Есен
•
Щедра и топла,
и жадна за дъжд.
Дъхава, тиха
и шарена като
палитра на художник
в жълтото на дюлята.
Капки дъждовни
светят бездомни
по крилете на птиците.
И стихът става ласкав,
а думите тичат боси.
Там, на ръка разстояние
лудуват дузина врабчета,
сити малки хулигани .
И сладкото от смокини.
С вкус на лято.
И се носи във въздуха
мъничко тъга
и много обичане.
Есен е, есен... В
септември.
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Няма коментари:
Публикуване на коментар