Силует в нощта
•
Самотникът, изплакал
болката в изкупление,
когато тишината
се свлича в сълза.
Шепот. Жажда. И Път.
Грапав, калдъръмен,
пътят просто винаги
започва с разпятие.
И завършва с Любов.
В безвремие. И вечност.
Защото Пътят е докосване...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Няма коментари:
Публикуване на коментар