Опус №5 Интимно
•
Нямаше нужда от думи.
Когато отрони се сълза,
взриви се тишината,
докосна струна.
До невъзможност
потъна надълбоко.
В облото на душата
една шепа безвремие.
Тогава роди се щрих.
Порасна до стих.
Съблече раните
и белезите.
И остана по любов...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
Няма коментари:
Публикуване на коментар