Гети,готи,склавини - продължение 1
Но вие си спомняте, че през 410 г. обединените готи начело с Аларих превземат Рим и поставят началото на доминацията на тракийските племена в Европа през следващите два века .
Проф. Дамико твърди, че между 504 и 511 г. българите, заедно с гепидите и войска от територията на Византия (съставена преди всичко от тракийски бойци) дебаркират на полуострова и започват сражение с войските на Теодорих.
Интересното е, че това се случва по времето, когато българите според Манасиевата хроника започват да се заселват в сегашните Западна България и Македония.
Българите и гепидите в случая действат като федерати на Ви-зантийската империя, разбира се не даром.
Въпросът тук е дали хрониките по това време правят разлика между готи и българи или приемат, че това е един и същи народ?/както свидетелстват старите сръбски извори/. Според мен ранното заселване на българи и готи в Северна Италия става именно през периода 5-6 в. Затова се споменава директно и във Ватиканските архиви на папа Григорий Велики.
Приелият латинския вариант на Християнството отец Пиетро Булгаро (560-605) умира като папски кардинал. Самият той дава сведения, че неговите български родители – скотовъдци се установават в средата на 6 в. във Верчели. Тези факти дават основание на италиански автори да твърдят, че по това време големи групи българи са се настанили в Северна Италия, в районите под Алпите.
Мисля, че проф. Дамико не разделя готи (които по-късно ще бъдат наречени „склавини“) и българи именно заради сходството в езика и обичаите. След разпадането на готските държави в Равена вероятно голямата част от техните поданици са застанали под крилото на българските аристократи, уседнали в тези райони. Един от тези херцози-българи е Варнеканциус .
Според проф. Дамико българите в Северна Италия превръщат мочурищата в цъфтящи плодородни градини и ниви. Те култивират земите в провинциите Ломбардия и Пиемонт, утвърждавайки се не само като отлични селскостопански производители, но и като животновъди и търговци.
„Също и българите, както и другите нашественици, преминават по същия път на съдбата: започват да се християнизират и романизират и да потъват във водовъртежа на италианската асимилация. Приносът на българите не е само симплицизмът (простотата на нравите) и чистотата на тяхната варварска невинност. В асимилаторския водовъртеж те се отплащат с многообразното ново въздигнато достойнство, с отдаването на нова девствена и дива кръв, на физическия динамизъм и бойния дух, които те преливат в благородните, но изтощени артерии и вени на западащия унил италиец от ранното средновековие – като по този начин съживиха старата добродетел на римската универсалност .
Установяването на българите сред нас дава своя принос за днешния облик на нашето земеделие. А земеделието е основната причина за запазване и величието на даден народ. Земеделието прави човека религиозен, морален, възпроизводителен; а в дните на война от земеделските среди излизат най-дисциплинираните и героични воини.
В последната голяма война (І-та Свет.война) потомците на Алцек от Молизе и Абруци дадоха най-голям принос на бойното поле . Когато земеделието се свърже с културата, умовете непокварени от недостатъци, се проявяват изключително във всички области на познанието“ .
( D'AMICO VINCENZO: "I Bulgari trasmigrati in Italia nei secoli VI e VII dell'Era Volgare" F.lii Petrucciani,1933, Campobasso – XI)
С тези възвишени думи проф.Дамико дава най-кратката и вярна характеристика на предците ни настанили се в Италия.
Нямаме никакви свръхочаквания проф. Дамико да хвали незаслу-жено българите и дошлите преди тях готи поради някакви си негови причини.
Както готите,така и българите до 4-5 в. живеят в ареала на така наречената Сантана-де-Муреш-Черняховска култура ,а именно на терито-риите на сегашните Украйна,Беларус,част от Южна Русия,Молдова и Румъния. Сигурно по-натътъшните проучвания ще очертаят още по-широко присъствие на племена от тази група /готи,остроготи,визиготи,гепиди,херули,анти ,българи и др./. Според данни от съветските и руските археолози /виж М.Б.Щукин,Б.А.Рибакова и др./ в района на Черняховската култура земята била гъсто населена.
Какво казва по този въпрос най-големия руски капацитет товарищ Щукин: „Следите на черняховските селища на места се простират с километри. Изглежда става въпрос за твърде многочислено населе-ние,плътността на заселване в 4 в. не отстъпва на съвременната“.
При направените разкопки са разкрити села ,в които са живели от 6000 до 9000 души,че и до 15-20000. Според Петър Георгиев /“Траки,готи,славяни“-книгата може да бъде прочетена в /www.otizvora.com/ /нивото на развитие на керамиката,земеделието,металообработването и жилищно строителство в горе цитирания регион е била толкова високо,че след преселението на тракийските племена на Юг и на Запад местните славяни са го достигнали едва през 16-17 в.
За това свидетелства и Б.М. Щукин /1937-2008 г./ в книгата си “Рождение славян“:
“От една страна ние виждаме ефективната и ярка Черняховска и Пшеворска култура,с богат асортимент от разнообразие на форми на съдове: сива керамика на грънчарско колело в черняховската и чернолъскава в пшеворската…От друга страна славянските култури с тяхната изключително груба ръчна керамика,представена само от високи слабопрофилирани гърнета и понякога паници“.
С две думи славяните заселили района след оттеглянето на траките са употребявали най-вече дървени съдове,което от своя страна показва ниското им ниво на развитие и самоорганизация.
Сега разбирате защо трябва да се доверим на проф.Дамико. Тра-кийските племена/готи и българи/,настанили се в Италия след 5 в. наистина са издигнали нивото на земеделие и бит на своите доскорошни поробители,принудили ги да се изселят доста на север от Дунав в началото на 2 в.пр.Христа.
В „научното“ си безсилие немските учени,не успели да намерят от готите никакви „германски“ останки – погребални аксесоари,керамика,оръжия и др. накрая заявяват: „…странстването на готите не е и не може да бъде обект на положителна наука и се основава ,подобно на религията,единствено на вярата“ /Хахман/. И това ,ако не е безкрайно безобразие,здраве му кажи!
Кажете ми в случая кой ни е крив? Немците ,които не можаха толкова години да открият каквито и да е германски следи у готите или нашите, платени от народа ни историци,които имат всичко в ръцете си – и общи имена,и древни извори, и археологически находки. На това предателство трябва най-сетне да бъде сложен край!
Но вие си спомняте, че през 410 г. обединените готи начело с Аларих превземат Рим и поставят началото на доминацията на тракийските племена в Европа през следващите два века .
Проф. Дамико твърди, че между 504 и 511 г. българите, заедно с гепидите и войска от територията на Византия (съставена преди всичко от тракийски бойци) дебаркират на полуострова и започват сражение с войските на Теодорих.
Интересното е, че това се случва по времето, когато българите според Манасиевата хроника започват да се заселват в сегашните Западна България и Македония.
Българите и гепидите в случая действат като федерати на Ви-зантийската империя, разбира се не даром.
Въпросът тук е дали хрониките по това време правят разлика между готи и българи или приемат, че това е един и същи народ?/както свидетелстват старите сръбски извори/. Според мен ранното заселване на българи и готи в Северна Италия става именно през периода 5-6 в. Затова се споменава директно и във Ватиканските архиви на папа Григорий Велики.
Приелият латинския вариант на Християнството отец Пиетро Булгаро (560-605) умира като папски кардинал. Самият той дава сведения, че неговите български родители – скотовъдци се установават в средата на 6 в. във Верчели. Тези факти дават основание на италиански автори да твърдят, че по това време големи групи българи са се настанили в Северна Италия, в районите под Алпите.
Мисля, че проф. Дамико не разделя готи (които по-късно ще бъдат наречени „склавини“) и българи именно заради сходството в езика и обичаите. След разпадането на готските държави в Равена вероятно голямата част от техните поданици са застанали под крилото на българските аристократи, уседнали в тези райони. Един от тези херцози-българи е Варнеканциус .
Според проф. Дамико българите в Северна Италия превръщат мочурищата в цъфтящи плодородни градини и ниви. Те култивират земите в провинциите Ломбардия и Пиемонт, утвърждавайки се не само като отлични селскостопански производители, но и като животновъди и търговци.
„Също и българите, както и другите нашественици, преминават по същия път на съдбата: започват да се християнизират и романизират и да потъват във водовъртежа на италианската асимилация. Приносът на българите не е само симплицизмът (простотата на нравите) и чистотата на тяхната варварска невинност. В асимилаторския водовъртеж те се отплащат с многообразното ново въздигнато достойнство, с отдаването на нова девствена и дива кръв, на физическия динамизъм и бойния дух, които те преливат в благородните, но изтощени артерии и вени на западащия унил италиец от ранното средновековие – като по този начин съживиха старата добродетел на римската универсалност .
Установяването на българите сред нас дава своя принос за днешния облик на нашето земеделие. А земеделието е основната причина за запазване и величието на даден народ. Земеделието прави човека религиозен, морален, възпроизводителен; а в дните на война от земеделските среди излизат най-дисциплинираните и героични воини.
В последната голяма война (І-та Свет.война) потомците на Алцек от Молизе и Абруци дадоха най-голям принос на бойното поле . Когато земеделието се свърже с културата, умовете непокварени от недостатъци, се проявяват изключително във всички области на познанието“ .
( D'AMICO VINCENZO: "I Bulgari trasmigrati in Italia nei secoli VI e VII dell'Era Volgare" F.lii Petrucciani,1933, Campobasso – XI)
С тези възвишени думи проф.Дамико дава най-кратката и вярна характеристика на предците ни настанили се в Италия.
Нямаме никакви свръхочаквания проф. Дамико да хвали незаслу-жено българите и дошлите преди тях готи поради някакви си негови причини.
Както готите,така и българите до 4-5 в. живеят в ареала на така наречената Сантана-де-Муреш-Черняховска култура ,а именно на терито-риите на сегашните Украйна,Беларус,част от Южна Русия,Молдова и Румъния. Сигурно по-натътъшните проучвания ще очертаят още по-широко присъствие на племена от тази група /готи,остроготи,визиготи,гепиди,херули,анти ,българи и др./. Според данни от съветските и руските археолози /виж М.Б.Щукин,Б.А.Рибакова и др./ в района на Черняховската култура земята била гъсто населена.
Какво казва по този въпрос най-големия руски капацитет товарищ Щукин: „Следите на черняховските селища на места се простират с километри. Изглежда става въпрос за твърде многочислено населе-ние,плътността на заселване в 4 в. не отстъпва на съвременната“.
При направените разкопки са разкрити села ,в които са живели от 6000 до 9000 души,че и до 15-20000. Според Петър Георгиев /“Траки,готи,славяни“-книгата може да бъде прочетена в /www.otizvora.com/ /нивото на развитие на керамиката,земеделието,металообработването и жилищно строителство в горе цитирания регион е била толкова високо,че след преселението на тракийските племена на Юг и на Запад местните славяни са го достигнали едва през 16-17 в.
За това свидетелства и Б.М. Щукин /1937-2008 г./ в книгата си “Рождение славян“:
“От една страна ние виждаме ефективната и ярка Черняховска и Пшеворска култура,с богат асортимент от разнообразие на форми на съдове: сива керамика на грънчарско колело в черняховската и чернолъскава в пшеворската…От друга страна славянските култури с тяхната изключително груба ръчна керамика,представена само от високи слабопрофилирани гърнета и понякога паници“.
С две думи славяните заселили района след оттеглянето на траките са употребявали най-вече дървени съдове,което от своя страна показва ниското им ниво на развитие и самоорганизация.
Сега разбирате защо трябва да се доверим на проф.Дамико. Тра-кийските племена/готи и българи/,настанили се в Италия след 5 в. наистина са издигнали нивото на земеделие и бит на своите доскорошни поробители,принудили ги да се изселят доста на север от Дунав в началото на 2 в.пр.Христа.
В „научното“ си безсилие немските учени,не успели да намерят от готите никакви „германски“ останки – погребални аксесоари,керамика,оръжия и др. накрая заявяват: „…странстването на готите не е и не може да бъде обект на положителна наука и се основава ,подобно на религията,единствено на вярата“ /Хахман/. И това ,ако не е безкрайно безобразие,здраве му кажи!
Кажете ми в случая кой ни е крив? Немците ,които не можаха толкова години да открият каквито и да е германски следи у готите или нашите, платени от народа ни историци,които имат всичко в ръцете си – и общи имена,и древни извори, и археологически находки. На това предателство трябва най-сетне да бъде сложен край!
Българите на Алцек се заселват едва през 663 г. в Молизе
и Кампобасо с разрешението на крал Ромуалд след Вартоломеевата нощ, устроена им
от баварския крал. В „Римска история“ Павел Дякон (770 г.) споменава за техните
потомци: „И до днес (към края на 8 в.) те живеят по тези места както ги
споменахме и въпреки че говорят по латински, все пак съвсем не са забравили да
употребяват и собствения си език“.
Накрая проф. Дамико пресмята числеността на българското по-селение в Италия към 1940 г.:
„От една обща рекапитулация можем да преброим над 700 населени места в Италия, малки и големи, с български произход, при среден брой на жителите с около 2000 души за всяко селище. Така получаваме около 1 400 000. Но като вземем в предвид разпръснатите по други селища, се приближаваме до числото 3 000 000. Зоната на Абиатеграсо и провинци-ите Кампобасо, Беневенто и Акуила са обитавани от над една десета от това число. Що се отнася до Молизе, коренните му жители са се запазили, без изключение, като селски стопани. Индустриалци, търговци и занаятчии са имигрирали тук от Кампания.“
През 1940 г. когато е правено изследването Италия е наброявала 42 млн. души, а това означава, че 7 % от населението й са потомци на онези българи и готи настанили се в нейните земи през 5-7 в. Проучването показва, че масовото заселване на българите на Апенинския полуостров през древността е било предимно в селата поради земеделския им поминък. А това е поредното доказателство, че те не са номадски народ – какъвто досега го определяха чужди и наши историци.
Но нека отново се пренесем на Изток за да проследим едно друго преселение, което ни касае още по-пряко.
При преминаването на Дунав голяма част от готите са християни –ариани. Лангобардите през 5 в. приемат арианството, най-вероятно чрез готите. Как е станало това е отделен въпрос. Но е известен факта, че Урфила превел свещенните книги на езика на готите. Нещо повече, той създал и азбука, глаголицата, на която записал Светото писание. Спомнете си какво бе засвидетелствал Фалафрид Страбо (9 в.) от Райхенау, Южна Германия, учител и възпитател на немските принцове в двора на Каролингите.
В книгата си „За произхода на църковните понятия“ Страбо споме-нава за готите, живеещи в Томи (сегашна Констанца), „които превели от гръцки свещените християнски книги на родния си скитски език“.
Пак там той на практика обезмисля изфабрикуваните теории за германския произход на готите:
927.С „Готите, сиреч Гетите…
И по-късно (което историята потвърждава) учени хора от тоя народ преведоха свещените книги на техния собствен език, от които и досега са се запазили паметници при мнозина. И, както се научаваме от съобщенията на достоверни братя, на същия език се служи и днес (840 г.) Божията служба у някои скитски народи, предимно у жителите на Томи“.
Град Томи, както знаете е сегашна Констанца, тогава – един от градовете на Средновековна България.
А Северна Добруджа до Руско-турската война е била в българското етническо землище. Русия отнема от Румъния Бесарабия и по-късно и Молдова – като я компенсира с Добруджа. И така ни създава конфликта с Румъния, който за дълги години отрови българо-румънските отношения и ни отне изконно наши етнически територии.
За наша радост или за наше съжаление тогава, по времето на Урфила, когато готите приемат християнството, ,„правата вяра“ в Константинопол е било арианството. По-късно на събора в Сердика арианството ще бъде забранено и Протоген, епископ на Сердика, Гауденций от Найсус (Ниш), Теодор от Хераклея, Урсакий от Сингидон, Георг от Лаодикея (Маке-дония) и др. ще бъдат низвергнати. Обърнете внимание, че това са все територии от бъдещата българска държава.
През 359 г. на Събора в Римини списъкът на анатемосаните епископи се разширява с Евдоксий от Германица, Демофил от Бероя (Македония), Герман – епископ на Сирмиум. Вече става ясно все повече, че огромната част от арианите са от тракийските територии.
През 381 г. в Аквилея на Събора са низвергнати като ариани Авксентий, епископ на Дорусторум (Силистра) и ученик на Урфила, Паладий –епископ на Рациария (Арчар край Видин).
Тук вече решително можем да направим извода, че арианството е обединително начало на близките по род и кръв местни племена на траките и илирите и единствена възможност да отстояват своята идентичност.
През същата 381 г. Урфила прави опит да се свика нов събор в Константинопол, но императърът не дава съгласие. При посещението си във византийската столица Урфила скоропостижно почива „при неизяснени обстоятелства“.
Борбата между тракоилирийците и гръкоримляните не спира. По-казателен е случаят, който описва Юлия Хаджи Димитрова за ромейския военначалник от готски произход по име Ганьо, Гено или Геньо през 399 г. (Казано иронично – това си е уникално „немско“ име!).
В църковната история на Созомен (Sozomenos, VIII,4.) Ганьо е записан като най-висш командир от императорската армия. И това не е единствен случай на военноначалник от готски произход от такъв ранг в ромейската армия.
Разчитайки на своя авторитет и влияние Ганьо поставил пред им-ператора много остро въпроса за предоставяне на отделна църква, в която готите-ариани да могат да се черкуват. Император Аркадий почти се бил съгласил когато Йоан Златоуст, по това време вече архиепископ на Костантинопол, се намесил и му заявил, че всички църкви в града са на разполо-жение на готите. Нашият човек проявил повече характер и му отвърнал, че той и неговите хора принадлежат към друга християнска партия и си искат отделна църква.
Отчаян от ината на Ганьо, Йоан преминал към лични нападки. „Виж с какви привилегии и власт си облечен и си спомни с какво беше облечен отвъд Истър (Дунав) преди да дойдеш тук!“ – упрекнал го за неблаго-дарността му Златоустия грък.
Работата толкова се усложнила, че се стигнало до бунт, който взривил цялата империя. Въстанието било подкрепено от фригите (тракийско племе от Мала Азия). Ганьо е обявен за държавен враг номер едно и било заповядано всички „варвари“, т.е. готи, намиращи се в Костантинопол, да бъдат избити. (SOZOMENES,VIII,4.1)
И както подчертава Юлия Х. Димитрова „тук не става дума за единството на Света Троица, А ЗА БОРБА ЗА СОБСТВЕНА ЦЪРКВА НА СОБСТВЕН ЕЗИК. Становището на генерал Ганьо е „Ако ще трябва да се молим в църква, то трябва да е поне наша, а не „църква под наем“.“
Това не е само за различие между народи, тук става дума за конфликт между цивилизации и мирогледи.
От едната страна е духът на пустинята, на ориенталщината, който описахме по-горе.
От другата страна са хората с дух, възпитан от красотата на туч-ните поля, от гората и зелената планина, пълни с безброй живи същества. Те им вдъхват „представата за хармония и равновесие, за многообразие и търпимост – и за вечния кръговрат и прераждане на живота“. (Ю. Х. Димитрова).
На арианите е бил достатъчен текстът на Библията на собствен език. За тях това бил начинът да отправят молитвите си направо към Бога. Не им е било необходимо друго посредничество. Нито византийско, нито римско. Може би такова е било апостолическото християнство в първите му столетия и затова е било толкова привлекателно за траките. Особено и по причина, че образите на Иисус и Орфей са им били така близки до сърцата и душите.
И ако за Ориента е било характерно да напуснеш светския живот и да се отдадеш на отшелничество (монашество), то за траките както казва проф. Ханс фон Шуберт:
„Бягството от националната, народна общност, от семейството и рода, от общината е било непонятно и се разминавало с представите им за национално съзнание“. И чувство за дълг бих добавил.
Упорството да защитаваш собствена версия на християнска религия на своя език много скоро ще се превърне във въпрос на историческа мисия, но и в тежка национална съдба, изправила народа ни пред съдбовни изпитания.
И когато след време и на Запад и на Изток арианството ще бъде победено и само готите (и други сродни тракийски племена) в България, в Далмация, в Босна, в Италия и във Франция ще останат „еретици“ и „езичници“, “склави (роби)“, “склавини“, „варвари“. По-късно една голяма част от тях ще се нарекат богомили.
Но да се върнем отново към старите свидетелства на историците от това време.
Константинополският историк Сократ Схоластик (4-5 в.) в своята „Църковна история“ (Socrates, Historia ecclessiastica, IV, S. 269) дава информация за това, което се случва на Изток:
„Между варварите, които живееха по Дунава и които се наричаха готи избухнаха размирици. Те се разделиха на две, едните бяха предвождани от Фридигерн, а другите от Атарних. И така Фридигерн избяга при римляните и ги помоли за помощ. Император Валент му прати помощ и така Фридигерн победи и Атарних трябваше да отстъпи.
Така Фридигерн прие вярата на императора и готите станаха ариани. Епископът на готите Улфила учеше не само готите на Фридигерн, но и тия на Атарних. И Атарних видя, че вярата на дедите беше отхвърлена, започна да преследва арианите, така че едните и другите ариани (християни), имаха едни и същи мъченици“.
Готите са толкова силни по това време, че могат да си позволят и вътрешни войни, в които византийския император се намесва директно на страната на тези, които приемат условията му. Разделяй и владей.
В края на 4 и началото на 5 в. готите и техните роднини – острого-ти, визиготи и вандали – са подчинили под своя власт териториите на се-гашните Франция, Испания, части от Германия и севернафриканските провинции. Вандалите, според древните историци, били най-красиви от „варварите“.
По това време, около 370 г., се ражда и бъдещия голям вожд на готите Аларих Първи. През 391 г. готите, заедно с тракийското племе беси, както и „целия тракийски народ“ (според Клавдиан - 5 в., «Готската война» «De Bello Gothico» ) избрали за свой цар Аларих. Десет години по-късно тази смесена армия от отвъд и отсам дунавски траки тръгва на Запад и през 410 г. превзема Рим .
Биват освободени голямо множество роби, не само сънарод-ници. Дали това е било страшното отмъщение на траките за преживените през вековете страдания от римляните или задачата е била да се върне ограбеното тракийско злато на Дечебал и на южните им събратя? А може би и двете?
Какво е накарало по-късно тези тракийски племена да тръгнат към Испания, Франция, Северна Африка можем само да гадаем. Може би е същото, което накара след 1989 г. два милиона българи да се пръснат из целия свят?
Прав е бил Херодот за това, че тракийския народ е втория по го-лемина след индийския. Защото след смъртта на Атила през 453 г., през 474 г. останалата част от готите и сродните им племена се обединяват около Теодорих, син на Теодомир със столица Нове (Свищов). След десет години начело с новия си вожд готите завземат Равена и там създават своя държава, като господства над цяла Италия и част от Франция над 70 години.
По това време готите от първата вълна, превзела Рим през 410 г. са създали своя държава с център Тулуза, сегашна Франция. Те са притеснени от надигащите се франки, които търсят решаваща битка. Теодорих от Равена тръгва да помогне на братята-траки (готи) по молба на Аларих Втори.
Ето какво пише гръцкия хронист Прокопий в съчинението си „Готските войни“ (книга 5/12):
„… В същото време визиготите (на Аларих Втори) научиха, че германите са се настанили край града Каркасон (византиецът за разлика от нашите историци прави разлика между готи и германи – б.а.). Те също тръгнаха натам, установиха се на лагер и започнаха да чакат.
Но когато започнаха да скучаят от дългото чакане, загубиха търпение и започнаха да роптаят, тъй като земята им беше обрана от враговете. Накрая насочиха възмущението си и срещу Аларих като го обвиняваха в страх от враговете и негодуваха заради закъснението на неговия свекър (Теодорих). На висок глас му заявиха, че и те са също така добри войни като франките и биха се сами леко се справили с тях. Така Аларих бил принуден да влезе в бой с враговете. В тази битка германите постигнаха победа като избиха повечето от визиготите, заедно с техния цар Аларих“.
Теодорих пристига по-късно от Равена и прогонва германите, обсаждащи Каркасон, където Аларих Стари е скрил присвоеното от Рим през 410 г. Взема си златото и се връща обратно в Равена.
Извод: Ако траките на Аларих имаха повече разум и търпение и мислеха повече за бъдещите поколения отколкото за окрадената си реколта и питаеха малко повече уважение към вожда си, сега най-вероятно някои държави на Запад щяха да се наричат по друг начин.
Нека да се върнем обратно в сегашните български земи и да видим какво е станало с коренното население. Според „нашите историци“ готите и природните бедствия го изтребили почти до крак и тук останали само руини и пустеещи земи. А това според тях създало необходимите предпоставки за масовото заселване на „любимите им славяни“ из целия Балкански полуостров.
Авторът на „Гетика“ Йорданес (Йордан – живял през 6 в.), гот по произход, пише в гл.51, че имало и други готи, т. нар. „малки готи“, които били „един многочислен народ“. (Jordsnis, Romana et Getica, преиздадена и обработена от Теодор Момзен, Берлин, 1882 г.):
„Днес (551 г.) те живеят в Мизия, в областта около Никополис ад Иструм (край Велико Търново-б.а.), в полите на Хемус планина (Стара планина-б.а.), един безброен, но беден и невойнствен народ, който не притежава нищо освен всякакви стада, храна за добитъка и дърва в гората…“.
Йорданес разказва в гл. 57, че Теодорих навремето събрал целия готски народ, но взел със себе си само тези, които били съгласни да тръгнат с него и потеглил на Запад. Там след битките и завоеванията се жени за сестрата на бъдещия крал Хлодвиг Първи, принцесата от рода на Меровингите, Авдефледа.
Изглежда този брак е накарал по-късно немските историци да го изкарат от гот (тракиец) – германец. Може би и германците обобщават като някои българи : „откъдето жената – оттам и родата“!
Върху тази книга на Йрданес – „Гетика“ (обърнете внимание –„Гетика“, а не „Готика“ се градят манипулативните тези на редица автори-б.а.). Няма да се впускам в подробен анализ, такъв може да намерите в трудовете на проф. Ганчо Ценов, проф. Асен Чилингиров, Петър Георгиев и Юлия Хаджи Димитрова. Искам да обърна внимание само върху това, че съчинението на Йорданес е било в голяма степен поръчково и впоследствие е изменяно според желанията на преиздаващите го. Това вмешателство е променило доста от оригиналния текст.
Две са основните неща, които са останали непроменени. Книгата се казва „Гетика“, т.е. става дума за ГЕТИ. Богът, на който се кланят готите (гети) според Йорданес не е някой от известните стари германски богове, а Замолксис, който си е стария гетски бог ЗАЛМОКСИС.
Сега бих искал да цитирам двама стари хронисти, които не бихме могли да определим като „поръчкови“ автори.
Теофан Изповедник пише: „През тази година (497 г. – б.а.) армия, състояща се от готи, веси (беси) и други тракийски народи бе изпратена от император Анастазий да бъде на разположение на Ареобинд, син на Дагалайф, който беше губернатор и префект на Изтока“.
Теофан иска да каже, че тук (в сегашните български земи) е оста-нало толкова многолюдно тракийско население, което напук на кръвожадните ни историци не е измряло, ами е могло да мобилизира големи самостоятелни военни формирования. На всичкото отгоре по това време става известен и един висш готски офицер на византийска служба, който се е казвал ВЕСО (Бесо).
„Весо получи нареждане да превземе Нарния, една също силна крепост в Тоскана. Този Весо беше от готски произход и произлизаше от ония готи, които дълго живееха в Тракия и които не бяха се присъединили и не бяха тръгнали с Теодорих, когато той замина от там с народа си към Италия“ (Прокопий, кн.1, гл.16.)
След 378 г. още над сто години след това Византийската империя не може да излезе от доминацията на готите на Изток. Според тогавашните автори да бъдат победени готите в бой е безнадеждно. Единственият изход от това отчайващо за империята положение е мирното споразумение и интригите. Най-вероятно тогавашните източни римски императори са ги приемали и като съюзници и като сънародници-траки.
Готите на Балканите получават пълна автономия, данъчна свобода, богато възнаграждение при условието да служат в имперската армия като федерати. Много от тях постъпват и на редовна военна служба при императора. Готизацията на византийската армия достига своя връх. Значителното мнозинство от армейските части се командват от готи, а след време и висшите командни постове са в ръцете им.
След гореописания бунт на гота Ганьо, сред елита на започващия да доминира лека полека гръцки етнос се надигат настроения за реорганизация на византийската армия. Започва чистка, която обаче скоро е преустановена ,защото империята има нужда от боеспособни части – за да отразят персийската заплаха от Изток.
До седмото столетие траките са най-важния и ценен елемент в ромейската войска. По-късно еволюцията е по посока на това готски войници-наемници да се командват от офицери ромеи. Другият начин е бил да бъдат привличани като федерати, подчинени на свои, собствени водачи.
След седми век, при създаването на Дунавска България, тра-ките-готи губят възможността да участват в армията, което е показателно как гърците са оценявали техния произход, оттам и надеждност.
Но византийската хитрост, лукавство и злато успявали да осигуряват на империята оцеляването й в тези изключително трудни за нея времена. Дипломацията на Константинопол често е успявала да насъска един срещу друг сродни племена на принципа “Разделяй и владей!“.
Следва продължение.
Накрая проф. Дамико пресмята числеността на българското по-селение в Италия към 1940 г.:
„От една обща рекапитулация можем да преброим над 700 населени места в Италия, малки и големи, с български произход, при среден брой на жителите с около 2000 души за всяко селище. Така получаваме около 1 400 000. Но като вземем в предвид разпръснатите по други селища, се приближаваме до числото 3 000 000. Зоната на Абиатеграсо и провинци-ите Кампобасо, Беневенто и Акуила са обитавани от над една десета от това число. Що се отнася до Молизе, коренните му жители са се запазили, без изключение, като селски стопани. Индустриалци, търговци и занаятчии са имигрирали тук от Кампания.“
През 1940 г. когато е правено изследването Италия е наброявала 42 млн. души, а това означава, че 7 % от населението й са потомци на онези българи и готи настанили се в нейните земи през 5-7 в. Проучването показва, че масовото заселване на българите на Апенинския полуостров през древността е било предимно в селата поради земеделския им поминък. А това е поредното доказателство, че те не са номадски народ – какъвто досега го определяха чужди и наши историци.
Но нека отново се пренесем на Изток за да проследим едно друго преселение, което ни касае още по-пряко.
При преминаването на Дунав голяма част от готите са християни –ариани. Лангобардите през 5 в. приемат арианството, най-вероятно чрез готите. Как е станало това е отделен въпрос. Но е известен факта, че Урфила превел свещенните книги на езика на готите. Нещо повече, той създал и азбука, глаголицата, на която записал Светото писание. Спомнете си какво бе засвидетелствал Фалафрид Страбо (9 в.) от Райхенау, Южна Германия, учител и възпитател на немските принцове в двора на Каролингите.
В книгата си „За произхода на църковните понятия“ Страбо споме-нава за готите, живеещи в Томи (сегашна Констанца), „които превели от гръцки свещените християнски книги на родния си скитски език“.
Пак там той на практика обезмисля изфабрикуваните теории за германския произход на готите:
927.С „Готите, сиреч Гетите…
И по-късно (което историята потвърждава) учени хора от тоя народ преведоха свещените книги на техния собствен език, от които и досега са се запазили паметници при мнозина. И, както се научаваме от съобщенията на достоверни братя, на същия език се служи и днес (840 г.) Божията служба у някои скитски народи, предимно у жителите на Томи“.
Град Томи, както знаете е сегашна Констанца, тогава – един от градовете на Средновековна България.
А Северна Добруджа до Руско-турската война е била в българското етническо землище. Русия отнема от Румъния Бесарабия и по-късно и Молдова – като я компенсира с Добруджа. И така ни създава конфликта с Румъния, който за дълги години отрови българо-румънските отношения и ни отне изконно наши етнически територии.
За наша радост или за наше съжаление тогава, по времето на Урфила, когато готите приемат християнството, ,„правата вяра“ в Константинопол е било арианството. По-късно на събора в Сердика арианството ще бъде забранено и Протоген, епископ на Сердика, Гауденций от Найсус (Ниш), Теодор от Хераклея, Урсакий от Сингидон, Георг от Лаодикея (Маке-дония) и др. ще бъдат низвергнати. Обърнете внимание, че това са все територии от бъдещата българска държава.
През 359 г. на Събора в Римини списъкът на анатемосаните епископи се разширява с Евдоксий от Германица, Демофил от Бероя (Македония), Герман – епископ на Сирмиум. Вече става ясно все повече, че огромната част от арианите са от тракийските територии.
През 381 г. в Аквилея на Събора са низвергнати като ариани Авксентий, епископ на Дорусторум (Силистра) и ученик на Урфила, Паладий –епископ на Рациария (Арчар край Видин).
Тук вече решително можем да направим извода, че арианството е обединително начало на близките по род и кръв местни племена на траките и илирите и единствена възможност да отстояват своята идентичност.
През същата 381 г. Урфила прави опит да се свика нов събор в Константинопол, но императърът не дава съгласие. При посещението си във византийската столица Урфила скоропостижно почива „при неизяснени обстоятелства“.
Борбата между тракоилирийците и гръкоримляните не спира. По-казателен е случаят, който описва Юлия Хаджи Димитрова за ромейския военначалник от готски произход по име Ганьо, Гено или Геньо през 399 г. (Казано иронично – това си е уникално „немско“ име!).
В църковната история на Созомен (Sozomenos, VIII,4.) Ганьо е записан като най-висш командир от императорската армия. И това не е единствен случай на военноначалник от готски произход от такъв ранг в ромейската армия.
Разчитайки на своя авторитет и влияние Ганьо поставил пред им-ператора много остро въпроса за предоставяне на отделна църква, в която готите-ариани да могат да се черкуват. Император Аркадий почти се бил съгласил когато Йоан Златоуст, по това време вече архиепископ на Костантинопол, се намесил и му заявил, че всички църкви в града са на разполо-жение на готите. Нашият човек проявил повече характер и му отвърнал, че той и неговите хора принадлежат към друга християнска партия и си искат отделна църква.
Отчаян от ината на Ганьо, Йоан преминал към лични нападки. „Виж с какви привилегии и власт си облечен и си спомни с какво беше облечен отвъд Истър (Дунав) преди да дойдеш тук!“ – упрекнал го за неблаго-дарността му Златоустия грък.
Работата толкова се усложнила, че се стигнало до бунт, който взривил цялата империя. Въстанието било подкрепено от фригите (тракийско племе от Мала Азия). Ганьо е обявен за държавен враг номер едно и било заповядано всички „варвари“, т.е. готи, намиращи се в Костантинопол, да бъдат избити. (SOZOMENES,VIII,4.1)
И както подчертава Юлия Х. Димитрова „тук не става дума за единството на Света Троица, А ЗА БОРБА ЗА СОБСТВЕНА ЦЪРКВА НА СОБСТВЕН ЕЗИК. Становището на генерал Ганьо е „Ако ще трябва да се молим в църква, то трябва да е поне наша, а не „църква под наем“.“
Това не е само за различие между народи, тук става дума за конфликт между цивилизации и мирогледи.
От едната страна е духът на пустинята, на ориенталщината, който описахме по-горе.
От другата страна са хората с дух, възпитан от красотата на туч-ните поля, от гората и зелената планина, пълни с безброй живи същества. Те им вдъхват „представата за хармония и равновесие, за многообразие и търпимост – и за вечния кръговрат и прераждане на живота“. (Ю. Х. Димитрова).
На арианите е бил достатъчен текстът на Библията на собствен език. За тях това бил начинът да отправят молитвите си направо към Бога. Не им е било необходимо друго посредничество. Нито византийско, нито римско. Може би такова е било апостолическото християнство в първите му столетия и затова е било толкова привлекателно за траките. Особено и по причина, че образите на Иисус и Орфей са им били така близки до сърцата и душите.
И ако за Ориента е било характерно да напуснеш светския живот и да се отдадеш на отшелничество (монашество), то за траките както казва проф. Ханс фон Шуберт:
„Бягството от националната, народна общност, от семейството и рода, от общината е било непонятно и се разминавало с представите им за национално съзнание“. И чувство за дълг бих добавил.
Упорството да защитаваш собствена версия на християнска религия на своя език много скоро ще се превърне във въпрос на историческа мисия, но и в тежка национална съдба, изправила народа ни пред съдбовни изпитания.
И когато след време и на Запад и на Изток арианството ще бъде победено и само готите (и други сродни тракийски племена) в България, в Далмация, в Босна, в Италия и във Франция ще останат „еретици“ и „езичници“, “склави (роби)“, “склавини“, „варвари“. По-късно една голяма част от тях ще се нарекат богомили.
Но да се върнем отново към старите свидетелства на историците от това време.
Константинополският историк Сократ Схоластик (4-5 в.) в своята „Църковна история“ (Socrates, Historia ecclessiastica, IV, S. 269) дава информация за това, което се случва на Изток:
„Между варварите, които живееха по Дунава и които се наричаха готи избухнаха размирици. Те се разделиха на две, едните бяха предвождани от Фридигерн, а другите от Атарних. И така Фридигерн избяга при римляните и ги помоли за помощ. Император Валент му прати помощ и така Фридигерн победи и Атарних трябваше да отстъпи.
Така Фридигерн прие вярата на императора и готите станаха ариани. Епископът на готите Улфила учеше не само готите на Фридигерн, но и тия на Атарних. И Атарних видя, че вярата на дедите беше отхвърлена, започна да преследва арианите, така че едните и другите ариани (християни), имаха едни и същи мъченици“.
Готите са толкова силни по това време, че могат да си позволят и вътрешни войни, в които византийския император се намесва директно на страната на тези, които приемат условията му. Разделяй и владей.
В края на 4 и началото на 5 в. готите и техните роднини – острого-ти, визиготи и вандали – са подчинили под своя власт териториите на се-гашните Франция, Испания, части от Германия и севернафриканските провинции. Вандалите, според древните историци, били най-красиви от „варварите“.
По това време, около 370 г., се ражда и бъдещия голям вожд на готите Аларих Първи. През 391 г. готите, заедно с тракийското племе беси, както и „целия тракийски народ“ (според Клавдиан - 5 в., «Готската война» «De Bello Gothico» ) избрали за свой цар Аларих. Десет години по-късно тази смесена армия от отвъд и отсам дунавски траки тръгва на Запад и през 410 г. превзема Рим .
Биват освободени голямо множество роби, не само сънарод-ници. Дали това е било страшното отмъщение на траките за преживените през вековете страдания от римляните или задачата е била да се върне ограбеното тракийско злато на Дечебал и на южните им събратя? А може би и двете?
Какво е накарало по-късно тези тракийски племена да тръгнат към Испания, Франция, Северна Африка можем само да гадаем. Може би е същото, което накара след 1989 г. два милиона българи да се пръснат из целия свят?
Прав е бил Херодот за това, че тракийския народ е втория по го-лемина след индийския. Защото след смъртта на Атила през 453 г., през 474 г. останалата част от готите и сродните им племена се обединяват около Теодорих, син на Теодомир със столица Нове (Свищов). След десет години начело с новия си вожд готите завземат Равена и там създават своя държава, като господства над цяла Италия и част от Франция над 70 години.
По това време готите от първата вълна, превзела Рим през 410 г. са създали своя държава с център Тулуза, сегашна Франция. Те са притеснени от надигащите се франки, които търсят решаваща битка. Теодорих от Равена тръгва да помогне на братята-траки (готи) по молба на Аларих Втори.
Ето какво пише гръцкия хронист Прокопий в съчинението си „Готските войни“ (книга 5/12):
„… В същото време визиготите (на Аларих Втори) научиха, че германите са се настанили край града Каркасон (византиецът за разлика от нашите историци прави разлика между готи и германи – б.а.). Те също тръгнаха натам, установиха се на лагер и започнаха да чакат.
Но когато започнаха да скучаят от дългото чакане, загубиха търпение и започнаха да роптаят, тъй като земята им беше обрана от враговете. Накрая насочиха възмущението си и срещу Аларих като го обвиняваха в страх от враговете и негодуваха заради закъснението на неговия свекър (Теодорих). На висок глас му заявиха, че и те са също така добри войни като франките и биха се сами леко се справили с тях. Така Аларих бил принуден да влезе в бой с враговете. В тази битка германите постигнаха победа като избиха повечето от визиготите, заедно с техния цар Аларих“.
Теодорих пристига по-късно от Равена и прогонва германите, обсаждащи Каркасон, където Аларих Стари е скрил присвоеното от Рим през 410 г. Взема си златото и се връща обратно в Равена.
Извод: Ако траките на Аларих имаха повече разум и търпение и мислеха повече за бъдещите поколения отколкото за окрадената си реколта и питаеха малко повече уважение към вожда си, сега най-вероятно някои държави на Запад щяха да се наричат по друг начин.
Нека да се върнем обратно в сегашните български земи и да видим какво е станало с коренното население. Според „нашите историци“ готите и природните бедствия го изтребили почти до крак и тук останали само руини и пустеещи земи. А това според тях създало необходимите предпоставки за масовото заселване на „любимите им славяни“ из целия Балкански полуостров.
Авторът на „Гетика“ Йорданес (Йордан – живял през 6 в.), гот по произход, пише в гл.51, че имало и други готи, т. нар. „малки готи“, които били „един многочислен народ“. (Jordsnis, Romana et Getica, преиздадена и обработена от Теодор Момзен, Берлин, 1882 г.):
„Днес (551 г.) те живеят в Мизия, в областта около Никополис ад Иструм (край Велико Търново-б.а.), в полите на Хемус планина (Стара планина-б.а.), един безброен, но беден и невойнствен народ, който не притежава нищо освен всякакви стада, храна за добитъка и дърва в гората…“.
Йорданес разказва в гл. 57, че Теодорих навремето събрал целия готски народ, но взел със себе си само тези, които били съгласни да тръгнат с него и потеглил на Запад. Там след битките и завоеванията се жени за сестрата на бъдещия крал Хлодвиг Първи, принцесата от рода на Меровингите, Авдефледа.
Изглежда този брак е накарал по-късно немските историци да го изкарат от гот (тракиец) – германец. Може би и германците обобщават като някои българи : „откъдето жената – оттам и родата“!
Върху тази книга на Йрданес – „Гетика“ (обърнете внимание –„Гетика“, а не „Готика“ се градят манипулативните тези на редица автори-б.а.). Няма да се впускам в подробен анализ, такъв може да намерите в трудовете на проф. Ганчо Ценов, проф. Асен Чилингиров, Петър Георгиев и Юлия Хаджи Димитрова. Искам да обърна внимание само върху това, че съчинението на Йорданес е било в голяма степен поръчково и впоследствие е изменяно според желанията на преиздаващите го. Това вмешателство е променило доста от оригиналния текст.
Две са основните неща, които са останали непроменени. Книгата се казва „Гетика“, т.е. става дума за ГЕТИ. Богът, на който се кланят готите (гети) според Йорданес не е някой от известните стари германски богове, а Замолксис, който си е стария гетски бог ЗАЛМОКСИС.
Сега бих искал да цитирам двама стари хронисти, които не бихме могли да определим като „поръчкови“ автори.
Теофан Изповедник пише: „През тази година (497 г. – б.а.) армия, състояща се от готи, веси (беси) и други тракийски народи бе изпратена от император Анастазий да бъде на разположение на Ареобинд, син на Дагалайф, който беше губернатор и префект на Изтока“.
Теофан иска да каже, че тук (в сегашните български земи) е оста-нало толкова многолюдно тракийско население, което напук на кръвожадните ни историци не е измряло, ами е могло да мобилизира големи самостоятелни военни формирования. На всичкото отгоре по това време става известен и един висш готски офицер на византийска служба, който се е казвал ВЕСО (Бесо).
„Весо получи нареждане да превземе Нарния, една също силна крепост в Тоскана. Този Весо беше от готски произход и произлизаше от ония готи, които дълго живееха в Тракия и които не бяха се присъединили и не бяха тръгнали с Теодорих, когато той замина от там с народа си към Италия“ (Прокопий, кн.1, гл.16.)
След 378 г. още над сто години след това Византийската империя не може да излезе от доминацията на готите на Изток. Според тогавашните автори да бъдат победени готите в бой е безнадеждно. Единственият изход от това отчайващо за империята положение е мирното споразумение и интригите. Най-вероятно тогавашните източни римски императори са ги приемали и като съюзници и като сънародници-траки.
Готите на Балканите получават пълна автономия, данъчна свобода, богато възнаграждение при условието да служат в имперската армия като федерати. Много от тях постъпват и на редовна военна служба при императора. Готизацията на византийската армия достига своя връх. Значителното мнозинство от армейските части се командват от готи, а след време и висшите командни постове са в ръцете им.
След гореописания бунт на гота Ганьо, сред елита на започващия да доминира лека полека гръцки етнос се надигат настроения за реорганизация на византийската армия. Започва чистка, която обаче скоро е преустановена ,защото империята има нужда от боеспособни части – за да отразят персийската заплаха от Изток.
До седмото столетие траките са най-важния и ценен елемент в ромейската войска. По-късно еволюцията е по посока на това готски войници-наемници да се командват от офицери ромеи. Другият начин е бил да бъдат привличани като федерати, подчинени на свои, собствени водачи.
След седми век, при създаването на Дунавска България, тра-ките-готи губят възможността да участват в армията, което е показателно как гърците са оценявали техния произход, оттам и надеждност.
Но византийската хитрост, лукавство и злато успявали да осигуряват на империята оцеляването й в тези изключително трудни за нея времена. Дипломацията на Константинопол често е успявала да насъска един срещу друг сродни племена на принципа “Разделяй и владей!“.
Следва продължение.
Стоян Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар