Ескиз за битие
•
В света натежал
от метафори и посоки,
от мисли и несъвършенства,
винаги се отприщят
думи премълчавани,
страхове насъбрани
и тайни неизречени,
в стихналата зимна нощ,
когато сънувам
бели разсъмвания
и рисувам бели кокичета,
за да скрия времето
на сълзата, измила грима
и простила острието на ножа
и на нея ú остава
тихичко да прошепне:
простих, света е любов.
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Няма коментари:
Публикуване на коментар