Размисли по никое време
сряда, 12 декември 2018 г.
Мигът...
Мигът
•
Когато губя дните,
като стих натежал,
прошепнат без думи,
остава ми само мигът,
когато боли от обичане.
Като онемяла сълза.
И едно усещане. За теб
...
©
Ванко Българионъ Николов
©
°
®
•
Ⓥ
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар