Снежностишие
На Г.
С шепичка сняг поръсвам
плахо моят стих
и той става безумно тих.
Като зимно врабче.
Става снежностишие.
С обичане се сгушва
нежно в сърцето
и чудесата се случват.
Защото декември е...
месецът на чудесата.
Месец за двама. И за любов.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Няма коментари:
Публикуване на коментар