Гети,Готи,Склавини
През 343 г. се
провежда Вселенския събор в Сердика. Главната му цел да пребори еретическия
арианския възглед. В Пловдив в същото време се провежда алтернативен събор на
християните-ариани. Наследниците на Константин Велики, двамата му родни сина
също са разделени в религиозните си предпочитания.
Друго изключително важно събитие се случва през 348 г. С раз-решението на император Констанций Втори готите на Урфила преминават Дунав и се заселват в равнината под реката. Епископски град става Никополис ад Иструм (на 12 км северно от Велико Търново). Древните извори говорят за огромен народ от готи, преминали Дунава.
Филосторг /на лат.Philostorgius, 368-433 г.,ученик на Урфила/ в своята „Църковна история“ свидетелства,че „…по това време Урфила довел в ромейската земя многоброен народ от отвъд –дунавски скити,наричани някога гети,а сега готи“. Според Павел Орозий/385-420/ гетите дошли в земите на Тракия и Мизия „не уплашени –като врагове,но сигурни –като при свои братя“. /Paulus Orosius: Historiarum adversum paganos libri VII. Hrsg v. Carl Zangmeister. In: Corpus der Lateinischen Kirchenväter Bd. 5. Wien 1882, 2. Aufl. Hildesheim 1967/
Така и следващите преселения от отвъд-дунавски траки ще бъдат приети на юг - по братски , а не като агресори и убийци,както ни внушават от своите писания „нашите историци“.
Но да разкажем накратко личната история на Урфила.
Около 264 г. отряд от отвъддунавски скити напада Анатолия (Мала Азия). Завръщайки се на север оттатък реката те увличат със себе си голям брой малоазийски траки , между които и християни, какъвто е бил най-вероятно и баща му. От тези емигранти се е разпространило християнството сред готите, а защо и само сред тях – като имаме предвид, че недалеч е имало и други родствени племена, както ще разберем по-късно.
Около 336 г. Урфила пристига в Константинопол където е привле-чен към доминиращата тогава арианска версия на източното православие от Евсевий (от Никомедия). Последният ръкополага Урфила за готски епископ. Завръщайки се в Скития „нашия Моисей“ (според думите на Костантин Велики) с още по-голям размах се заема да разшири кръга на вярващите сред готите. След седем години активна работа явно е минал предела на търпимостта на готския княз Атарних и е бил „помолен да напусне“ готските владения. Както споменахме по-горе император Констанций приема бегъл-ците благосклонно и им дава земя за заселване.
Напълно разбираемо е желанието на германците да си присвоят Урфила. Мартин Лутер превежда Светото писание на немски през 1521 г. ,а тракиеца- гет /гот/ Урфила прави това „само“ 12 в. по-рано,като преди това създава и тракийската гетска азбука ,глаголицата.
Друго изключително важно събитие се случва през 348 г. С раз-решението на император Констанций Втори готите на Урфила преминават Дунав и се заселват в равнината под реката. Епископски град става Никополис ад Иструм (на 12 км северно от Велико Търново). Древните извори говорят за огромен народ от готи, преминали Дунава.
Филосторг /на лат.Philostorgius, 368-433 г.,ученик на Урфила/ в своята „Църковна история“ свидетелства,че „…по това време Урфила довел в ромейската земя многоброен народ от отвъд –дунавски скити,наричани някога гети,а сега готи“. Според Павел Орозий/385-420/ гетите дошли в земите на Тракия и Мизия „не уплашени –като врагове,но сигурни –като при свои братя“. /Paulus Orosius: Historiarum adversum paganos libri VII. Hrsg v. Carl Zangmeister. In: Corpus der Lateinischen Kirchenväter Bd. 5. Wien 1882, 2. Aufl. Hildesheim 1967/
Така и следващите преселения от отвъд-дунавски траки ще бъдат приети на юг - по братски , а не като агресори и убийци,както ни внушават от своите писания „нашите историци“.
Но да разкажем накратко личната история на Урфила.
Около 264 г. отряд от отвъддунавски скити напада Анатолия (Мала Азия). Завръщайки се на север оттатък реката те увличат със себе си голям брой малоазийски траки , между които и християни, какъвто е бил най-вероятно и баща му. От тези емигранти се е разпространило християнството сред готите, а защо и само сред тях – като имаме предвид, че недалеч е имало и други родствени племена, както ще разберем по-късно.
Около 336 г. Урфила пристига в Константинопол където е привле-чен към доминиращата тогава арианска версия на източното православие от Евсевий (от Никомедия). Последният ръкополага Урфила за готски епископ. Завръщайки се в Скития „нашия Моисей“ (според думите на Костантин Велики) с още по-голям размах се заема да разшири кръга на вярващите сред готите. След седем години активна работа явно е минал предела на търпимостта на готския княз Атарних и е бил „помолен да напусне“ готските владения. Както споменахме по-горе император Констанций приема бегъл-ците благосклонно и им дава земя за заселване.
Напълно разбираемо е желанието на германците да си присвоят Урфила. Мартин Лутер превежда Светото писание на немски през 1521 г. ,а тракиеца- гет /гот/ Урфила прави това „само“ 12 в. по-рано,като преди това създава и тракийската гетска азбука ,глаголицата.
В средата на 4
в. група войнствени племена, обединени под общото име хуни, излиза на
европейската историческа сцена с гръм и трясък. В движението си на Запад те
успяват да увлекат със себе си и други племена, застанали на пътя им.
За хуните са изписани купища книги, повечето пълни с невероятни измислици.
Съвременните историци са майстори на това от две изречения от несигурен извор да превърнат това в делото на живота си.
От книгите, които съм прочел досега за хуните, монголите, османците и др., казано в кратце, всичко се случва по сходен сценарий.
След демографски взрив едно племе, водено от вожд със силна воля, невероятна енергия и ум, успява да обедини сродните околни племена и да ги стимулира да тръгнат натам, където има развитие и спасение. По пътя на разрастващата се военна сила се изправят народи, които имат три избора – да се бият, да станат подчинени съюзници или да бягат. В зависи-мост от количеството и военните умения на народа, неговото ниво на раз-витие и от способностите на елита, който го ръководи, се избира един от описаните по-горе варианти.
Свещенникът Амброзий от Милано (340-397 г.) така пресъздава събитията от това време:
„… Хуните се нахвърлиха върху аланите, аланите върху готите, готите върху тайфалите и сарматите. А пък готите, подгонени от своето отечество, ни прогониха от Илирик. И това няма край…“
Според почти всички автори това е т.нар. Велико преселение на народите. Трябва да изясним този въпрос накратко.
Първите сведения за хуните са от средата на 4. в. Най- вероятно те са поканени от Рим в Панония като народ, който трябва да пази като буфер империята от други варвари. През 372 г. хуните притискат аланите, които до този момент доминират над мокшаните. След това нападат или се съюзяват с остроготите (истинското име на т.нар. остготи) и визиготите (погрешно наричани вестготи). Двете готски (гетски, тракийски) племена, до този момент са в господстващо положение спрямо боспорците.
Силата на хуните идва от няколко фактора:
- достатъчно голяма армия, набрана по пътя на завоеванието, изцяло качена на коне със стреме, новаторски хунски лъкове, смели, владеещи хората си вождове и невероятен устрем в нападение.
В началото на 5 в. именно те заедно с готите изтласкват гер-манските племена на запад.
Обстоятелствено доказахме по-горе, че готите всъщност са нас-ледници на тракийското племе гети. Визиготите и остроготите, както им личи от имената, не са нищо друго освен готски (гетски) племена.
За хуните са изписани купища книги, повечето пълни с невероятни измислици.
Съвременните историци са майстори на това от две изречения от несигурен извор да превърнат това в делото на живота си.
От книгите, които съм прочел досега за хуните, монголите, османците и др., казано в кратце, всичко се случва по сходен сценарий.
След демографски взрив едно племе, водено от вожд със силна воля, невероятна енергия и ум, успява да обедини сродните околни племена и да ги стимулира да тръгнат натам, където има развитие и спасение. По пътя на разрастващата се военна сила се изправят народи, които имат три избора – да се бият, да станат подчинени съюзници или да бягат. В зависи-мост от количеството и военните умения на народа, неговото ниво на раз-витие и от способностите на елита, който го ръководи, се избира един от описаните по-горе варианти.
Свещенникът Амброзий от Милано (340-397 г.) така пресъздава събитията от това време:
„… Хуните се нахвърлиха върху аланите, аланите върху готите, готите върху тайфалите и сарматите. А пък готите, подгонени от своето отечество, ни прогониха от Илирик. И това няма край…“
Според почти всички автори това е т.нар. Велико преселение на народите. Трябва да изясним този въпрос накратко.
Първите сведения за хуните са от средата на 4. в. Най- вероятно те са поканени от Рим в Панония като народ, който трябва да пази като буфер империята от други варвари. През 372 г. хуните притискат аланите, които до този момент доминират над мокшаните. След това нападат или се съюзяват с остроготите (истинското име на т.нар. остготи) и визиготите (погрешно наричани вестготи). Двете готски (гетски, тракийски) племена, до този момент са в господстващо положение спрямо боспорците.
Силата на хуните идва от няколко фактора:
- достатъчно голяма армия, набрана по пътя на завоеванието, изцяло качена на коне със стреме, новаторски хунски лъкове, смели, владеещи хората си вождове и невероятен устрем в нападение.
В началото на 5 в. именно те заедно с готите изтласкват гер-манските племена на запад.
Обстоятелствено доказахме по-горе, че готите всъщност са нас-ледници на тракийското племе гети. Визиготите и остроготите, както им личи от имената, не са нищо друго освен готски (гетски) племена.
Изкушени
историци продължават да смятат гепидите за източно-германско племе. В същото
време те са определяни от почти всички стари автори за племе, родствено на
готите. Същото е положението и с херулите.
Нека отново цитираме свидетелят от това време Прокопий Цеза-рийски. Живял през 6 в., един от най-големите историци на късната Античност. Бил е съветник на главнокомандващия римската армия Велизарий. В историческото си произведение „Вандалската война“, стр. 311, книга 3, глава 1, точка 2 той пише:
2. „Когато Хонорий беше император на Запада (395-423 г.), нахлуха варварите в империята. Какви бяха те и как те сториха това, искам да разкажа. Едно време, както и сега, това бяха преди всичко ГОТСКИ ПЛЕМЕНА, най-големите и най-известните между тях са ГОТИТЕ, ВАНДАЛИТЕ, ВИЗИГОТИТЕ и ГЕПИДИТЕ. В стари времена те бяха наричани САРМАТИ и меланхлени (чернодрешковци), А ПРИ НЯКОИ ТИЯ НАРОДИ СА НАРЕЧЕНИ СЪЩО И ГЕТИ“.
24. “… А народът на ГЕТИТЕ И ГОТИТЕ, КАЗАХА ТЕ, ТОВА БИ-ЛО ЕДНО И СЪЩО…“.
Голямата битка при Недао ,Панония през 454 г. всъщност е меж-дуособна война между досегашните тракийски племена-съюзници от хунското обединение за това, кой да наследи великия Атила и земите на неговото племе гепидите. И после нещата се развиват по начин, за който съв-ременните автори нямат разумно обяснение. Т.нар. от тях „германски“ племена започват да се „самоизтребват“.
Гепидската държава през 6 в. е унищожена от лангобардите, едно наистина германско племе.
Херулите стават известни през 250 г. сл. Хр. Те населявали СЕ-ВЕРНОТО ЧЕРНОМОРИЕ. Германски археолози, както е известно, „разкопаха“ Крим и България, но следи от протогермански племена и на двете места не бяха открити.
Известен е фактът, че готи и херули правят роднински съюз, нав-лизат дълбоко в Гърция през 267-268 г. и ограбват Атина. По-късно херулите създават собствена държава в Панония през 470 г.
През 510 г. гореспоменатото германското племе лангобарди заедно с аварите разбива и покорява Херулското кралство.
Мисля че коментарът е излишен. Но все пак.
В борбата за територии протогерманското племе лангобарди, самостоятелно и в съюз с доказания враг на траки (по-късно и на българи) АВАРИТЕ разбиват и изпращат в небитието на историята имената на две големи тракийски племена – херули и гепиди. Една част от оцелелите хора вероятно са преселват на изток и на юг от Дунав. По-голямата част от тях ще има много интересна съдба както ще разберем по-нататък.
По-късно това германско племе (лангобарди) ще ни „създаде“ и друг проблем. Притиснато от изток от тракийските племена то се заселва в Северна Италия – където разбива западащите готски държави на Аларих Втори и Теодорих (син на Теодомир) и образува своя държава. По-късно Карл Велики ги присъединява към своята империя. След това те постепенно са асимилирани от местното население и сега мястото, където живеят техните потомци в съвременна северна Италия се нарича провинция Лом-бардия.
Някои български „професори“ използват „смазващи“ аргументи, с които „доказват“ германския произход на имена като Аларих и Теодорих. По тази логика трябва да признаем българските князе Исперих и Телерих за немци. Много интересно ще бъде да определим в такъв случай какъв е Те-одомир, бащата на Теодорих. Може би таткото е тракиец-гот/или славянин/, а синът – германец! Подобни аргументи, изказани от хора с големи претен-ции и титли, могат да будят само съжаление.
Но нека да си припомним и други имена на готски крале, визиготи и остроготи. Как ви звучат имена като Видимир, Видимир млади, Витомир, Тотила (Тотю), Витица, Хинтила, Тулга, Валамир, Острогота? Или тези имена съвсем сигурно могат да бъдат обявени за славянски според нашите историци. А какво ви говорят имената на готските водачи Хунвил, Хунимунд? По имената им трябва ли да ги определим като хуни? А сигурно трябва, както ще видим по-нататък.
Неизвестен автор-лангобард написва най-вероятно през седми век книга, която по-късно ще бъде намерена и пренесена в манастира Верден. Един мисионер, епископ Людгер ще я нарече „Codex Argenteus“. Тогава идеята е това съчинение, написано на старогермански (какъвто е езика на лангобардите), да бъде използвано за покръстването на друго немско племе – саксите.
Но по-късно „Кодекс аржентус“ по политически съображения ще бъде приписан на готите и така те ще бъдат обявени за германско племе, а покрай тях и херули, и гепиди, и остроготи и визиготи.
Ето така се е „правила“ историята едно време. Не е важно какво е ставало реално, а „великите сили“ след 16 в. са си присвоявали всичко ве-лико за себе си, а за нас каквото остане. И понеже почти нищо не е останало, са ни „пратили дълбоко в Азия“, изкарали са ни диваци на коне, които трябвало да минат обратно хиляди километри в непрекъснат бой. И това защо? За да се „завърнем“ всъщност отново в родния си край!
Благодарение на проф. Ганчо Ценов, проф. Асен Чилингиров, Юлия Хаджи Димитрова Петър Георгиев ,Павел Серафимов и др. тази „световна конспирация“ бе демистифицирана и нещата си дойдоха на мястото. Но не за всички. Съвременната хабилитирана българска историография все още живее с миналото и не дава никакви признаци, че иска и че може да преоцени дълго наслагваните заблуди.
Категорично можем да заключим – готите, остроготите, визи-готите, херулите, гепидите, вандалите, антите и карпите са тракийски племена, наследници на гетите (даките). Те живеят в съседство и сключват нетрайни съюзи с роксолани,рутени, варги (варяги) и с други близки по език и по обичаи племена. А може би и по ген. Но това тряб-ва да го докажат достоверно специалистите. А те по неизвестни при-чини подозрително мълчат.
Сигизмунд Херберщайн, немски автор и дипломат пътешествал в Централна и Северна Европа през 16 в. дава допълнителна яснота по този въпрос.
Уводът на неговата книга се датира към 1549 година. Издадена е посмъртно през 1571. /Rerum Moscoviticarum Commentarii, Basle, 1571/
Авторът изброява народите, които говорят на склавински езици, започвайки с далматинците на юг и продължавайки с “вандалите, които живеят в Германия, на север от реката Елба”. Херберщайн, който е писал на латински, добавя:
“Hi etsi omnes se Sкlauos esse fatentur, Germani tamen a solis Vuandalis denominatione sumpta, omnes Sкlauonica lingua utentes, Vuenden, Vuinden & Vuindisch promiscue appellant.”
(Макар тези народи да се определят като склавини, германци-те взимат само името на вандалите и с него наричат склавиноговоря-щите, венди, винди или виндиш, без да ги разграничават.)“
Сега разбираме как от немското венди е станало на венети, а истинския етноним си е вандали.
… “Всъщност, според някои, тъй като Вагриа някога е била най-известният град и провинция на вандалите, граничеща с Любек и Лузатия, от нея (Вагрия) Балтийско море си е получило името; самото море, както и
заливът, който разделя Германия от Дания... е запазило името си до днес сред рутените, които го наричат “vuaretzokoie morie”, което ще рече Морето на варягите. И така, тъй като вандалите тогава били могъщи и говорили на езика на рутените, и имали същите обичаи и религия, ми се струва, че рутените поканили предводители от вагрите или варягите да бъдат техни водачи, вместо да дадат властта на чужденци, които се различават от тях по религия, традиции и език.”
Този цитат на Сигизмунд Херберщайн се отнася до молбата, отп-равена от руснаците от Новгород към тримата братя Рюрик, Трувор и Синеус, да дойдат и управляват тяхната обширна държава, която по онова време била разкъсвана от вътрешни борби. Интересното тук е, че Херберщайн
идентифицира русите с рутените, а също така свързва рутените с вандалите. Абрахам Ортелий е още по-категоричен за произхода на вандалите:
“Vandali, Venedi Fenni & Sclavi teste Melanchtone in Tacitum, qui eorum omnium meminit: sunt unius gentis variae appelationes… Vandalos vocat
Crantzius; Bohemos, Polonos, Russos, Dalmates: has enim omnes regiones Vuandaliam comprehendere ait. (Synonymes thresors geographiques, libro 2 historiae suae Ecclesiasticae.)”
В превод: „Меланхтон в съответствие с Тацит споменава следните: вандали, венеди, фени и склави като заявява, че всички те са различни имена на един народ... (Алберт) Кранц сочи за вандали бохемите, поляците, русите и далматинците: той казва, че Вандалия обхваща техните земи“…..
Завладяването на Рим, Галия, Испания и Северна Африка от тези народи доста по-късно (19-20 в.) е било едностранчиво представяно като кърваво и жестоко. А всъщност съвременниците на тези времена презвитер Салвиан и Свети Августин описват с добри думи отношението на готите и вандалите към покорените.
Салвиан Марсилски е християнски проповедник, свещеник и писател, живял през 5-ти век. Автор е на широко известното съчинение "За Божието управление". В него рисува ярка картина на политическия,социалния и културен упадък на римската империя. Упадъка й той отдава на греховете и пороците на римските управници, противопоставяйки им добродетелите на „варварските“ племена:
Нека отново цитираме свидетелят от това време Прокопий Цеза-рийски. Живял през 6 в., един от най-големите историци на късната Античност. Бил е съветник на главнокомандващия римската армия Велизарий. В историческото си произведение „Вандалската война“, стр. 311, книга 3, глава 1, точка 2 той пише:
2. „Когато Хонорий беше император на Запада (395-423 г.), нахлуха варварите в империята. Какви бяха те и как те сториха това, искам да разкажа. Едно време, както и сега, това бяха преди всичко ГОТСКИ ПЛЕМЕНА, най-големите и най-известните между тях са ГОТИТЕ, ВАНДАЛИТЕ, ВИЗИГОТИТЕ и ГЕПИДИТЕ. В стари времена те бяха наричани САРМАТИ и меланхлени (чернодрешковци), А ПРИ НЯКОИ ТИЯ НАРОДИ СА НАРЕЧЕНИ СЪЩО И ГЕТИ“.
24. “… А народът на ГЕТИТЕ И ГОТИТЕ, КАЗАХА ТЕ, ТОВА БИ-ЛО ЕДНО И СЪЩО…“.
Голямата битка при Недао ,Панония през 454 г. всъщност е меж-дуособна война между досегашните тракийски племена-съюзници от хунското обединение за това, кой да наследи великия Атила и земите на неговото племе гепидите. И после нещата се развиват по начин, за който съв-ременните автори нямат разумно обяснение. Т.нар. от тях „германски“ племена започват да се „самоизтребват“.
Гепидската държава през 6 в. е унищожена от лангобардите, едно наистина германско племе.
Херулите стават известни през 250 г. сл. Хр. Те населявали СЕ-ВЕРНОТО ЧЕРНОМОРИЕ. Германски археолози, както е известно, „разкопаха“ Крим и България, но следи от протогермански племена и на двете места не бяха открити.
Известен е фактът, че готи и херули правят роднински съюз, нав-лизат дълбоко в Гърция през 267-268 г. и ограбват Атина. По-късно херулите създават собствена държава в Панония през 470 г.
През 510 г. гореспоменатото германското племе лангобарди заедно с аварите разбива и покорява Херулското кралство.
Мисля че коментарът е излишен. Но все пак.
В борбата за територии протогерманското племе лангобарди, самостоятелно и в съюз с доказания враг на траки (по-късно и на българи) АВАРИТЕ разбиват и изпращат в небитието на историята имената на две големи тракийски племена – херули и гепиди. Една част от оцелелите хора вероятно са преселват на изток и на юг от Дунав. По-голямата част от тях ще има много интересна съдба както ще разберем по-нататък.
По-късно това германско племе (лангобарди) ще ни „създаде“ и друг проблем. Притиснато от изток от тракийските племена то се заселва в Северна Италия – където разбива западащите готски държави на Аларих Втори и Теодорих (син на Теодомир) и образува своя държава. По-късно Карл Велики ги присъединява към своята империя. След това те постепенно са асимилирани от местното население и сега мястото, където живеят техните потомци в съвременна северна Италия се нарича провинция Лом-бардия.
Някои български „професори“ използват „смазващи“ аргументи, с които „доказват“ германския произход на имена като Аларих и Теодорих. По тази логика трябва да признаем българските князе Исперих и Телерих за немци. Много интересно ще бъде да определим в такъв случай какъв е Те-одомир, бащата на Теодорих. Може би таткото е тракиец-гот/или славянин/, а синът – германец! Подобни аргументи, изказани от хора с големи претен-ции и титли, могат да будят само съжаление.
Но нека да си припомним и други имена на готски крале, визиготи и остроготи. Как ви звучат имена като Видимир, Видимир млади, Витомир, Тотила (Тотю), Витица, Хинтила, Тулга, Валамир, Острогота? Или тези имена съвсем сигурно могат да бъдат обявени за славянски според нашите историци. А какво ви говорят имената на готските водачи Хунвил, Хунимунд? По имената им трябва ли да ги определим като хуни? А сигурно трябва, както ще видим по-нататък.
Неизвестен автор-лангобард написва най-вероятно през седми век книга, която по-късно ще бъде намерена и пренесена в манастира Верден. Един мисионер, епископ Людгер ще я нарече „Codex Argenteus“. Тогава идеята е това съчинение, написано на старогермански (какъвто е езика на лангобардите), да бъде използвано за покръстването на друго немско племе – саксите.
Но по-късно „Кодекс аржентус“ по политически съображения ще бъде приписан на готите и така те ще бъдат обявени за германско племе, а покрай тях и херули, и гепиди, и остроготи и визиготи.
Ето така се е „правила“ историята едно време. Не е важно какво е ставало реално, а „великите сили“ след 16 в. са си присвоявали всичко ве-лико за себе си, а за нас каквото остане. И понеже почти нищо не е останало, са ни „пратили дълбоко в Азия“, изкарали са ни диваци на коне, които трябвало да минат обратно хиляди километри в непрекъснат бой. И това защо? За да се „завърнем“ всъщност отново в родния си край!
Благодарение на проф. Ганчо Ценов, проф. Асен Чилингиров, Юлия Хаджи Димитрова Петър Георгиев ,Павел Серафимов и др. тази „световна конспирация“ бе демистифицирана и нещата си дойдоха на мястото. Но не за всички. Съвременната хабилитирана българска историография все още живее с миналото и не дава никакви признаци, че иска и че може да преоцени дълго наслагваните заблуди.
Категорично можем да заключим – готите, остроготите, визи-готите, херулите, гепидите, вандалите, антите и карпите са тракийски племена, наследници на гетите (даките). Те живеят в съседство и сключват нетрайни съюзи с роксолани,рутени, варги (варяги) и с други близки по език и по обичаи племена. А може би и по ген. Но това тряб-ва да го докажат достоверно специалистите. А те по неизвестни при-чини подозрително мълчат.
Сигизмунд Херберщайн, немски автор и дипломат пътешествал в Централна и Северна Европа през 16 в. дава допълнителна яснота по този въпрос.
Уводът на неговата книга се датира към 1549 година. Издадена е посмъртно през 1571. /Rerum Moscoviticarum Commentarii, Basle, 1571/
Авторът изброява народите, които говорят на склавински езици, започвайки с далматинците на юг и продължавайки с “вандалите, които живеят в Германия, на север от реката Елба”. Херберщайн, който е писал на латински, добавя:
“Hi etsi omnes se Sкlauos esse fatentur, Germani tamen a solis Vuandalis denominatione sumpta, omnes Sкlauonica lingua utentes, Vuenden, Vuinden & Vuindisch promiscue appellant.”
(Макар тези народи да се определят като склавини, германци-те взимат само името на вандалите и с него наричат склавиноговоря-щите, венди, винди или виндиш, без да ги разграничават.)“
Сега разбираме как от немското венди е станало на венети, а истинския етноним си е вандали.
… “Всъщност, според някои, тъй като Вагриа някога е била най-известният град и провинция на вандалите, граничеща с Любек и Лузатия, от нея (Вагрия) Балтийско море си е получило името; самото море, както и
заливът, който разделя Германия от Дания... е запазило името си до днес сред рутените, които го наричат “vuaretzokoie morie”, което ще рече Морето на варягите. И така, тъй като вандалите тогава били могъщи и говорили на езика на рутените, и имали същите обичаи и религия, ми се струва, че рутените поканили предводители от вагрите или варягите да бъдат техни водачи, вместо да дадат властта на чужденци, които се различават от тях по религия, традиции и език.”
Този цитат на Сигизмунд Херберщайн се отнася до молбата, отп-равена от руснаците от Новгород към тримата братя Рюрик, Трувор и Синеус, да дойдат и управляват тяхната обширна държава, която по онова време била разкъсвана от вътрешни борби. Интересното тук е, че Херберщайн
идентифицира русите с рутените, а също така свързва рутените с вандалите. Абрахам Ортелий е още по-категоричен за произхода на вандалите:
“Vandali, Venedi Fenni & Sclavi teste Melanchtone in Tacitum, qui eorum omnium meminit: sunt unius gentis variae appelationes… Vandalos vocat
Crantzius; Bohemos, Polonos, Russos, Dalmates: has enim omnes regiones Vuandaliam comprehendere ait. (Synonymes thresors geographiques, libro 2 historiae suae Ecclesiasticae.)”
В превод: „Меланхтон в съответствие с Тацит споменава следните: вандали, венеди, фени и склави като заявява, че всички те са различни имена на един народ... (Алберт) Кранц сочи за вандали бохемите, поляците, русите и далматинците: той казва, че Вандалия обхваща техните земи“…..
Завладяването на Рим, Галия, Испания и Северна Африка от тези народи доста по-късно (19-20 в.) е било едностранчиво представяно като кърваво и жестоко. А всъщност съвременниците на тези времена презвитер Салвиан и Свети Августин описват с добри думи отношението на готите и вандалите към покорените.
Салвиан Марсилски е християнски проповедник, свещеник и писател, живял през 5-ти век. Автор е на широко известното съчинение "За Божието управление". В него рисува ярка картина на политическия,социалния и културен упадък на римската империя. Упадъка й той отдава на греховете и пороците на римските управници, противопоставяйки им добродетелите на „варварските“ племена:
V, 4. …. „Що
се касае до начина на живот на готи и вандали - по кои пунктове можем да се
поставим над тях или дори да се сравним с тях?...Почти всички варвари, които
принадлежат към едно племе и имат един цар, се обичат взаимно, почти всички римляни
се преследват взаимно...
5. ...
Впрочем, бедните са ограбвани, вдовиците стенат, сираците са тъпкани с крака;
дотам е стигнало, че мнозина от тях, и то не от низш род, издигнати и
благородно образовани, бягат при враговете, за да не загинат под гнета на
държавното преследване; те не търсят при варварите римска човечност, тъй като
не могат да понасят варварската безчовечност при римляните... Защото те
предпочитат да живеят като роби, но свободни при варварите, отколкото свободни,
но роби в римската държава...
6. Те
(римските управници) превърнаха събирането на държавните данъци в изгода на
своето користолюбие, направиха данъчните постъпления своя плячка... И стана
така, че хората, смазани и измъчвани от грабежите на управниците, започнаха да
живеят като варвари...
7. Така се
постъпва с почти всички низши... Обаче още по-недостойно и възмутително е това,
че не всички носят общото бреме, тъкмо обратното, данъците на богатите потискат
бедните и по-слабите носят бремето на по-силните... Кой може да измери тази
несправедливост?
8. Къде на
друго място или при кой друг народ освен при римляните има такива бедствия? Чии
беззакония са такива като нашите? Защото франките не познават това
престъпление; хуните са свободни от такъв порок; нищо подобно няма при вандалите,
нищо такова при готите... И ние се чудим, че в нашата земя готите не са
победени, щом римляните желаят да живеят при тях, а не те при нас! И така,
нашите братя не само че съвсем не искат да се върнат при нас, но, напротив,
напускат ни, за да избягат при тях“...
Виждате че старите автори говорят за
благородното отношение на „варварите“ към местното население, нещо, което
изобщо не се връзва със съвременните тези на хората ,които са писали Новата
история. И нещо повече, те недвусмислено изтъкват нравственото превъзходство на
ново-дошлите.
Ужасното е, че думите на Силвиан Марсилски звучат актуално и за сегашните времена.
Става ясно, че „нашествениците“ са търсили земя за да се изх-ранват и мир за да живеят спокойно, а не убийства и погроми.
Рутените и варгите са племена уседнали в земите на сегашна Русия, Полша, Украйна от хилядолетия, а пришълците-траки от Юг са тър-сили убежище при тях вследствие на нашествията от запад и изток. Според древните източници рутените, голяма част от антите и варгите най-вероятно са дедите на сегашните прибалтийски народи,руси, белоруси, украинци. Онази част от вандалите, които остават по родните си места пък сигурно са предшествениците на поляци, словаци, и чехи.
И ако гордите германци искат да са произлезли от нашите предци – готите (гети) – а някой си „наш“ им разрешава присвояването, това не е ли предателство към историческата ни памет.
Или пак заради европейската дружба трябва да си мълчим, както си мълчахме едно време заради българо-съветската.
Много съвременни историци, включително и нашите твърдят, че причината за тези големи преселения в древността е желанието за плячка и грабеж, в основата на което стои някакава диващина и животинска пър-вичност.
Но навярно никой от тях не е чел Николо Макиавели,който в на-чалото на своята “Флорентинска история”/1525 г./ ни казва как:
“Народът, който живееше на север, отвъд реките Рейн и Дунав, и живееше в плодородни и хубави страни, доста често се умножаваше толкова много, че някои трябваше да напускат земите, в които са се родили, и да търсят нови страни за живеене. Следният метод бе възприет в страните, които искаха да се отърват от тежестта на пренаселването. Населението се разделяше на три части, като във всяка част имаше благородници и такива от скромен произход, богати и бедни. След жребий една от частите замина-ваше да си търси късмета другаде, а останалите две оставаха в отечеството си./”Цитирано по Георги Сотиров "Убийството на Юстиниановата само-личност"/
Съвсем разумно е да се приеме версията, че в някои райони на Европа след бедствия и епидемии населението е намалявало драстично, а в други е имало демографски бум. Движението на големи маси хора е било предизвикано единствено от нуждата за оцеляване, а не непременно от кръвожадните мотиви на предубедените историци, които предпочитат да запълват празнотите в теориите си с планини от трупове.
През 1942 г. асоциацията „Италия-България“ публикува изс-ледванията на проф. Винченцо Дамико за „Българите живеещи в Италия през късното Средновековие“. Позовавайки се на Лъв Дякон, проф. Дамико твърди, че българите се появяват в Италия през 452 г. заедно с войните на Атила.
Следва продължение.
Ужасното е, че думите на Силвиан Марсилски звучат актуално и за сегашните времена.
Става ясно, че „нашествениците“ са търсили земя за да се изх-ранват и мир за да живеят спокойно, а не убийства и погроми.
Рутените и варгите са племена уседнали в земите на сегашна Русия, Полша, Украйна от хилядолетия, а пришълците-траки от Юг са тър-сили убежище при тях вследствие на нашествията от запад и изток. Според древните източници рутените, голяма част от антите и варгите най-вероятно са дедите на сегашните прибалтийски народи,руси, белоруси, украинци. Онази част от вандалите, които остават по родните си места пък сигурно са предшествениците на поляци, словаци, и чехи.
И ако гордите германци искат да са произлезли от нашите предци – готите (гети) – а някой си „наш“ им разрешава присвояването, това не е ли предателство към историческата ни памет.
Или пак заради европейската дружба трябва да си мълчим, както си мълчахме едно време заради българо-съветската.
Много съвременни историци, включително и нашите твърдят, че причината за тези големи преселения в древността е желанието за плячка и грабеж, в основата на което стои някакава диващина и животинска пър-вичност.
Но навярно никой от тях не е чел Николо Макиавели,който в на-чалото на своята “Флорентинска история”/1525 г./ ни казва как:
“Народът, който живееше на север, отвъд реките Рейн и Дунав, и живееше в плодородни и хубави страни, доста често се умножаваше толкова много, че някои трябваше да напускат земите, в които са се родили, и да търсят нови страни за живеене. Следният метод бе възприет в страните, които искаха да се отърват от тежестта на пренаселването. Населението се разделяше на три части, като във всяка част имаше благородници и такива от скромен произход, богати и бедни. След жребий една от частите замина-ваше да си търси късмета другаде, а останалите две оставаха в отечеството си./”Цитирано по Георги Сотиров "Убийството на Юстиниановата само-личност"/
Съвсем разумно е да се приеме версията, че в някои райони на Европа след бедствия и епидемии населението е намалявало драстично, а в други е имало демографски бум. Движението на големи маси хора е било предизвикано единствено от нуждата за оцеляване, а не непременно от кръвожадните мотиви на предубедените историци, които предпочитат да запълват празнотите в теориите си с планини от трупове.
През 1942 г. асоциацията „Италия-България“ публикува изс-ледванията на проф. Винченцо Дамико за „Българите живеещи в Италия през късното Средновековие“. Позовавайки се на Лъв Дякон, проф. Дамико твърди, че българите се появяват в Италия през 452 г. заедно с войните на Атила.
Следва продължение.
Стоян Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар