Приказка за януари
•
Само няколко акорда сняг,
когато едно снегостишие
прегръща едно топлостишие.
Влюбено скрили се в януари.
В една строфа топлина.
В едно парченце поезия.
Две-три думи и няколко
тишини за рима. Едни такива.
Парещи. Шепнещи. Болящи.
Сънуващи кокичета.
И тихичко ми вземат душата...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Няма коментари:
Публикуване на коментар