Размисли по никое време
събота, 29 юни 2019 г.
Поезия
Поезия
●
Няколко щриха усещане,
шепа дъждовни тишини
и парченце смисъл
делят времето на късчета
и душата на атоми.
Там аз те чакам
по-тих и от смисъл.
И се събирам в стих.
©
Ванко Българионъ Николов
©
°
®
●
ВБН
●
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар