Етюд за безвремие

Етюд за безвремие 
 •
Когато есента 
срещне безвремието,
тогава то става съдба. 
Избор. Надежда. Вяра. 
Тогава шепа тишини 
и топли залези 
рисуват страсти по 
извивките на ноември, 
и ме събират в точка
в края на стихът... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Книгата на Битието

Книгата на Битието
 •
Цял живот четем 
книгата на битието.
И винаги откриваме
неразрязани страници.
Там, където тишината 
е пълна с мен и с теб.
Там пишем само ние. 
С въглена на дните
в душите ни, където 
остриетата оставят 
белези... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

В ъгъла на есента

В ъгъла на есента 
 •
някъде там, 
в края на октомври,
да стъпиш в жарта 
е толкова естествено. 
Като онова усещане, 
което пази посоката 
да не загубя 
теб и стихът...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Пътят

Пътят
 •
Пътят е не само разстоянието 
от точка А до точка В.
Пътят е и състояние на духа.
Грапав като преболяла тишина,
пътят е общуване: с Бог, 
със себе си, със света.
Пътят подрежда истини, 
разбива илюзии. 
Сближава и разделя. 
Разпарчетосва и закърпва 
парченца там, отляво.
Пътят е безвремие. Вечност. 
Пътят е докосване. И любов...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Послепис

Послепис… 
 •
Всичко мое ви раздадох. 
И болката. И любовта. 
И сълзата. И страстта. 
Остана ми само стихът. 
Прегърнал ме през рамо 
с тъгата на уморена цигара, 
запалена в полунонощ, 
за да ме държи още жив...

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Кръговрат

Кръговрат 
 •
Махалото 
отмерва 
посоки. 
5 минути 
слава. 
До следващото 
разпятие…

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Октомври

Този октомври 
 •
узря в сълза и стих. 
И се напи. С любов. 
Погали с мъжка длан 
две мокри врабчета, 
скри под крилата им 
щипка лято и късче небе, 
а те жадно се сгушиха 
в най-топлото обичане... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ

Ноктюрно в камерен формат

Ноктюрно в камерен формат
 •
Думите се влюбват в себе си. 
Между редовете 
си прощават грехове, 
порастват до прошка 
преди времето да се изниже 
като многоточие. 
И след това те написват 
в един-единствен стих. 
Едно ноктюрно 
в камерен формат... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ