Размисли по никое време
петък, 14 юни 2019 г.
Сутрешен етюд
Сутрешен етюд
●
Обичам да цитирам
тишината сутрин,
напоена с лято,
прошепната с цигара
и чаша горещо кафе.
И усещането за
две сънувани ноти
как дишат в ритъма
на разплакана октава.
И пишат ред поезия.
©
Ванко Българионъ Николов
©
°
®
●
ВБН
●
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар