Копнеж за бъдеще
•
В тази простенала тишина,
в която светът
не може да нахлуе.
В която пропукват се илюзии.
И изтича пясъка на времето.
Там търси се опрощение
след низ от разпятия.
Там пулсират
настръхнали усещания
които носим в сърцето
и в длани ги събираме
като грапави истини.
Знам - ще настъпи мигът, в който
тишината ще се взриви в сто слънца.
Оцелели. Живи. Свободни.
Ще се изправим силни и гневни,
и ще запее светлина, много светлина.
Това е нашето предопределение.
И нашата съдба...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Няма коментари:
Публикуване на коментар