Октомври

В октомври 
 •
дъждостишията 
онемяват от поезия. 
Есенно някак. 
Когато поискаш 
да пъхнеш душата си 
в топлината на 
есенно кестенче, 
за да се спасиш 
от думи и рани. 
Тогава преди стиха 
идва сълзата. 
След стиха става тихо. 
Помежду им стои 
поезията... 

_{© Ванко Българионъ Николов©}° ^®•Ⓥ