Еньовден
•
Разпуснали коси до тревата,
самодиви боси наричат
самодивски песни магични.
Слънце събират призори
по росни луди билки.
А камъните под нозете им
оживяват в изгрева червен,
с пълни шепи нестинарско лято.
И оживява изгрева зашеметен.
За да случат в капчиците роса
любов, благодат и живот...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Няма коментари:
Публикуване на коментар