неделя, 1 април 2018 г.

Светоусещане за Поезия

Светоусещане за Поезия
 
Между писането и графоманията, има тънка линия. Дебни линията, за да се самоуважаваш. Николай Луканов 
„Навярно истинска е поезията, в която откриваш себе си от пръв прочит...” Мария Лалева

Има хора, които просто са изтъкани от поезия... Хора за които поезията е просто живот. Едни са постигнали богат вътрешен мир, други- богата вътрешна война... Уважавам повече другите, поетите. Талантливите моливчета.
Не се научаваш да пишеш поезия. Или е в теб или не. Да имаш невъзможната представа за божественост. 

Обичам простичките и кратички нещица, обожавам метафорите и провокацията на разни усещания в стихчетата. 
Стихът- това са думи,които те шибват през лицето като камшик,разбъркват ти бурмите и те оставят после да си ги подреждаш сам. Колкото време е нужно.
Когато четеш поезия, тя трябва да те отнася в други измерения и да те кара да забравиш за света. Измерения, в които сякаш времето спира. Измерения, в които преставаш да дишаш и улавяш само пулса на сърцето си, които те оставят без дъх от поезия. Защото поезията е езика на ангелите, език, който е отвъд думите...

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®•

Няма коментари:

Публикуване на коментар