Опус 1 безвремие
•
Когато грапавините
натежали в сърцето ми,
като лумнали въглени
пият онемели сълзи,
всичките думички и ноти
в мъжките ми длани жадно
раждат щрихи, топлостишия
и слънчевите зайчета
рисуват теб, само теб...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Няма коментари:
Публикуване на коментар