неделя, 1 януари 2012 г.

Кратко за моята земя


Кратко за моята земя

Сита е пръстта на таз земя
от треви, от пепел и коренища на души.
Дълбока е пръстта на таз земя,
докоснала
потъналата арфа на един певец
и тихите ù струни,
като жилите на мойта кръв,
кънтяща в тишината.
Тежка е пръстта на таз земя
от копия, от кости
и съдби,
изрязали релефа на сърцето ми.
Блажена е пръстта на моята земя,
където,
сенките на двама се облягат
и
всяко цвете е страст и болка,
където
продължава да ни чака,
както желязото ръждата.

Някъде далече са ловците,
а тук
една сърна
пръстта и извора целува.
oksimoron

Няма коментари:

Публикуване на коментар