот.
На Г.
Цял един живот събирам
думи неизречени и ненаписани.
Цял един живот се уча
да чета човека и да прочитам
сълзите му с усещания и любов.
Събрах вини,прошки и трънчета,
грехове, тишини и сълзи.
Цял един живот търсих те,
случих теб в една полудяла
от обичане есен. С вкус на теб.
Събрах цял един живот...
за да те обичам!
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Цял един живот.
На Г.
Цял един живот събирам
думи неизречени и ненаписани.
Цял един живот се уча
да чета човека и да прочитам
сълзите му с усещания и любов.
Събрах вини,прошки и трънчета,
грехове, тишини и сълзи.
Цял един живот търсих те,
случих любов в една полудяла
от обичане есен. С вкус на теб.
Събрах цял един живот...
за да те обичам!
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Обичай ме! За да ме има.На Г.Думи, изгарящи въгленчета.Изречени през сълза разстояние.Обичай ме! За да ме има.Защото съм любов и безумно твой.В парченцето време,наречено вечностпрез себе си минавам,онемял от поезия,обезумял от обичане...© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Когато думите се прегърнатНа Г.Когато думите се прегърнат,допрели сълза в сълза,тогава пишат се самии стихът тръгва.Само няколко щриха стигатза да стихне човека,сълзите негови да се прочетати любовта, светът му да подреди.© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Напълни се светът ми
На Г.
Напълни се светът ми
поради начина,
по който те обичам.
Когато само с мисъл,
с подкрепа, с дума-две
и онемялата същност
на всичката ми нежност
ти давам любов без свършване.
Узря този свят заради
жаждата за живот, която
ми даваш във всеки миг.
Заради слънцето в сърцето ти
и огъня на ръцете ти.
Напълни се светът ми с това,
че те имам в живота си.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
* * *
На Г.
Като шепот на сълза,
като тихо вричане,
топъл дъх те събужда
в горещи обятия
и онемяваш от обичане.
В този сладък миг,
дълъг като вечност
и дълбок като бездна,
просто усещаш и знаеш
какво е щастие...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
16. 11. 2014
Стихоприношение
На Г.
На ръба на парченцето време
прозират думи, щрихи, чувства.
И усещане за стихоприношение.
В късче стаено безвремие,
онемяло от поезия
междументебие се стича,
отпива глътка любов
и пише урок по обичане.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
15.11. 2014
Миг
На Г.
Когато слънцето падне
в скута на залеза,
обич върху обич
прибира мигът,
пораснал до прошка,
топъл от есен,
диря оставя... от обичане.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Трябваш ми
На Г.
Трябваш ми.
За да остарея с теб.
Да са топли нощите ни
и слънчеви дните ни.
Да се докосват душите ни
и да свържем свят
в торбичка от щастие,
пълна, пълна с обичане.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
В сърцето
На Г.
Сърцето ми те гушва
в топлата си пазва.
Там време няма.
Само шепот на сълза.
И едно лудо безвремие.
Най-безумното обичане
пие вечност.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
◊ ◊ ◊
Ръце сиротни,
протегнати
за късче надежда.
За парче хляб.
И за човещина.
Господи, колко мъка
има на този свят...!
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Цял един живот...
На Г.
Събирах те любов
цял един живот
за да случа тази
полудяла от обичане есен.
Цял един живот
събирах думи и сълзи
откъснати от сърцето,
за да те напиша
в обезумял от обичане стих.
Цял един живот
разпилян на късчета,
събрах в теб...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Моите моменти и мигове
На Г.
Има моменти, прошепнати мигове
на свечеряване, които притихнал
търсиш и искаш за себе си.
Миговете със съмнения, страхове, надежди.
С мечти, усещания, и копнежи...
Има моменти, когато те замеря тишината.
Когато не можеш да се скриеш от себе си,
и същността си не можеш да скриеш.
Мигове, в които виждаш кой си,
осъзнаваш се, разбираш се със себе си.
Това са онези особени моменти,
там си себе си и усещаш себе си.
Когато всеки удар на сърцето е обичане.
Жадно пиеш сила и живот
и продължаваш смело напред.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Основание да се живее
На Г.
Топъл хляб.
Топли ръце.
Топло огнище.
Основание
да се живее...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Аз съм опората
На Г.
Рамото, на което можеш
да стихнеш тревогите си
и да отрониш сълза.
Ръката, на която можеш
да се облегнеш, когато
сърцето ти иска да поплаче.
Това съм аз, защото
се наричам обичане.
За да мога да живея,
трябва да се раздам
и да ти бъда опора,
трябва да съм ти потребен,
и да съм ти нужен.
За да мога да живея...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Подай ръка
На Г.
Събирам и подреждам
думи, истини и усещания.
Усещане за болка и... нежност.
Късче жар. Опарена сълза.
Парченце шоколад. Докосване.
Миг, когато времето спира.
Когато съдбата ми е да съм
топъл като есен. И да съм твой.
Подай ръка. Аз те обичам!
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
И пак е есенно
На Г.
И пак е есенно.Топло докосване
стаено в нежност, пробягало в стих.
Есенна рапсодия. Тайна, екстаз. Поезия.
Тишината грее в погледа на влюбен мъж.
И тича по въгленчета от обичане.
Пак е есенно.Узряла, жадна есен...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Задушница
Жито, хляб и вино.
Свещица.Късче тамян.
"Бог да прости"
Живите, мъртвите.
Светлина и дух.
И едно мостче-любов...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Пресечна точка-обичане
Твоите стъпки пишат
пътища в мен.
Пресичат разстояния
със сто измерения.
В най, най-топлата
пресечна точка-Обичане!
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Този ноември
На Г.
Орехово топъл, с кестенче в джоба,
ноември събира багри в приказка.
С шепи раздава нежност и страст
и говори с чувства и усещания.
С ръце, пълни с есен и любов
огънче от огъня си взема и пали
въгленчета в очите. С обичане...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Най-нужните нещица
На Г.
Най-нужните нещица
са простички и скъпи.
Топлинка и човечност.
Обич, разбиране,
и нежност в дланите
да преоткриеш. Само това.
Любов без остатък.
И двама да ги споделят.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Философия на болката
На Г.
Когато болиш в мен,
се сливам с болката,
остра като рана.
Това ми дава усещането,
че съм жив и ме има,
и правото да умирам
и да възкръсвам
във всеки миг.
От тишини, от чувства.
От нежност, от обичане.
И от човечност...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Пак този ноември
На Г.
Времето се препъна и спря.
Намести се в ноември.
Взе със себе си парченце
есенно слънчице и две капки дъжд,
запали в огнището огънче
и си сътвори късче обичане.
Накрая ги послади с щипка
сладка зрялост и есен.
Да си има в студените дни и нощи.
Времето се препъна и спря,
намести се в ноември,
забеляза го само едно
ококорено врабче...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
