Стига с тая “толерантност”

Стига с тая “толерантност”

Направо грачите!

Оставяме се да ни убеждават в нейната положителност...  А всъщност:

„Толерантност - това е медицински термин, взет от Трансплантологията. Означава - неспособност на организма, да отличава чуждия орган. Такова състояние се достига, чрез отрови, упражняващи натиск върху имунната система на организма и, привеждащи я в апатия и безразличие, към дразнителя.

Пълната толерантност е смъртта.“

Непрекъснато ме убеждават, че трябва да съм толерантен. Непрекъснато някой с мазна физиономия ми казва, че нарушавам нечии права и че ако не харесвам нещо, било проява на расизъм. Трябва да съм културен и по “европейски” възпитан, да давам непрекъснато шанс и да съм снизходителен, да си мълча и да се усмихвам. Доброволно да се интегрирам и омешвам с неща, за които никой не ме е питал, дали изобщо искам. Трябва да съм смирен, да давам всичко от мен колкото и когато поискат и в никакъв случай не трябва да съм агресивен. Защото трябва да съм толерантен.

1. Когато някой новодошъл комшия ми надува чалга до 4 сутринта, трябва да си трая и да се поклащам в ритъм, защото това е основата на добросъседството и признак на толерантност. Ако след второто предупреждение отида и му разбия муцуната, ще спя в пълна тишина, но вече не е толерантно.

2. Когато цял катун цигани или мигранти-орки се самонастанят в изоставена сграда на твоята улица, трябва да организирам мило тържество заедно със съкварталците и лично да ги прикача със жица към собствения си електромер, защото това е интеграция и съпричастност. Ако заедно със съкварталците ги изринем с шутове, кражбите и мръсотията ще изчезнат от нашата улица, но това е нарушение на човешки права, проява на расизъм и не е толерантнo.

3. Когато гледам новини на турски по Българската национална телевизия, трябва да организирам подписка с предложение, повече предавания да са на турски, а субтитрите да са на български. Защото това е толерантност. Ако кажа, че това е пълна простотия и настоявам да се махне – това вече не е проява на толерантност.

4. Когато таксиджията ми включи помпа на апарата и ми дъни кючеци от колоните на макс, трябва да му кажа, че това ми е любимата певачица. Да отворя прозореца за да чуят всички и да му лепя десетолевки на челото на всеки километър от брояча. Защото това е приятелско и много толерантно. Ако му дръпна шнура на помпата и му спра радиото, ако му кажа че а-гъкне до края на маршрута, а-съм го удушил със шнура – това е просташко и много нетолерантно.

5. Когато разбера,че искат да строят ислямистки център край София, да се зарадвам неимоверно и да предложа като кореняк софиянец, да направят и храма “Александър Невски” на джамия. Ако се противопоставя – това ама хич не е по европейски толерантно.

6. Когато се правят гей-паради, да сложа чорапогащника и сутиена на приятелката ми, да се включа и да дам пример на подрастващите за разбиране и подражание. Ако съм против цялата тая показна педерастия – това е морална закостенелост, селяния и пълна нетолерантност.

7. Когато ходя в Южна България или в Североизточна България и разбера, че ако не знам турски няма да мога и дъвка да си купя, веднага да си взема речник. Това е благодарение на голямата ни толерантност. Ако се заинтересувам, защо там няма нито една построена църква, а е гъмжило от джамии, защо говорят, че българските възрожденци и войводи са престъпници и сменят имена на улици, това ще е национализъм, възродителен процес и нетолерантност.

8. Когато виждам как всяка зелена площ се превръща в поредния панелен блок, да изпадам в див възторг и да се включа в изкореняването на дървета, пъзалки, катерушки и саморасляци. Ако се опитам да се противопоставя, това е градска парвенющина от селски тип.

9. Когато разбера, че плащам луди сметки и пари за некачествени услуги, трябва да мълча. Защото управляващите и те са хора и имат нужда от скъпи коли, яхти и къщи в чужбина. За тяхната задоволеност и добро управление, е редно да си плащам без да питам. Ако някой от тях се е поувлякъл в краденето, да простя и да дам нов мандат, защото това е признак на човещина и толерантност. Ако искам да ги вкарат в затвора, това е неблагодарност. Ако вместо да подминавам, спретна тексаското клане на мургавите наркодилъри пред входа на съседното училище. Ако спра да вярвам на институции и политици. Ако спра да пускам есемеси и да давам пари за мними благотворителности. Ако вместо да си замълча, тегля една цветиста псувня на всеки, който я заслужава. Ако проумея горчивата истина, че когато си добър - всички те мислят за будала, а когато си лош - те гледат в очите. Ако започна да казвам по често “Не ми харесва” от колкото “Не ме засяга”. Ако стана агресивен срещу всичко уродливо, което ме заобикаля. Ако си отстоявам правата и територията и не чакам някой друг да го направи. Ако вместо мълчаливото възпитание и статична любезност вляза в открита война с цялата тази простотия, която ни удави – ще ме обвинят, че съм нетолерантен.

10. Уморих се да съм толерантен...

Ако един трезвомислещ българин каже, че определена група хора са заплаха за България откъм религиозен, културен, етнически или социален аспект,   веднага разни  еврогейци  му лепят  "обидните и заклеймяващи" думи  Ксенофоб, Расист, Националист. Затова днес да си расист е титла за нормален. Чудя се кога и думата Родолюбец ще стане обидна и лоша за мрежите от НПО -та, които  реално  управляват България и Европа!

Самата употреба на чуждиците "патриотизъм" и "национализъм" води до липса на родолюбци.