Фрагмент от февруари
•
Не бързам. Просто няма за къде.
Оставям душата си да ме настигне.
Знам, че светът узрява за лято
и сънува кокичета и птици,
дори и през този зимен февруари.
Тогава недописаните разстояния
ме водят само до стихът...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Няма коментари:
Публикуване на коментар