На Г.
Взривяваш моите тишини
със сто слънца в дланите,
стопляш моите снегостишия
с ласкави лята в очите.
Разпадам се в обичане.
Събираш ме в сълза,
наедряла от усещания,
отронена в безвремие.
Едно безвремие,което
се случва с любов.
С много любов...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Няма коментари:
Публикуване на коментар