Анализ на референдума на Слави Трифонов

Анализ на референдума на Слави Трифонов

И една маймуна да пускаш всяка вечер по телевизията-и тя ще стане страшно популярна. 

Въпросите за референдума ги пишат същите сценаристи, които пишат и вицовете на Слави, не очаквайте да са наясно с Конституцията и законите, разправя един коментатор в нета. Първата част на изказването му е вярна. Това обаче не значи, че не ги разбират нещата. Свръхинтелигентни пичове са, каквото и да говорят.

Само се чудя дали не са  винаги поразително единодушни с шефа

Което не е добре. Все пак става въпрос за предаване, което има претенциите да формира общественото мнение. Не, че е лошо да правиш референдум. Ама е малко нелепо че сценаристите винаги са толкова единодушни, това е направо стряскащо. Единият го уволниха, той единствен бил опозицията в шоуто.
1. Още когато Президентът предложи тази тема за референдум бяха дискутирани всички аргументи „за“ и „против“. Изглежда добре на мястото на анонимните кандидати от партийните листи да бъдат лансирани и избирани личности, които в пряка конкуренция помежду си да печелят доверието на избирателите. Всъщност, резултатът би бил малко по-различен, доколкото избирателите на партиите ще продължат да гласуват за своите кандидати, а конформисткият вот ще се насочи веднага към кандидатите на големите партии. Резултатът ще бъде елиминиране на по-малките политически формации.

2. Вторият въпрос е свързан с отдавнашната идея за намаляване на боря на народните представители от 240 на 120. Популярното обяснение е в това, че така ще бъдат спестени пари и ще бъде намален броя на онези, които държавата издържа. Механичното намаляване на броя на народните представители няма да облекчи бюджета, но съществено ще ограничи представителството на местните общности. Ако днес имаме всички основания да смятаме, че редица региони остават неефективно представени, то при общото намаление на броя на народните представители тази тенденция ще се задълбочи.

3. Третата тема също е от предложенията на Президента. Тава въпрос за задължителното гласуване. Известни са всички аргументи в подкрепа на такава форма за изразяване на гражданската воля, както и основанията за противопоставяне срещу подобна промяна. Важно е да се добави, че задължителното гласуване няма да реши проблемите с купения и контролиран вот, а в същото време, изисква въвеждането и на т.нар. „бяла бюлетина“, с която при задължението за гласуване, гражданите биха могли да гласуват „срещу всички“ Ако тази възможност не бъде въведена, задължителното гласуване ще изгуби значението си, но такова предложение липсва сред въпросите, по които се предлага провеждането на референдум.

4. Четвъртият въпрос е изцяло идентичен с предложението на Президента Плевнелиев и вече получи своя отговор на референдума, проведен през октомври. Няма законово ограничение да бъдат повтаряни въпроси, но след решението на Народното събрание, препотвърждаването на волята на гражданите отчасти губи смисъла си.

5. Петият въпрос отново е съсредоточен върху състоянието на партийната система чрез предложение за промяна в размера на финансиране на политическите партии. Един лев за един глас изглежда справедливо и силно напомня на германския принцип. Но, само ако смятаме, че причината за злоупотребите с партийните субсидии се свежда единствено и само до техния размер. Няма никаква гаранция, че при подобно рязко ограничаване на публичните средства, отделяни за политическите партии, влиянието върху тях ще намалее или те ще започнат да вършат единствено и само политическата си работа.

6. Последният, шести въпрос е свързан с прякото избиране на директорите на областните дирекции на МВР, както и началниците на районните управления, при мажоритарна избирателна система, с абсолютно мнозинство в два тура. Такава практика съществува но там където полицейските служби са организирани по друг начин. В тези други системи, по този начин се избират и съдии. Същественият въпрос е в каква степен гражданите ще имат възможност да направят своя свободен и информиран избор по отношение на евентуалните кандидати, които биха се явили на подобни избори?

Въпросът обаче е, че трябва да се научим да отсяваме добрите от лошите идеи. Да научим, че ако това, което предлагаме, се изпълни, то ще доведе след себе си много повече промени и следствия, отколкото се виждат на първо четене. 

И това е големият проблем на повечето въпроси предложени от екипа на Трифонов - те ще повелкат след себе си много негативи, които май не сме готови да преглътнем.

Мажоритарен вот

Мажоритарният вот има онази специфична способност след себе си да води до система с две доминиращи партии и евентуално няколко по-малки. Това обаче далеч не отразява политическите настроения у нас. Ние имаме този шарен парламент в момента, защото хората не са единни във вижданията си за партиите. Не всеки харесва ГЕРБ и ДПС, които по всяка вероятност биха доминирали в един парламент, избран мажоритарно. Вижте мажоритарните резултати от 2009 г. Те не лъжат какво ще стане.

Другият голям мит около мажоритарния вот е, че така ще знаем кого сме вкарали в парламента. Всъщност не. С мажоритарен вот ще имаме 240 едномандатни избирателни райони, където партиите пак ще издигат свои хора и хората пак ще гласуват за партии. Елементът на "Аз знам кого вкарвам в НС" е изключително минимален. Ако не вярвате, замислете се върху изборите за местна власт. 

Ако не сте от София, Пловдив, Варна или Бургас, където националните медии показват големите кандидати за битката за кметския пост, помислете колко от кандидатите са ви известни. За колко от тях знаете какво представляват?

Изцяло мажоритарният вот може да повлече след себе си доста негативи и неминуемо ще оскъпи изборите. Далеч по-адекватна е системата с преференции за даден кандидат. Така се минимизират негативите и човек пак може да посочи своя кандидат. Разбира се там трябва да се неутрализират защитите за водачите на листи. Постигне ли се това вече, този проблем ще е решен.

Задължително гласуване

Друг интересен въпрос е задължителното гласуване. Там основният проблем е, да се намери начин да се осигури спазването на този задължителността на този вот. Как обаче? Глоба, рестрикции... какво? И веднъж вече постигнат този задължителен вот, как ще се приложат тези наказания за негласувалите?

Тук дори не споменаваме темата за правата ни като граждани и правото на протест чрез негласуване. Факт е, че задължителното гласуване би могло да има и положителни ефекти. Преди обаче да се борим за въвеждането му, трябва да бъде дадено логично решение за проблемите.

И още нещо важно. Преди да имаме задължително гласуване, трябва да имаме и народ, който да познава държавата си и да знае за какво гласува. Най-малкото все още имаме хора, които не могат да различат избори за кмет от избори за парламент. И не преувеличавам.

Максимум 2 мандата за депутатите

Друг любопитен въпрос е идеята за въвеждане на мандатност при депутатите. Повече от 2 мандата да не може да бъдеш народен представител. Тук проблемът е чисто професионален. От една страна, малко са тези депутати, които знаят защо са там. Голяма част от избраните ни депутати за първи мандат нямат  практическите познания какво трябва да правят, как да го правят и т.н. 

От друга пък, само с два мандата се лишаваме от възможността да имаме наистина добри законотворци. Вярно е, че такива като цяло са малко, но като цяло това е нещо, на което трябва да обърнем внимание, защото един от големите ни проблеми не са т.нар. професионални политици, които стоят по 5-6 мандата, а фактът, че политиката ни е яко аматьорска.

Два пъти по-малко депутати

Намаляването на броя на депутатите също е решение, което след първия поглед престава да звучи толкова велико. По-малко депутати означава по-ниска представителност на НС като орган. По-ниска представителност, означава по-малко хора, които намират човек/партия, който/която да ги представлява, да защитава техните интереси. А каквпото и да си говорим по-малко представителност е абсолютно равно по-ниска легитимност на управлението. 

Иначе казано не е проблемът в количеството депутати, а в качеството им. И мисленето на дребно, без анализ с разчитане само на повърхностните знаци, води само и единствено до половинчата работа и въртене в кръг.

Драстично намаляване на субсидиите

Идеята за намаляване на субсидиите е добра, стига да не прибягваме до думички като драстично. Който е участвал в предизборна кампания, знае поне относително колко струва едно подобно удоволствие. Изборите са скъпо нещо и без пари се правят трудно и не особено успешно. Питайте Зелените. Ако тази държавна субсидия е минимална или никаква, тези пари трябва да дойдат отнякъде. Така пак стигаме до порочния кръг с икономическите интереси, които се месят в политиката.

За да бъде решен този проблем, по-скоро трябва да бъде изготвен и след това следен стриктно един Закон за лобизма, който пряко да казва какво е позволено и какво не. Заедно с това трябва партиите да бъдат задължени да публикуват за свободен достъп финансовите си отчети. Така чрез прозрачност и саморегулация в самия политически елит (всеки ще дебне за нередности другарчето), ще се изчисти тази зависимост.

Колкото до самите субсидии, тогава едно намаляване, не драстично, би свършило работа, особено ако се осигури равен достъп по време на предизборна кампания до обществените медии. Без и един от тези фактори обаче пак бихме се завъртяли в кръг, от който измъкване няма.

Пряк избор от народа на районни прокурори, съдии и началници на полицията

Може би най-нелепото предложение в случая е прекият избор на прокурори, съдии, шефове на полиция и т.н. Всички знаем какво е купуване на гласове и как се правят политически кампании. Реално погледнато само специалистите по места знаят кой действително заслужава да бъде районен прокурор, съдия или шеф на полицията. 

Може би ще е далеч по-адекватно да се провеждат публични изслушвания по обществената телевизия и общественото радио или техните регионални центрове, които да осигурят малко или много прозрачност около избора. И по-активни местни медии. Но това си е едно мое идеалистично виждане за нещата. 

Извод

Идеята не е да променяш правилата без да мислиш за последствията, които можеш да предизвикаш. Идеята е да мислиш, когато избираш. И толкова главоболия ще си спестиш. А ако не намираш за кого да гласуваш? Конституцията ти осигурява и право да бъдеш избиран...

И честно казано, преди да започнем с референдумите, нека първо се научим какво е държава и как функционира тя. Иначе всяко подобно упражнение ще е обречено ако не на провал, то на опорочаване.

идеята за референдума е изключително слаба. Тя е поверена на хора, които нямат необходимата теоретическа подготовка. Правото е достатъчно сложна наука, за да си позволят външни за нея хора да се произнасят по кардинални за нея въпроси, извличайки доводи от собственото си невежество. 

В такива случаи малко чувство за срам не би било излишно. При това те проявяват характерното за лаиците грубо неуважение към държавността. Невъзможно е да възхвалявате пряката демокрация, а да отправяте съвършено непристойни думи към представителната демокрация. Те очевидно не забелязват, че така в крайна сметка рушат необходимото за всеки гражданин градивно чувство за държавност.

Не мога най-после да отмина обстоятелството, че Вашият „синедрион” обсъжда темата "референдум" при пълното отсъствие на всякакъв опонент. Каквото каже единият от тях, същото казват и останалите. Това издава вече една значително висока степен на несериозност. 

Ако преминем към проблема по същество, ще Ви кажа, че референдумът Ви е обречен на неуспех. Самият референдум е повече от излишен. Народът не иска референдуми, той иска хляб и сигурност. Положението му е толкова бедствено, че с никакъв референдум то няма да може да бъде подобрено. При това съдбата на народа ни се решава не от самия него, а от външни, чужди за него сили.

Пита ли някой народа ни, когато над 2 хиляди предприятия бяха продадени на мизерно ниски цени? 
Пита ли някой народа ни, когато бе извършено най-тежкото икономическо престъпление в нашата история – ликвидирането (не преустройството, а ликвидирането!) на кооперативните ни стопанства? 
Пита ли някой народа ни, когато го вкараха в НАТО? Вместо референдуми, ние се нуждаем от инвестиции, които, ако частният бизнес, не направи, трябва да направи държавата. 

И какви въпроси Вие искате да поставите с референдума на този гладен, омършавял, обезволен народ? 

Първият въпрос се отнася до избирателната система.

Каква избирателна система бил искал да има той – мажоритарна или пропорционална? Не разбирате ли, че му поставяте въпроси, на които той не може да даде еднозначен отговор. Простете, но мисля, че и Вие самият не си давате точно сметка какво всъщност представлява мажоритарната система, доколкото тя съществува в множество различни варианти. И на какво основание Вие смятате, че излъчените чрез мажоритарната избирателна система ще бъдат по-добри от излъчените чрез пропорционалната избирателна система? 

И при едната, и при другата система кандидатите се определят от един същ централен партиен орган. Каквито той ще избира за пропорционалната избирателна система, такива той ще избира и за мажоритарната система. Във всички случаи те ще са по образ и подобие на хората от центъра. Ако са кандидати на ГЕРБ, всички те – и при едната, и при другата избирателна система - ще бъдат все бойкоборисовчета. 

Освен това, защо забравяте, че възможността за мажоритарни избори съществува и сега. Всеки гражданин може да издигне кандидатурата си (чрез инициативен комитет) и да се противопостави на кандидатите, издигнати от партиите. Опити в това отношения са правени, но резултатът е нулев. След изборите за Седмото велико народно събрание в изборите са участвали като независими кандидати около 50 души и нито един от тях не е бил избран – просто защото зад никого от тях не е застанала една достатъчно мощна партия, на която хората да имат доверие. 

Лъжа е, че при мажоритарните избори се избират не партии, а личности. 
Ще предложа на вниманието Ви имената на кандидатите на ГЕРБ, които бяха мажоритарно избрани в изборите през 2009 г. Ето ги тези светли имена: 
Любен Татарски, Красимир Петров, Любомира Станиславова, Николай Коцев, Галина Банковска, Румен Иванов, Валентин Микев, Анатолий Йорданов, Пламен Цеков, Иван Иванов, Ирина Соколова, Димитър Лазаров, Пламен Нунев, Десислава Танева, Даниела Дариткова, Борис Грозданов, Моника Панайотова, Иван Колев, Анастас Анастасов. 
Да виждате между тези имена името поне на един, с когото парламентът би могъл да се гордее? 

Те бяха световно неизвестни и останаха световно неизвестни, но въпреки това бяха избрани - не естествено заради своите лични качества, а заради качествата на партията, която застана зад тях. И защо най-после така глупаво се смята, че ако изборите са мажоритарни, политическите партии ще издигнат възможно най-добрите кандидати (личности!), а ако изборите са по пропорционалната система, ще издигнат някакви второкачествени безличия. 

Не е вярно по-нататък, че при едни мажоритарни избори кандидат като Пеевски нямало да бъде избран. Ще бъде избран и още как, ако зад него застане една силна партия като ГЕРБ или ДПС. Нима мажоритарно избираният президент Плевнелиев щеше да бъде избран, ако не бе получил цялата възможна подкрепа на Бойко Борисов, а чрез него и подкрепата на партията ГЕРБ? 

А давате ли си сметка какви тежки деформации могат да се получат при действието на една мажоритарна система? Напълно възможно е една партия, получила мнозинство само от един глас, да получи всички мандати в страната. В мажоритарните избори във Франция през 1958 г. Френската комунистическа партия получи 3 882 200 гласа, но срещу тях получи само десет депутатски места, а Националният републикански съюз за своите 3 604 000 гласа получи 189 места. 

Но няма защо да ходим във Франция, за да видим как мажоритарните избори деформират парламентарната картина. От мажоритарно избраните през 2009 г. 31 депутати 26 бяха от ГЕРБ и пет от ДПС. Останалите партии не получиха нито едно място в парламента. Ако мажоритарно бяха избирани всичките 240 народни представители, в НС щяха да бъдат представени само две партии. Къде остава в този случай представителният характер на „представителния орган”?При използване на така наречената избирателна география и на някои други избирателни трикове, картината би могла да бъде значително по-деформирана. 

Второ, с референдума Вие предлагате състава на Народното събрание да се намали от 240 на 120.

Така щели сме да спестим не знам колко милиона. Хубава загриженост! Но давате ли си сметка какъв ще бъде не финансовият, а политическият резултат, ако това предложение се приеме? При 120 народни представители кворумът ще бъде 61 депутати, а законите ще бъдат приемани с мнозинство от 32 гласа. 

Че кой, пита се, по-едър бизнесмен няма да може да си купи необходимото му мнозинство, за да прокара в парламента приемането на удобен за него закон?

Евтиното, г-н Трифонов, понякога излиза много по-скъпо. Икономии трябва да се правят, но не за сметка на качеството на държавната работа, която върши парламентът. Освен това всички наши съседни държави имат парламенти, чийто състав количествено не се различава съществено от нашето Народно събрание. Идете в интернет и направете необходимата в случая справка. 

Трето, Вие предлагате да се намалят държавните субсидии за парламентарно представените партии. Неразумно предложение.

Партиите вършат най-отговорна държавна работа, която във всички случаи трябва да бъде и финансова обезпечена. Ако партиите не получат от държавата необходимите средства, тогава те ще трябва да ги потърсят от частни лица – милионери. Така се поставят основите за корупцията. 

Хората - особено в левите партии - съзнават за това, поради което не желаят милионери в собствената си партия. Като гласоподавател на БСП ще призная, че стоя твърде близко до това разбиране. Аз няма да кажа „Вън милионерите от БСП!”, но ще кажа „Вън милионерите от ръководството на БСП!”. Не бих искал милионери да определят насоките на следваната от БСП политика, доколкото манталитетът на милионера, колкото и да е добър като човек, се различава в някаква степен от манталитета на членуващия в БСП трудов гражданин. 

Четвърто, Вашият референдум иска да вкара задължителното гласуване.

Искате насила да накарате хората да упражняват едно свое право? 
Това няма как да стане!  Може насила да накарате избирателя да отиде до избирателното бюро, но няма как да го заставите да пусне действителна бюлетина. Пък и как всъщност ще го накарате да отиде до избирателното бюро? Като глобите неизпълнила гражданския си дълъг циганка, която няма хляб за децата си? Очертава се ситуация, силно напомняща за идиотското с предложения да се глобяват клошарите с хиляда лева. 

Пето, лишено от всякакъв разум е и искането за пряк избор от народа на съдии, прокурори и началници на полицейски управления.

Съдиите, прокурорите и полицейските началници са професии, които изискват висока квалификация. Как ще се доверя на избора на хора, които нямат и представа от необходимите в случая професионални качества? Ние зле избираме народните представители, а още по-зле ще избираме съдиите и полицейските началници, които трябва да са възможно най-квалифицирани в своята област. 

Шесто, противоречи на здравия разум и Вашето искане да се въведе мандатност за народните представители – никой не бива да се избира за народен представител повече от два пъти.

Политиката, г-н Трифонов, е професия от най-висок ранг. Тя иска освен всичко друго и мъдростта на годините. В нашето недалечно минало народните представители са били избирани до … 15 пъти. Така Михаил Маджаров е бил избиран за народен представител 15 пъти, Теодор Теодоров - 13 пъти, Александър Малинов - 12 пъти, Петко Стайнов – 12 пъти, Никола Мушанов - 11 пъти, Атанас Буров - 10 пъти, Кимон Георгиев - 8 пъти. Но този въпрос има своето много лесно решение: просто не гласувайте за човек, който се кандидатира за народен представител повече от два пъти. За това решение не Ви трябва референдум. 

Но нека си представим, че Вашият референдум има пълен успех. Всички Ваши отговори са получили желания от Вас отговор и Вие ликувате И какво? Бъдете уверен, че нищо в същността на системата, която искате да промените, няма да се промени.Икономическата власт ще остане в същите ръце, което означава, че в същите ръце ще остане и политическата власт. Следователно и решенията, които ще бъдат приемани след референдума, няма да се отличават съществено от решенията, приемани преди референдума. Ще се промени само онова, което висшата власт, която стои над всякакви референдуми, реши да го промени.