На петдесет и пет

На петдесет и пет
 •
На петдесет 
и пет 
не остаряваш. 
Просто 
прибавяш 
стойност. 
Към времето 
в себе си... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

2018

2018 
 •
Обичах. 
И писах.
Това е.
Друго 
няма. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Не опитомявай

Не опитомявай 
 •
тръните и думите.
Тяхната мисия 
е да бодат.
И да докосват.
Не опитомявай 
и тишините. 
Тяхната мисия 
е да крият 
в безвремието 
сълзите неизплакани, 
в които се губят 
измеренията 
на времето.

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

На разсъмване

На разсъмване 
 •
когато денят свенливо 
прибира всички изгреви
в шепа бели кокичета, 
тогава ми е тихо, 
много тихо, до вик , 
тогава уча се на обичане. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Ескиз за битие

Ескиз за битие 
 •
В света натежал
от метафори и посоки,
от мисли и несъвършенства, 
винаги се отприщят
думи премълчавани,
страхове насъбрани
и тайни неизречени, 
в стихналата зимна нощ,
когато сънувам 
бели разсъмвания
и рисувам бели кокичета, 
за да скрия времето
на сълзата, измила грима 
и простила острието на ножа 
и на нея ú остава 
тихичко да прошепне: 
простих, света е любов. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Философски етюд

Философски етюд
 •
Когато в едно
предсказано 
измерение,
поезията намира 
посоката и ключа 
към безвремието, 
там, отвъд сетивата
времето се крие,
безцеремонно натикано 
в Махалото на Фуко 
и самотно чертае 
кръстопътища.
По очертанията 
на съдбата. 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Думи

Думи 
 •
Аз не 
подреждам 
думите. 
Просто думите 
подреждат мен. 
Когато ме 
дописват. 
Ред по ред... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Коледа

Коледа
 •
На Коледа е тихо. 
Толкова тихо , 
че светът се спира 
насред пътя си. 
И притихва 
край огнището. 
За да се стопли 
с обичане... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ