Постфактум
•
Лятото си тръгва с любов.
Като узряло многоточие
промъква се на пръсти есента.
И почти по памет цигарата
спасява от думи и рани.
А тишините болят от поезия.
Когато след всеки мах на крилете
остава ехото на разнежена октава...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Няма коментари:
Публикуване на коментар