Душа
●
Душата. Изкарай я на слънце.
Нека се стопли. С късче любов.
Дай ѝ шанс. Да слезе от Голгота.
Простор ѝ дай. И вяра. Нека литне.
Дай ѝ време. И шепа тишини,
за да остане за миг със себе си.
После я остави да се сгуши в теб.
И душата с благодарност ще те обича.
И ще те напише в парченце поезия...
©Ванко Българионъ Николов©° ®●Ⓥ
Няма коментари:
Публикуване на коментар