Безвремие
●
Реших да намеря
в Махалото на Фуко
бучица безвремие
от времето.
Пораснал до прошка,
събрах всичките си думи
които прощават,
очертания, тишини
и многоточия в молитви.
И две шепи любов.
В една сълза. Моята.
Направих ги смисъл и усещане
И рана. И парченце поезия.
Разнежена октава.
Събрах ги. В лято. В теб.
В късче от стих...
©Ванко Българионъ Николов©° ®●ВБН●
Няма коментари:
Публикуване на коментар