Размисли по никое време
четвъртък, 12 април 2018 г.
За да не се загубя
За да не се загубя
•
Когато думите
злорадо
ме отричат
по пътя към
вятърните мелници,
тогава протягам
гореща длан,
пълна с ветрове
над стените
на страха.
За да хвана
сърцето си.
И душата си.
В парченце
поезия.
Просто не искам
да се загубя.
© Ванко Българионъ Николов©
°
®
•
Ⓥ
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар